/Поглед.инфо/ През изминалата 2016 година имаше много драматични и дори трагични събития, но започна да се развива и един процес, който ни дава основание да не се потапяме в тресавището на песимизма. Имам предвид политическото активизиране на големи групи от нормални хора – в чужбина, а дори и в България.
Защо този процес е важен?
Защото през последните няколко десетилетия нещата в модерния свят изглеждаха приблизително по следния начин. Беше се оформил един политико-финансов транснационален елит, който налагаше еднообразен тип управление навсякъде. Това управление водеше до все по-голямо разтваряне на ножицата между бедните и богатите, до крайно неприлично увеличаване на неравенството. Доводите на здравия разум в този период постоянно бяха заглушавани от либералните мантри, според които неравенството било нещо много хубаво, защото правело едни хора много богати, пък те после щели да се погрижат и за бедните. Любопитното е, че в подобна несъстоятелна теза вярваха не само елитите, но и все по-силно обедняващите нормални хора. На практика те подкрепяха идеи, които засилваха движението им към дъното. В този феномен няма нищо изненадващо. Обяснил го е още през първата половина на ХХ век Антонио Грамши, един от най-задълбочените леви мислители. В своите „Затворнически тетрадки” лидерът на италианските комунисти пише, че властта имат най-голям успех не когато налага традиционна диктатура, а когато накара голямата част от населението да повярва в идеологията на управляващите. Това Грамши нарича „културна хегемония” и тя се изразява в промиването на мозъците на обикновените хора така, че те и да не си помислят за революция, а да вярват единствено, че спазването на спуснатите отгоре правила ще ги направи богати и щастливи. Основната задача по убеждаването на масите в неизменната правота на статуквото е поверена на интелектуалците, напомня Грамши. Те определят общественото мнение, те диктуват модата в мисленето и поведението, те казват кое е престижно и кое остаряло. Точно това наблюдавахме и през последните няколко десетилетия. Представителите на либералния елит ни обясняваха колко прекрасно живеем и колко ужасно ще стане, ако дръзнем да променим статуквото. Дълго време ние си кротувахме. Защото така ни учеха либералите. А те по презумпция са много умни. За щастие в последно време либералната културна хегемония взе да отслабва. Все по-малко обикновени хора са склонни да се солидаризират с нея. Появата на движения като СИРИЗА и ПОДЕМОС, популярността на идеите на Славой Жижек и Наоми Клайн, британският Брекзит, огромната подкрепа, която получи на предварителните избори в САЩ автентично левият Бърни Сандърс, провалът на кандидатката на Уолстрийт Хилъри Клинтън и победата на Доналд Тръмп говорят за едно – нормалните хора открито оспорват наложеното от елитите статукво. Разбира се, това ще бъде продължителна битка. Либералните управляващи и либералните умници няма да се дадат лесно. Ще измислят все нови и нови обяснения, с които да оправдават действията си. Работата е там, че с всяка изминала година обясненията им стават все по-несъстоятелни. Поредната глупотевина, която измислиха, се нарича пост-истина. С това се обяснявало състояние, при което обективните факти оказвали по-малко влияние при формирането на общественото мнение от емоционалните изказвания. Това са типични постмодерни врели-некипели на откъснати от действителността снобеещи псевдоинтелектуалци. Няма такова нещо като пост-истина. Има една истина. И има опити тя да бъде скрита зад дрънчащи на кухо неразбираеми конструкции. През 2016 г. процесът по изхвърлянето на боклука на тези конструкции стана очевиден. Силно се надявам, че през 2017 г. ще продължим с разрушаването на либералната културна хегемония като задължителна стъпка към изграждането на един по-справедлив свят.
