Категории на времето и пространството са, освен възлови понятия във философията, реалности, жизненоважни за оцеляването на политическите субекти. Екзистенциалните, разтърсващи емоционалните натягания, салта на демагогията и дребните заяждания, на които ставаме свидетели, са белег на поредната идейна агония в политическия живот у нас. Леви и десни - върли врагове от времената на Прехода - бодро маршируват под знамената на изпадането от българския политически небосклон.
Тези дни неостаряващата социалистическа върхушка има повод да почерпи - най-младата и фракция съумя чрез социалните мрежи да задвижи в своя полза анкета, посветена на предстоящите избори. Седмици след стартирането на интернет сайта, където е публикувано аматьорското гласуване, участвалите са едва 500. Регистрирането чрез имейл отсъства, затова пък бодро ни уведомяват, че ще избегнат всяко манипулиране на гласуването. Жалка пиеса с работно заглавие - Бай Ганьо прави избори в електронен вариант или - ще си ги купим, ако можем... Кой ако не ние, българските граждани, знаем как не се манипулира народен вот?! Както се казва, всичко е по-добре от рибарски мрежи и изтърбушени тикви...
А може би, другари, има нещо далеч по-лесно! Сигурен и гарантиран метод за печелене на народните сипатиии и съживяване на политическото тяло. Днес от една млада представителка на СИРИЗА чух баналния отговор, с който тя обясни възхода на своята партия в южната ни съседка.
- Ние просто бяхме там! Ние бяхме там - на всеки площад, на всеки протест, навсякъде, където някой се бореше за правата си.
А БСП не беше там. Лицата на партията системно отсъстваха по време на протестите против добива на шистов газ. Нямаше ги, когато защитавахме свободата си в мрежата. Нямаше ги и на Орлов мост. А ние бяхме там. Затова БСП никога не може да се превърне в партия на народното недоволство, партия, която може да защитава интересите на своя избирател. Затова наказателния вот срещу ГЕРБ, който трябва да доведе Партията на бяла кобила отново на власт, никога няма да се състои така, както го сънува лявата върхушка. А инертното политическо тяло върви по пътя на разложението с всяка изминала година.
Единствената, вероятно оптимистична новина от последните седмици на политическото ни битие, е смъртта на остатъците от СДС. Изнервя само фактът, че политическите субекти в държава с хроничен недостиг на новини, нямат желанието и волята да си отиват тихо. Вместо това ежедневно наблюдаваме уплашените очи на Костов, изпълнени с въпроса: "Има ли живот след парламента? " . Вероятно има, би го успокоил всеки гражданин, подложен на безмилостния медиен терор. Едни истински любители на свободния пазар винаги ще могат да се преквалифицират и да започнат работа в частния сектор. Наблюдава се известен глад за специалисти в областта на политикономията, научния марксизъм и приложния ленинизъм. Вероятно е крайно време преекранизирания роман с работно заглавие "Кажи си, бе Иване!" да спре сега или да замълчи завинаги!
Когато в смутни времена на улицата сред хората няма партии-алтернативи, значи политическата сцена е осеяна с трупове. Време е да сменим действието! Време е да изметем сцената!
