/Поглед.инфо/ Беше не преди две хилядолетия във времената на Йешуа бен Йосиф (Учителят, обявен след смъртта му и възкръсването за Сина и истия Бог наш Исус Христос), а в началото на 70-те години от неговото рождение по християнското летоизчисление.

Млад мъж, около 30-те, уморен от дългото четене на шокиращия с приведените данни и изводите първи доклад на обявилия се неотдавна “Римски клуб”(като сдружение на 100 водещи учени от развитите страни) “Границите на растежа” ( TheLimitstoGrowth ) с автори Донела и Денис Мидоуз и Ю. Рандерс от Масачузетския университет (САЩ), реши да се разходи в предхълмията на близката планина.

Може би след около час бродене той стигна до една огромна поляна, която беше залята от безразборно натрупани камъни, срутили се от рушащите се недалеко скали на планината.Вероятно при някакъв трус те бяха се откъртили и търкаляйки се по наклона бяха покрили цялата поляна, унищожавайки и затрупвайки всякаква растителност и даже възможност нещо да расте.

Младият човек все още намиращ се под впечатлението на въпросите на съдбоносната връзка на човека с живата природа реши да не заобикаля тази каменопад и продължи през него. И каква беше неговата изненада, когато след няколкостотин метра той видя как сред купчина безразборно натрупани камъни се подава стъбълцето на малко дръвче. Наведе се и с радост радбра, че е дъбче. Вероятно някоя птица беще намерила жълъдчето на отстоящата на километри от тук гора и опитвайки се да го разбие го е изпуcнала. А то между натрупаните камъни е стигнало дo почвата и там е пуснало коренчетата и стремейки се към слънцето е намерило път нагоре и плахо е заявило за правото си на живот.

Разчувстван силно от този знак на живота младият човек се наведе и нежно поглади тънките клонки и листчетата на. дъбчето. Беше слушал от стари хора, а сега с очите си се увери, че дъбът е един от силните символи на живота.

Когато след няколко часа се върна в къщи той разказа на близките си за дъбчето, приобщавайки и техните мисли и чувства към този симвoличен знак на силата на живота...

Когато след няколко години той и съпругата му дойдоха на това дясто те с радост видяха едно порастнало сред каменната пустош дръвче, което здраво впито в земята беше успяло да разгърне малка корона, отрупана от големи зелени листа...

Стана така, че нашият човек вече професор на средна възраст успя пак да мине едва след десетина години. Беше току-що публиковал заедно с няколко известни учени от “Римския клуб” книгата си “Екологичните предизвикателства на бъдещето”( бележка на автора: тогава 1988/89 г. твърдолинейните сталинисти го нарекоха “ревизионист” и “антикомунист”, през 2004/5 г., когато в Парламента говори за надигащите се екологични опасности с промяна на климата и представи книгата си “Стратегия за устойчиво развитие на България” новоизлюпените либерали-демократи го определиха като “комунист” и “червен професор”???). Незабравил обаче за своя “приятел” сред камънаците професорът реши пак да го види...По-добре да не беше идвал Защото сред сътресенията, които преживяваше обществото и страната му той преживя и този тежък трус..

Беше краят на лятото на последната от осемдесетте години. Когато уморен стигна до каменната пустош той поразен видя как по голите клони на дъбчето, което за изминалите години беше порастнало още, вместо зелени сочни листа се тълпят една през друга гъсеници. Гладни, обхванати от паниката на инстинкта им за оцеляване те се впиваха една в друга, вдигаха глави и търсеха някое листо, но нямаше нищо. Само голите изсъхнали от слънцето клони и стъбло на дъбчето, което те не можеха да изгризят. В безумния си ход нагоре-надолу те често падаха върху горещите камъни и пак пълзяха отчаяно, за да се закрепят на дъбчето. Вероятно преди месеци някоя безумна пеперуда в своя безгрижен полет беше съгледала това дръвче и снесла своето семе, от което се бяха излюпили тези стотици, хиляди гъсеници, които в своя безумен глад и ненаситност бяха изяли всичките листа на дъбчето. Вероятно водени от инстинкта (амбицията) да станат пеперуди и да излетят от него към нови дръвчета, те сами бяха се обрекли на гибел. Защото нямаха никакъв шанс това да стане скоро. И изобщо да стане преди те всички да загинат...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели