България и Румъния станаха жертва на лицемерието на Брюксел
Портите на Шенген се захлопнаха с гръм и трясък пред България и Румъния на последната среща на вътрешните министри на Европейския съюз. За разлика от предишните седенки в Брюксел, когато ролята на "лошото ченге" се изпълняваше самостоятелно от Холандия, този път седем страни заплашиха с вето разширяването на зоната за свободно пътуване. Аргументите са корупция, организирана престъпност, контрабанда и саката съдебна система - нищо ново под слънцето.
За капак четири ключови държави поискаха от Еврокомисията промяна в директивите, които да прекратят "социалния туризъм" на бедни българи и румънци /предимно роми/, които източват системите им за социално подпомагане.
Целият репертоар от забележки, конски евангелия и повтаряне на очевидни истини с драматичен тон сме го слушали многократно. През последния месец медиите в редица западни страни подеха режисирана и истерична кампания срещу нашествието на варварите от Балканите, които ще им източат бюджетите и ще им вземат работните места с евтиния си труд.
Румъния разполага с известен демографски потенциал но България, чието население е вече под 7,4 милиона и е почти обезкръвена, едва ли би могла да бъде основателен повод за страх сред жителите на държавите на благоденствието.
Правителството на ГЕРБ в оставка се опита да обясни грубия отказ на ЕС с настъпилите
размирици и политическата криза у нас.
Може би е време е някой да каже на българското общество, че Шенген не е раят, а канцлерът Меркел не е свети Петър, който държи ключовете към царството небесно. Причините за отсвирването на София и Букурещ са далеч по-дълбоки и дългосрочни.
На първо място е комбинацията от икономическа криза, ръст на безработицата и рязко увеличаване на имигрантските потоци към Стария континент.
През последните години се наблюдава засилване на влиянието на крайнодесните и антиимигрантски партии на Запад, които вече изразяват интересите на 15-20 процента от избирателите. По правило тези изолационистки и евроскептични формации се борят за спиране на нахлуването на иноземци, ограничаване на възможностите им на пазара на труда и в защита на културната идентичност на своите народи. Обедняването, орязването на социалните дейности и нарасналата честота на конфликтите на етническа и религиозна основа предизвикват остро безпокойство в западноевропейските правителства.
Притокът на клетници и гурбетчии от Северна Африка, Близкия и Средния изток също се увеличава драматично. Само вследствие на гражданската война в Сирия броят на бежанците надхвърли 1 милион души, немалка част от които се опитват да напуснат бежанските лагери в съседните страни и да заминат за Европа.
Карантината, която ЕС ни наложи
за Шенген, е пряко свързана с гръцките мъки. В последно време 80 процента от имигрантския поток минава през гръцко-турската граница. Миналата година техните граничари са хванали 76 хиляди нарушители, а през 2011 г. - 98 хиляди. По официални данни в южната ни съседка живеят над 450 хиляди легални и поне още толкова нелегални имигранти, които копнеят да избягат на Запад. Гърция е в Шенген, но няма сухопътна граница с останалите страни от споразумението.
Западноевропейските правителства негласно се страхуват, че при приемането на България и Румъния цялата имигрантска вълна ще мине през нас и ще ги залее.
Проблемът на Европа е стратегически и удавянето му в приказки за "единство в многообразието" и великолепието на мултикултурализма само задълбочава агонията. В някои богати държави чужденците надхвърлят 10-15 процента и при продължаване на икономическия застой може да се очаква ескалация на социалното напрежение и междуетнически конфликти.
В същото време Брюксел се опитва да измисли как и вълкът да е сит и агнето да е цяло. Как да запази Шенген и да не накърни нито свободата на придвижване, нито социалната система, и в същото време да ограничи сериозно наплива на имигранти, а и да върне част от тях по родните им места.
Жертва на лицемерието и изместването на проблемите сега са България и Румъния, но утре кой знае с какво ще се запушва растящото недоволство и процесите на дезинтеграция в ЕС.
Стандарт
