На света - Минск

/Поглед.инфо/ В ситуация, в която заплахата от нова голяма война в Украйна стана реална, както никога досега през седемте години на замразения конфликт в Донбас, политическите съветници на лидерите на страните от Нормандската четворка - архитектите на така и неизпълнените Мински споразумения от 2014-2015 г., - след шестмесечна пауза на 26 януари се срещнаха в Париж. Направихме това, за да се погледнем в очите и да разберем дали има шанс да изведем преговорния процес за украинското уреждане от състоянието на кома.

Изявленията на участниците в срещата, която се превърна в преговорен маратон, продължил осем часа и половина, се оказаха сдържани, противоречиви, но в същото време оставящи светлина в края на тунела. „Имахме труден разговор, но може би първият толкова откровен разговор, за да направим инвентаризация на всички проблеми, свързани с изпълнението на Минските споразумения“, каза пред репортери Дмитрий Козак, руският участник в преговорния маратон в Париж.

По неговите думи, Нормандският формат е в състояние да изиграе решаваща роля за разрешаването на конфликта в Украйна, но засега води окаяно съществуване. В тази връзка страните се договориха да проведат допълнителни консултации и да се срещнат в Берлин след две седмици, за да се опитат да намерят решения на онези проблеми, които не са били разрешени вече седем години.

Всъщност само хора, които са напълно изпаднали от информационното пространство или са потопени във вътрешната си вселена, днес могат да не говорят за Украйна и Донбас. Или непоправими циници, които са решили, че не им пука дълбоко за съдбата на света, включително и на Украйна, - ако още са останали такива.

През последните години не е имало такава ситуация.

Във вихъра от шокиращи новини на украинска тема, която ни бомбардира ежедневно и ни залива като обилен снеговалеж, мнозина някак си забравиха, че все още ги има Минските мирни споразумения, които никой официално не е отменял.

Наистина, какъв модел на мирна интеграция на Донбас в останалата част на Украйна може да се обсъжда, като се вземе предвид това, което вече се е случило и това, което се случва днес?

Минските постулати сякаш напълно изгубиха практическото си значение. През последните години Киев направи всичко, за да изгори мостовете и да убеди жителите на Донбас, че определено са встрани от страната на „победоносния Евромайдан“, който упорито търси начини да удуши ДНР и ЛНР, а не диалог с тях.

Тъй като Украйна носи само смърт на Донбас.

Към днешна дата украинската страна е изтеглила група от 120 000 души до линията на съприкосновение в Донбас и най-доброто въоръжение и военна техника, с която разполага, за да може да бъдат използвани в евентуален опит за провеждане на настъпателна операция срещу ДНР и ЛНР според т.нар. „хърватски сценарий”.

Тоест, играта на изостряне продължава, до края на януари 2022 г. тя достигна своя връх, във връзка с което разпоредбите на Минските споразумения изглеждат все по-отдалечени от реалността.

Ако през цялото време дори не беше възможно да се изпълнят точките за изтегляне на войските и оръжията от линията на съприкосновение, да не се нарушава прекратяването на огъня, да не говорим за неизмеримо по-трудната за изпълнение политическа част на споразуменията, в т.ч. предоставяне на специален статут на Донбас, това само по себе си налага мисълта за смъртта на Минските споразумения и на преговорите в Нормандския формат.

През последните години Киев опита различни начини да се „отклони“ от споразуменията от Минск, включително опита да промени формата на преговорите и да превърне Нормандската четворка (Германия, Франция, Русия, Украйна) в петица, като включи САЩ в него. Въпреки това, нито администрацията на Тръмп, нито администрацията на Байдън не оцениха тази украинска идея и не видяха смисъл в нея.

Още на 19 януари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, който посети украинската столица, обяви, че не трябва да има преразглеждане на споразуменията от Минск, тъй като те остават единственият план за разрешаване на украинския конфликт. Освен това той посочи, че за да изпълни договореностите, Киев ще трябва да извърви своята част от пътя.

В тази ситуация в навечерието на срещата на политическите съветници на лидерите на страните от Нормандската четворка се случи нещо неочаквано. Проектозаконът „За държавната политика на преходния период“, внесен във Върховната Рада през август миналата година, в който трябваше законово да се приеме определението „държава агресор“ за Русия, както и да обезсили всички издадени документи в ДНР и ЛНР, включително руски паспорти, внезапно беше изтеглен.

Припомняме, че руската страна реагира изключително остро на този скандален документ, като веднага даде да се разбере, че приемането му ще направи правно невъзможно изпълнението на Минските споразумения и ще бъде равносилно на оттеглянето на Киев от тях.

И в навечерието на срещата на Нормандската четворка в Париж, Киев се преобрази. След като стъпи на гърлото на собствената си песен, Андрей Ермак, ръководител на кабинета на президента Зеленски, представляващ Украйна в Нормандската четворка, който доскоро тръбеше, че споразуменията от Минск в сегашния им вид са неосъществими и изискват преразглеждане, проговори различно.

Два дни преди срещата в Париж по ICTV, Ермак, след като направи „саломортале“ във въздуха, нарече споразуменията от Минск „единствената платформа, която днес може да работи“.

Разбира се, фактът, че Минските споразумения, които бяха близо до смъртта, не можаха да бъдат финализирани, изобщо не означава, че долната точка е премината и един ден те ще бъдат изпълнени.

Днес обаче преговорният процес в рамките на Нормандския формат придобива нов допълнителен смисъл, който нямаше преди осем години.

В контекста на катастрофалната липса на инструменти за деескалация на украинския конфликт, въпросът дали ще има нова война до края на януари най-накрая стана основен не само за политици, дипломати и експерти от Запада и Изтока. , но и за обикновените граждани, неопитни в международните отношения, живеещи от двете страни на руско-украинската граница.

В тази ситуация работата по изпълнението на Минските споразумения, макар и с бързи темпове, намалява риска от въоръжен конфликт. Тоест, оказва се, че днес е моментът да се каже: „На света - Минск“.

Превод: ЕС