Затваря се санитарният кордон около агонизиращата власт, крепяща се на криминални авторитети
"Кажи истината и засрами дявола", гласи една английска пословица. Пропагандната машина на кабинета "Орешарски" и тройната коалиция може да накара лукавия единствено да се черви от гордост пред своите ученици. Последните нападки срещу Асен Генов и други говорители на "Протестната мрежа" не са само пореден епизод, но и нова фаза от черната кампания, която провеждат сенчестите щабове на властта.
Бунтът от 14 юни отключи атмосфера на страх и омраза на "Позитано" 20, но след първоначалното объркване партията се окопити и премина в контранастъпление. Партийният апарат за производство на истина се оплете в търсенето на опаковки - от "платени лумпени" до "богати и красиви", от "криминални елементи" до "София не е България", докато накрая постигна съгласие, че протестът е десен реваншистки заговор, провеждан от агенти на Джордж Сорос и Запада.
Интересни са както развиваните сюжети, така и ораторите и медийните канали.
Господа и другари, гледката е епична - в единен строй крачат бодро Мишо Шамара, Велислава Дърева, Бисер Петното, Николай Бареков, Явор Дачков и бай Велко Вълканов. Тази шарена и разногледа войска е хвърлена в бой последен посредством колосален брой медийни групировки, които неуморно облъчват населението.
Нароиха се множество анонимни сайтове, които разпространяват долни клюки и нелепици за протестиращите и тайнствените сили, които им дърпат конците.
Червените ескадрони насочиха първия щурм срещу ГЕРБ и Бойко Борисов, но бързо им светна, че протестът
не се трогва особено от
"радините вълнения" в Банкя.
Затова втората им мишена беше т.нар. десница и очертаващия се Реформаторски блок. След няколко компроматни вълни, на "Позитано" се усетиха, че и тези май не са истинските водачи на народното недоволство, а съществува вероятност хората по площадите да имат и други симпатии.
Третият бомбен килим с мръсни снаряди през вестници и сайтове се изсипа върху Протестната мрежа - платформа за обединение и координация на протестните групи, която изрази желание да доведе бунта докрай и да съхрани енергията на улицата като перманентен инструмент за натиск над властта.
Забележително е как всички известни и недотам лица на протеста бяха старателно идентифицирани, проучени и ударени един по един с лични обиди и притискане в социалните мрежи, тенденциозни измислици и скалъпени истории. Очевидно е, че властта хвърля огромен ресурс в информационната война и сега се опитва да срути реномето на първата редица на въстанието.
Новият любимец на Орешарски – г-н Петното, пък потърси съдействие от МВР, за да разчисти с бригадите си протестиращите. Преди това този изгряващ ляв интелектуалец попаднал в затвора на хора и станал човек, след което работеше като подставено лице в предаванията на Бареков, опита се да устрои кървави провокации на протестите и поиска да се саморазправи с медиите, които не го били отразявали. Сега г-н Петното е в нова роля - активно контрапротестиращ гражданин, който си хортува направо с премиера и вицепремиера, символ на обществената подкрепа за правителството. Не можем да не отчетем мъдростта, с която соцапартчиците изнамират чисти и светли образи, които да противопоставят на недоволните - първо Волен се кри под масата, после пуснаха Шамара да вилнее, докато не почна да попържа евреите, а сега криминалният авторитет на Петното се напъва да измете протестиращите, разбира се, само с благословията на полицията.
Този еклектичен подход на мозъчния тръст на властта обаче е подчинен на няколко заблуди, поради което съвсем скоро ще се окаже гибелен за столетницата,
чудноватите й коалиционни партньори
и свинеподобните кукловоди.
Червените велможи дотам са се увлекли в чара на собствените си лъжи, че не осъзнават реалността, която се разразява под прозорците им.
Първо, набързо изсипаните компроматни помии срещу говорители на Протестната мрежа и провокациите на Петното показват, че властта се е изнервила до крайност и удря безогледно, докато се гърчи. Те издават, че партийните агитатори няма да се посвенят да използват и най-непочтените прийоми, за да останат на власт. Крепителите на Орешарски не отчитат, че ударите под кръста сплотяват протестното движение и същевременно още повече го разлютяват. Всеки набег срещу някое от лицата на улицата ги превръща в герои и мъченици на долната комунистическа машина за лъжи и увеличава решимостта на разгневените хора за съпротива докрай.
Гражданите не са излезли на площада, за да си търсят пастири, а за да разгонят алчната глутница на БСП, ДПС и „Атака”. Затова опитът на омазаните до шията управници да хвърлят Петно върху протеста освен нескопосан и жалък, е и разобличителен относно истинската моралната доктрина на тройката.
Второ, паникьосаните управници не подозират, че се намират в напредваща фаза на обществена и международна изолация. Оставката на кабинета "Орешарски" искат не само улицата, президентът и почти всички партии, но и работодателски организации, синдикати, граждански и съсловни организации. Редица европейски държави също категорично изтъкнаха погнусата си от "олигархичния модел" в България.
Трето, не осъзнават, че на улицата шестват всякакви хора - свободомислещи, консерватори, гербаджии, либерали, социалисти, еколози, анархисти и прочие, както и внушително мнозинство от млади хора, които още не са избистрили възгледите си. Обединява ги отвращението към тройната коалиция и нейния куклен театър с олигарси, партийни далавераджии и беснеещи под масата нацисти.
Бунтът избухна заради острото чувство за поругана гражданска чест и открадната държава.
Бих искал да обърна внимание на няколко феномена:
Родители взимат вечер децата си от детската градина и всички колективно отиват на протеста. Петгодишни деца карат родителите си да ги водят на митингите, да ги снимат с плакати, свирки и знамена и да качат фотографиите им в интернет. "Другите деца вече имат такива снимки", е железният аргумент на подрастващите.
Стотици 14-16 годишни хлапета участват активно в шествията и протестните акции, бистрят тънкостите на политиката и кроят денонощно планове "как да бутнат комунистите". Давам тези примери, за да се замисли ръководството на БСП защо хиляди малолетни скандират "Червени боклуци" и какви ли ще ги вършат като пораснат?
Още първия ден на улицата излязоха и много леви по дух и убеждения хора, които и до днес не са се прибрали. Те се питаха ужасени: "Може ли партия,
която слугува на олигарси и
мърсува с нацисти, да бъде лява?"
Този въпрос не спира да боде очите на всички леви хора в България, но не и на окьоравялата от рушвети и слугинска страст интелектуална прислуга на С. Станишев.
Четвърто, лакеите на соцвърхушката не допускат, че съществува такова нещо като морал, разбирания за добро и зло - те вярват в целесъобразността и клановия интерес. Неслучайно наричат Пеевски "грешка", докато за хората извън дебелите стени и полицейските кордони това ще си остане нелепо тържество на разбеснялата се нравствена уродливост.
Пето, червените политици и агитатори изобщо не вярват в истината. Затова всеки ден лъжат и говорят обратното на това, което са казали предишния. Страдат и от повсеместната пиарска заблуда, че "истината се произвежда" и "реалността се опакова" като хрупкава тревица за телевизионното стадо.
Аз обаче съм склонен да подкрепя непопулярния вече възглед, че истината всъщност има божествен произход и че в човека като във Божий образ и подобие е вграден приключенският копнеж към търсенето на истината. Ако трябва да го кажем с езика на средновековния поет: "Когато слънцето на истината изгрее, всички лъжи угасват като светулки". Затова се смята, че човешката истина, когато се отклони от божествената, почва да служи на прокълнатото дело на дявола.
Освен това не живеем в 1984 г., когато всички медии бяха в служба на Партията, и за идейната ни чистота и невинност бдеше Държавна сигурност. През 2013 г. не е достатъчно да имаш монопола на Пеевски и формално да му връчиш най-мощните тайни служби, за да наложиш своята версия за реалността. "Фейсбук" и свободната блогосфера, отворените данни, независимите сайтове и критичния поглед на хиляди коментатори - всички те командват парада и не позволяват на властта да се увлича в лъжи.
През 2013 г. стотици хиляди млади хора се преобразиха в активни граждани. През февруари улицата гилотинира кабинета на Борисов и е подгонила второ правителство.
Днес, близо два месеца след началото на вълненията се вижда как изкристализира нова обществено-политическа култура, която се
учи от грешките на февруарските
протести и се стреми да ги избегне.
Хиляди довчера отстранени от политиката младежи не само протестират, но и говорят, пишат, изразяват мнение, отстояват общи каузи, забавляват се, трупат познанства и романтични преживявания. Ударите под кръста не могат да ги разделят и обезкуражат, само ги сплотяват и настървяват.
Независимо от различията в политическите, културните и и кулинарните си вкусове, те са обединени в едно - не харесват БСП.
Крехката публичност, която се заражда сред разбунената столична младеж, изключва Социалистическата партия от списъка с нормалните политически сили. Окопалата се на "Позитано" клика трябва да разбере, че заради малоумните действия на Станишев, в момента тече бурен процес на сатанизация на партията, подобен на този от 1997 г. Когато Сергей Дмитриевич ни убеждаваше, че БСП "ще управлява с ума и таланта на цялата нация, кой си е представял, че това ще бъде умът на Пеевски и Волен, и талантът на Шамара и Петното?
Въпрос на неособено дълго време е да се затвори санитарният кордон около БСП, ДПС и "Атака" и да се постигне широко съгласие, че тази злодейска тройка не бива да присъства в управлението на демократична и европейска България, докато не премине през задължителен и дълбок катарзис.
Некадърното и криминално управление на Орешарски се клатушка на глинените си крака и предприема последните отчаяни атаки срещу улицата. Правителствените лъжи само украсяват челата на говорителите на протеста. Техните криви огледала само още повече изопачават и без това болната ни действителност. Дори и тройната шайка във властта и свинеподобните олигарси зад нея да имаха всичките медии и пари на света, пак нямаше да могат да затъмнят истината и да укротят гнева на народа.
Нека червените пиари преди да продължат пъклената си пропаганда срещу протеста и да извадят от ръкава поредния бандит - защитник на властта, да си спомнят какво пишеше дядо Вазов:
„Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне”.
В статията е изложена личната позиция на автора!
