/Поглед.инфо/ В ход е поредната съдебна реформа, което не е нищо друго освен поредната измама на властта. Част от депутатите може и да не знаят, че стават съучастници в измама – никога не са чели Конституцията. Но друга част знаят и въпреки това престъпват Конституцията. И двата сегмента депутати обаче съзнателно престъпват клетвата си по чл. 76 ал. 2 да спазват Конституцията и законите на страната. Защото, ето какво е разписал върховният ни законодател – Седмото Велико народно събрание – при това императивно, в пар. 4 от Преходните и заключителните разпоредби:
„Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по пар. 3, ал.2“, а именно: „в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила“. Иначе казано, всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт е следвало задължително да бъдат приети от законодателната власт преди изтичане на едногодишния срок от влизането на Конституцията в сила, т.е. преди 13.07.1992 г.
Този срок е преклузивен! Което означава, че след изтичането му не могат да бъдат извършвани разпоредените от Конституцията задължителни действия, а извършените след изтичането на указания преклузивен срок действия са нищожни, нямат правна сила и не могат да пораждат правни последици.
Очевидно, бащите-създатели на Конституцията, изразявайки волята на народа, който ги е избрал, са отчитали още през 1991 г., че:
- демократичната, правова и социална държава не може да се осъществи без нови устройствени и процесуални закони за уредба на съдебната власт;
- новата съдебна система трябва да се ръководи от процесуален ред, действащ в настоящето и насочен към бъдещето; както и че
- всяко забавяне може да доведе до необратим хаос и безпорядък в страната;
затова императивно са заповядали създаването на такива закони да стане в едногодишния срок от влизането на Конституцията в сила, т.е. преди 13.07.1992 г.
Следващите „законодатели“ обаче престъпват изричната разпоредба на Върховния законодател. Законът за правната помощ е приет чак през 2005 г. (обнародван в ДВ бр.79); Наказателно-процесуалният кодекс – също през 2005 г. (ДВ бр.86); Административно-процесуалният кодекс – през 2006 г. (ДВ бр.30); Гражданско-процесуалният кодекс – през 2007 г. (ДВ бр.59).
От което следва, че цялостното „законодателно творчество“ на „народните избраници“ след 13.07.1992 г. престъпва Конституцията, а заповяданата от Върховния законодател съдебната реформа не е осъществена.
Впрочем, у голяма част от гражданите цари убеждението, че у нас няма правосъдие и че в обществото цари произвол. И това именно е така, защото съдебната реформа не е осъществена, защото в нея работят лица, които са нелегитимни, неоправомощени, неовластени, неоторизирани от съобразени с Конституцията закони. След като делата в съдебната система са образувани от неоправомощени от закона нелегитимни лица, то те са нищожни, а решенията по тях не могат да пораждат присъщите на легитимните съдебни актове правни последици.
Този извод следва от факта, че Конституцията на Република България с прякото си действие обявява нищожността на техните съдебни актове. Включително образуването на дела, издаването на заповеди за изпълнение (вкл. по чл. 417 от ГПК), решенията по всичките десетки хиляди дела, заведени незаконно в съдилищата по изцяло противоречащ на Конституцията нищожен Гражданско-процесуален кодекс.
И още един извод: императивният срок (до 13.07.1992 г.), заповядан от Върховния законодател за създаване на закони за организация на съдебната власт, прави напъните на сегашното 43-то Народно събрание смешни и жалки, защото то няма правомощията, компетентността, легитимността да създава/променя законите за съдебната власт. Иначе казано, сегашните му действия не са нищо повече от една измама!
Този въпрос професионално е осветляван от депутата от 7-то ВНС Соня Младенова и от други автори в „Дума“ (28.06.2010), „Ново време“ (кн. 7-8/2010) и другаде, но няма да го прочетете в публикации на грантовите медии.
Какъв е изходът? Свикване на ново Велико народно събрание, което единствено е в правомощията си да създава закони за съдебната власт?
Само че, при съществуващият вопиющ упадък на националното правосъзнание, ежедневно демонстриран най-вече в законотворчеството, съмнително е, че в новия Велик парламент ще попаднат грамотни, национално отговорни избраници, поне на равнището на избраните през 1990 г.
Затова считам, че изходът е в Граждански парламент, който да се учреди като Върховен законодател със задачата да възстанови действието на потъпката демократична Конституция и да начертае пътя за възраждане на българската държавност.
Имаме ли силите и волята да го създадем?
Дума
