/Поглед.инфо/ Твърде често предстоящите президентски избори в САЩ се свеждат до надпревара между самите личности на Джо Байдън и Доналд Тръмп, както и между политическите сили, които те представляват. Това е особено характерно за българските медии, които многократно са показвали, че имат ниско ниво що се отнася до международните проблеми.

Истината е, че независимо дали ни харесва или не, Съединените щати са лидерът на почти половината свят. Пулсиращото сърце на Запада, към когото ако не културно и цивилизационно, то политически и геополитически България принадлежи, не е в която и да било от европейските столици, а в Ню Йорк и Вашингтон. Именно от тези два центъра се решава съдбата на Европа от 1945-та година насам.

Европейският съюз е изграден с благословията и участието на Съединените щати, които не само, че инициират прословутия план "Маршал", с които помагат за възстановяването на следвоенна Европа, но и активно работят за консолидирането на западната част от континента.

Негласна истина е, че дори най-могъщите държави в ЕС са изключително зависими от САЩ и обикновено се подчиняват на волята на Вашингтон.

На фона на това не е изненада, че изборите за президент на Съединените щати са особено важни за европейците. Но този път малцина могат да проумеят значимостта им.

Ако живеехме преди 10 години и за този най-висок пост се бореха Обама срещу Маккейн или Ромни, крайният резултат за Европа нямаше да е чак толкова драматичен, защото и тримата горепосочени се вписват перфектно в американското статукво за последните 50 години. Досега почти всички президенти на САЩ са обслужвали неоконсервативното или неолибералното политически течения и стоящите зад тях интереси на транснационалния капитал, Уолстрийт, както и Силиконовата долина и технологичните гиганти.

И при всичките си минуси, като твърде екстравагантното и ексцентрично поведение, Тръмп беше първата истинска промяна, която САЩ изпитват от поне половин век.

Настоящият стопанин на Белия дом не успя да се установи твърдо и да пребори "Дълбоката държава", но това е и практически невъзможно. Не и за четири години. Но Тръмп успя да покаже на глобалистките елити, че историята не е свършила и те не са победили окончателно. Разбира се, той не е някакъв свръхморален борец срещу статуквото, а представител на определени интереси и капитали. Не е тайна, че зад него застава старият американски индустриален капитал, представян от военнопромишления комплекс, петролната индустрия, гигантите на автомобилостроенето и други. Зад него са и хората в селските райони, средните щати и Югът - всички онези, които бяха третирани като втора ръка граждани от либералните елити през последните десетилетия.

От друга страна, Джо Байдън е просто подставено лице. Повече от ясно е, че на 78 години и при неговото ментално състояние, човекът не е способен да изпълнява функциите на президент адекватно. Водещият по Fox News Тъкър Карлсън, както и български анализатори като Боян Чуков правилно отбелязват, че Байдън е избран за да привлече умерени и центристки настроени избиратели. Нека да го кажем по друг начин, Байдън е избран, за да прикрие истинската същност на това, в което са се превърнали демократите - партия на едрата американска и наднационална олигархия, подкрепяна от радикални насилствени групировки и подивели тълпи от маргинализирани етносоциални малцинства, троцкисти, ляволиберали и ЛГБТ активисти.

Ако Байдън спечели, статуквото, което царуваше до 2016-та ще се върне с пълна сила в Америка, но и в Европа. Ето и другите неща, които можем да очакваме:

- Европейските елити, водени от неолибералните кръгове, особено сред Европейската народна партия и партиите в нея (германското ХДС на Меркел, ГЕРБ на Борисов и други подобни) ще започнат отново да си взаймодействат на 100 процента с американците. Проблясъците на европейска еманципация от САЩ, които сега наблюдаваме Меркел, Макрон и други да проявяват, ще бъдат смазани в зародиш, защото елитите от двете страни на океана са свързани в дълбоко йерархична връзка.

- Всеки опит за издигане на Европа като самостоятелен геополитически фактор ще бъде смазан. Това включва и капацитетът на Брюксел, Берлин, Париж и в по-малка степен Рим, да вземат самостоятелни външнополитически решения. Отново ЕС ще действа като подкрепление за САЩ при геополитическите им битки, без да се взимат под внимание реалните нужди на европейските граждани, бизнеси и държави.

- Постепенно връзките между Европа и Русия ще бъдат прекратени, а руско-европейските проекти като "Северен пото-2" ще бъдат спрени и провалени. С демократи на власт във Вашингтон е повече от сигурно, че Европа ще купува американски втечнен газ. Освен това, заради конфронтацията с Москва, на Стария континент ще бъдат струпани още повече американски военни сили, което ще доведе до опасна вероятност от ескалация на напрежението и инциденти. Нека не забравяме, че макар и инцидентите да са факт и днес, администрацията на Тръмп все пак се опитва да води диалог с Москва, въпреки опитите на неолибералите и неоконите, както в Конгреса, така и в Държавния департамент и Пентагона, да блокират тези процеси.

- Докато Тръмп спря част от финансирането на "демокрацията" в Източна Европа, сиреч на структури и организации като "Америка за България" и "Радио Свободна Европа", администрацията на Байдън като нищо ще увеличи двойно или тройно парите за въпросните. Тоталитарната ляволиберална пропаганда ще достигне толкова опасни и агресивни нива, каквито в Европа не са виждани от 30-те и 40-те години на миналия век. И днес технологичните гиганти като Google, Facebook, Twitter и други не крият симпатиите си към демократите и открито цензурират всички противници, както вдясно, така и вляво. След избирането на Тръмп и възхода на радлични патриотични и дори популистки движения в Европа, либералните елити няма да позволят това да се повтори. При администрацията на Байдън в цяла Европа ще бъде наложена стриктна цензура за всичко, което не се харесва на статуквото, което ще бъде обявено за "език на омразата", "фалшиви новини" или "машинации на руски и китайски хакери". Неотдавна у нас имаше законодателна инициатива на т.нар. "ВМРО", която имаше за цел налагането на цензура под предлог борба с "фалшивите новини". Това е само аперитивът, който ни предлагат про-американските сили в Европа. Истинската цензура ще настане ,когато и ако Джо Байдън спечели и ръцете на Държавния департамент, ЦРУ и разни небезизвестни "бизнесмени и филантропи" се развържат.

- На власт в редица страни, особено в Източна Европа, която е рисково звено, ще бъдат утвърдени отново най-компрадорските политически сили. Конкретно за България не е нужно голямо въображение, за да си представим кабинет с министри от ДСБ, СДС, "Да, България", ДОСТ, партията на Цветан Цветанов и други подобни сторонници на евроатлантизма.

Да, ако Тръмп спечели няма никаква гаранция, че ситуацията ще се нормализира и той ще успее да пребори "Дълбоката държава". Но можем да сме сигурни, че поне за четири години, най-крайните и гротески форми на неолиберализма ще бъдат заети другаде. Впрочем ето и няколко вероятни процеса, които ще се задълбочат с победа на Тръмп, поне що се отнася до Европа:

- Европейският съюз ще получи шанс да се затвърди като самостоятелен геополитически играч, еманципирайки се от Америка. В това отношение вече има ясни индикации, защото Брюксел, Берлин и Париж са в спор с администрацията на Тръмп за почти всичко. Тръмп иска Европа да отделя повече пари за отбрана, а европейците предпочитат да не го правят. Стопанинът на Белия дом иска Европа да купува американски втечнен газ, докато европейците участват в проекти като "Северен поток-2" и се готвят да купуват дори още повече руски газ. Администрацията във Вашингтон иска санкции и ембарго срещу Иран, докато европейските държави, особено Франция и Италия, искат мир, спокойствие и да въртят бизнес с неоперсийската империя. За добро или зло, при Тръмп Германия и Франция, а с тях и целият ЕС започнаха да се еманципират от САЩ по неволя. Можем само да очакваме, че преизбирането му ще затвърди този процес.

- Ляволибералната и троцкистка културна пропаганда, която тръгва от САЩ, а не от Западна Европа, както мнозина българи погрешно си мислят, ще намалее значително. Тя няма да изчезне съвсем, това е невъзможно, защото зависи от изключително могъщи наднационални фактори, но поне няма да има толкова активната подкрепа на американската държава. Ще има хора, които ще продължат да се "борят" за правата на 69-тия пол или за отваряне на границите пред всяка нова многомилионна имигрантска вълна, но те няма да са толкова добре обезпечени от гледна точка на финанси и медии, колкото бяха досега. Кой знае, може дори в образователните системи на европейските държави да започнат да царят здравомислието, рационалността и ИСТИНСКИТЕ европейски ценности, които са плод на хилядолетната цивилизация на европейците (или цивилизациите им, ако приемем, че има две или дори три европейски цивилизации).

- Поне за известно време безумията и радикалностите на "зеленото" лоби ще бъдат спрени. В момента американският щат Калифорния седи без ток най-редовно, защото 38 % от производството му на електроенергия се дължи на т.нар. "зелена енергия". В резултат, Калифорния е принудена да купува електроенергия от други щати, които все още ползват ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове и АЕЦ-и. Според международни анализатори, миналата година Германия също е била на ръба на електрическа катастрофа. И това е без да се отчитат по-високите цени на зелената енергия, щедрите държавни субсидии, които в крайна сметка ощетяват данъкоплатците или загубата на работни места и перспективи. Докато Тръмп е президент можем да очакваме, че отрядите на Грета или по-точно на хората зад нея, няма да превземат всичко. Това е още по-важно за България, която трябва да продължи да развива ядрената енергетика не само като най-чист, но и като особено перспективен отрасъл. В това отношение администрацията на Тръмп е наш косвен съюзник.

- Има шанс една нова администрация на Тръмп да успее поне частично да деескалира натрупаното с Русия напрежение. Излишно е да се казва, че Тръмп има позитивно отношение към Владимир Путин и по-важното, неговото крило в Републиканската партия вижда бъдещето на Америка като велика национална сила, която има интересите си на първо място в Новия свят и в Азиатско-Тихоокеанския регион, а не толкова в зоните, които Русия счита за стратегически важни. Не е тайна, че Тръмп има и като цяло пренебрежително отношение към НАТО, което той счита за излишно финансово и военно бреме върху Америка. Алиансът няма да изчезне, нито пък Европа ще остане без американски военни, но при потенциален втори мандат на Тръмп, Русия и САЩ могат да се разберат по редица въпроси като намаляването на ракетите със среден обсег, ситуацията в Сирия и Либия, а защо не и за Украйна, към която очевидно републиканците нямат чак такъв интерес, както демократите.

Трудно е да се предвиди какво ще стане, но при всяко положение е ясно, че пред очите ни се гради нов геополитически и международен ред, който лека-полека измества изграденото през 1945-та и 1989-та. Глобализмът в тази си форма, която познаваме се провали, защото бе воден от неадекватните либерални елити, мотивирани от определени властови и икономически интереси. Днес се ражда алтернативен вариант на глобализацията, при който националните държави не са изхвърлени на бунището на историята, както ни обясняваха досега. В социален аспект работническата и средната класа от своя страна показват, че имат все още воля за борба и не са готови да се разделят с всички придобивки, които са извоювани толкова трудно през вековете. Доналд Тръмп е просто израз на тези процеси, при това нито първият, нито последният, но със сигурност един от най-важните. И тук не става въпрос дали сме с леви или десни възгледи, а какъв свят искаме - еднополюрен както геополитически, така и идеологически, или по-широк, по-пъстър, разнообразен и свободен свят?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели