/Поглед.инфо/ С наближаването на конгреса на БСП зачестяват онези гласове, които смятат, че в левицата има разцепление, има жестока, едва ли не братоубийствена, война за лидерство. Истината е, че такива интерпретации е имало винаги, когато наближи вътрешнопартиен избор вляво. Отговорът на всички умерени, прогресивни или леви хора е, че е демократично да има сблъсък на идеи, на визии за развитие на която и да е политическа формация. И резонният въпрос е защо няма такива идейни и политически сблъсъци за различните визии за бъдещето на дясното?
Причината е проста, поне според мен, и тя се корени в различния тип хора, които оформят лявото и дясното политическо пространство. Умерените, прогресивните, левите хора са по дефиниция независими. Хора със собствено мнение, хора с характер, които имат позиция и не се страхуват да я отстояват. Затова и вляво винаги е изглеждало толкова пъстро откъм мнения – под един покрив има както върли фенове на НАТО, така и върли врагове на НАТО, както евро-опитимисти, така и евро-скептици, както по-умерени, така и по-крайни, както социалдемократи, така и комунисти. Лявото е пъстро движение от идеи, отстоявани от личности, които в общия случай, намират помежду си повече събирателни, отколкото разделителни. Впрочем точно когато разговорът за идеите на хората, стане разговор за имената на конкретните хора, тогава лявото спира да бъде ляво и става нещо друго. Затова не виждам причина левицата да се притеснява за хората, които я напускат от време на време – те го правят най-вече защото искат да наложат мнението си над една среда, която не търпи единомислие. Спомнете си напусналите левицата ключови политици и фигури през последните 25 години, спомнете си защо са напускали и ми кажете, ако съм сбъркал в преценката си.
Десните, от своя страна, са съвсем различен типаж. Те очевидно имат болезнената нужда да робуват на авторитети, имат нуждата да са зависими от лидера си, от вожда си, от „началника“ си. В дясното няма дискусия за различните пътища за развитие на въпросното дясно, тъй като там има само един път – този на лидера. А дори когато има сблъсък, той не е на идеи, а на хора – кой е по-голям авторитет, кой е по-голям алфа мъжкар. Тази отличителна черта на десните политици обяснява този феномен, при който редица бивши номенклатурчици и агенти изведнъж станаха по-десни от Рейгън – просто тези хора са конформисти и отиват там, където има силен лидер. Когато е на власт силен лидер като Живков, те са при Живков. Когато на власт дойде Костов, те отидоха при Костов, а пък днес, съвсем закономерно, са при Борисов.
Битката вдясно никога не е била за идеите за развитие на дясното, а по-скоро за персоната, която да води бащината дружина. Десните винаги са избирали за свой лидер най-големия хулиган в класа, този побойник, който кара всички да му дават джобните си. И затова днес лидер на дясното е Бойко Борисов. Просто той е най-големият хулиган от всички, той е алфа-мъжкарят, който другите от глутницата, дори и да не харесват, са длъжни да слушат. Просто такава им е натурата, склонна към преклонение към авторитети. Борисов от своя страна също споделя тази черта на дясното, като пък се прекланя към западните авторитети, западните алфи – „началниците“.
Същото правило е валидно за почти всяка по-голяма дясна политическа конфигурация от зората на прехода. Спомнете си – сините талибани изгониха умерените лидери на СДС, защото умерените не бяха хулигани. Замениха ги с Иван Костов, който ги джобеше, докато вече не остана нищо за джобене. Погледнете дори т.нар. „традиционно дясно“ днес – то продължава да съществува в постоянна битка между хулигани. Днес си ръмжат Кунева и Кънев, за да се определи кой от двамата е по-голям побойник и кой е по-голяма алфа на глутницата. Ако не могат да определят кой е по-голям хулиган, просто си поделят глутницата и всеки си продължава по пътя. Това е моделът, по който се разпадна дясното – не можеха да се определят победители в побоите на хулиганите и накрая всеки хулиган си вземаше своята част от верните последователи и сам си оформяше нова, всеки път по-малка, глутница.
Затова, приятели в левицата, не се връзвайте на гласовете на онези, които критикуват лявото, че в него имало лидерска битка. Най-вече не се връзвайте на десните гласове, които критикуват лявото поради тази причина – те го правят просто защото не могат да проумеят как може да има политици, които се борят да покажат своята визия и интерпретация за бъдещето, а не се борят просто самоцелно да наложат себе си. Разбира се, че това, за което говоря, е генерализация и разбира се, че винаги има нюанси и не всички десни или леви са винаги на сто процента обхванати от тези различия в характера помежду им. Но в общия случай в дясното виждаме повече една битка между алфи, между хулигани, докато в лявото наблюдаваме повече битка на идеи и концепции, отколкото на друго. Да се сблъскват идеите е хубаво, здравословно и полезно. Радвайте се, приятели, на палитрата от хора и мнения, които съжителстват в къщата от лявата страна на улицата. Защото именно тази палитра, това разнообразие от позиции и тези е онова, което разделя къщата отляво от кучешката колиба отдясно. Колиба, в която спи само алфа-мъжкарят, докато другите скимтят пред портите му.
Хаштаг-BG
