/Поглед.инфо/ Предаването „Моята песен“ на програма „Хоризонт“ на БНР се слави с висок рейтинг. Излъчва се в неделя, след новините в 18 часа. Който иска да поздрави някого, обажда се в студиото и водещите изпълняват любимата му песен. Много са желаещите, но не всеки успява да се свърже с популярното предаване.
Миналата неделя късметът ми провървя. Успях да се включа. Казах на водещия, че се навършват 60 години от завършване на средното ни образование и желая да поздравя моите съученици от випуск 1962 година на Английската гимназия с един валс, който танцувахме на абитуриентската вечер. Ала когато споменах името на песента – „Старинный вальс“, известен още като „В горичката при фронта“, на композитора Блантер, връзката внезапно прекъсна. Така, моите съученици – повечето от които едва кретат в тези трудни времена, не можаха да се насладят на една от своите любими песни.
Разбрах, че в България тихомълком е въведена система за надзор на съдържанието и разпространението на информацията. Нарича се ЦЕНЗУРА. И включва забрана за всичко руско. Било то Пушкин, Лермонтов, Толстой, Чайковски, дори Висоцки и Окуджава... Включително в Българската национална телевизия и Българското национално радио, които се издържат от парите на българските данъкоплатци. Досетих се защо колегите от „Моята песен“ отказаха да изпълнят своя професионален дълг. Вероятно са подложени на административен натиск, принудени са „да си пазят хляба“, както се казва. Иначе ги чака съдбата на стотиците хиляди безработни...
Оказва се, че в днешната ни демократична, божем, България, фрапиращо са потъпкани неотменимите разпоредби, заповядани в чл. 40 и 41 на Конституцията на Република България. А те са:
- „печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.“
- „всеки има право да търси, получава и разпространява информация“;
Ho някакви „семкаджии“, охолно битуващи за сметка на Народа в забранен от Конституцията цензурен орган, решавали какво е добро и какво е лошо за българските граждани. Нещо повече, под фалшивия флаг за защита на националната сигурност се подготвял законопроект за създаване наказателни списъци и санкции срещу юридически лица и граждани, за които имало съмнения, че харесвали „руското“. Независимо дали е водка, хайвер или медия...
„Това е перверзия, това е насилие над правото!“, коментира уважаваният конституционалист проф. Пламен Киров. Не само насилие, драги професоре, това е НЕОНАЦИЗЪМ! Докато нацизмът убиваше мигновено с „Циклон-Б“, днешният неонацизъм, маскиран като „представителна демокрация“, бавно и мъчително убива с „цивилизационни ценности“. За последните 25 години почти четвърт от населението на България е пратено в отвъдното, без страната ни да е преживяла войни, епидемии, катастрофални природни бедствия. Два милиона и сто хиляди български граждани са станали жертва на:
- престъпното – по същество – законодателство, което фактически суспендира неотменимите права на гражданите, императивно разписани в глава Втора на Конституцията;
- организираната от овластени държавни чиновници престъпност;
- липсата на ефективна – охраняваща държавността – съдебна власт...
Що се отнася до конкретния повод – отказът на БНР да поздрави моите съученици с валса на Матвей Исаакович Блантер вероятно се дължи и на още едно обстоятелство: композиторът е евреин. Така започнаха и нацистите през 30-те години на ХХ век: първо евреите, последвани от цигани, славяни, хора с увреждания, „непълноценни“ и т.н. – към лагерите на смъртта.
Но нека попълним знанията на българските музикални цензори: Блантер е един от най-популярните естрадни композитори на ХХ век. Творбите му се изпълняват в музикални театри и кабарета по цяла Европа. Култови са неговия фокстрот „Джон Грей“, романса „Кожаный ремень“ („Он был апаш, она апашка“); „Старинный вальс“ се свири на прочутите новогодишни виенски балове; а хитът на Матвей Блантер „Катюша“ вдъхновява италианските и френските партизани (макѝ) по време на антихитлеристката съпротива.
Днешната цензура ми припомни следния епизод от моята младост. През януари 1965 г. бях командирован в Лондон на българския щанд в Големия туристически салон, провеждан ежегодно в „Олимпия хол“. 1963 г. постави началото на организирания английски туризъм в българските черноморски курорти. Интересът на англичаните към страната ни нарастваше. Привличаха ги не само рекламите за златни плажове, безопасно море, неподправена природа, екзотична кухня, фолклорни програми с уникалните нестинарски танци и др. атракции; но и любопитството към тази „тъмна“ за тях балканска страна отвъд „желязната завеса“. Благодарение на изключителната ни грижа за пълноценната им ваканция, много англичани се влюбиха в България. Семейство Брандън, например, в продължение на 27 години непрекъснато летуваше на Златни пясъци. Като „утвърдени“ клиенти, получаваха „бонус“: плащаха за двойна стая, а ги настанявахме в апартамент в хотел „Морско око“.
Точно по време на престоя ми в Лондон, по екраните на кинотеатрите вървеше филмът „Клеопатра“ на режисьора Джоузеф Манкевич с участието на великите актьори Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън и Рекс Харисън в главните роли. Естествено, не можех да пропусна този шедьовър на филмовото изкуство. Каква беше моята изненада обаче, когато след прегледа, на екрана се появи следният надпис с големи главни букви:
„ЦЕНЗОРЪТ НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ЕЛИЗАБЕТ ВТОРА РАЗРЕШАВА ПРОЖЕКТИРАНЕТО НА ТОЗИ ФИЛМ
В ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО“.
Онемях. Родината на парламентаризма и демокрацията, за каквато се представяше Англия, да налага цензура? Цензура, позволяваща си „да разрешава“ филм на Джоузеф Манкевич – единственият режисьор в историята на Холивудското кино, получил две поредни години наградата „Оскар“ за „Най-добър режисьор“ и „Най-добър сценарий“? Цензура, позволяваща си „да разрешава“ появата на английските екрани на такива световно утвърдени имена на актьорското майсторство като Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън и Рекс Харисън?
Години по-късно филмът „Клеопатра“ се появи и на българските екрани. Без стряскащия надпис „ЦЕНЗУРЪТ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ РАЗРЕШАВА...“ А някои днес говорят за цензура в т.нар. социалистическа България...
А за любителите на руските песни и на шедьоврите на Матвей Блантер, прилагам линк към „Старинный вальс“, известен още като „В горичката при фронта“ https://www.youtube.com/watch?v=3YEvqfIaUbw
Приятно слушане...
„Нова зора“, бр. 24/2022
