/Поглед.инфо/ Последното нашумяло престъпление с терористичен характер и екстремистки мотиви във Франция не направи толкова голямо впечатление, колкото предишни нападения преди години. Това, че джихадист реже главата на френски учител заради урок, но няма кой знае какви реакции освен стандартната декларативност и приказки от типа "мислите и чувствата ни са с Париж", показва няколко неща.
Първото и най-очевидно, верското насилие и религиозните конфликти, които Западна Европа уж беше оставила далеч назад в епохата на Тридесетгодишната война, и които трябваше да спрат с Вестфалски мирен договор от 1648, станаха норма за европейците в началото на 21-ви век.
Второ, европейските държави, институции и правоохранителни органи са напълно неспособни да вършат работата си, защитавайки френските, немските, белгийски и други западни граждани. Примерите в това отношение са безброй. От факта, че атентатор в Германия е работел в продължение на 18 месеца на летище в Берлин, въпреки, че германската полиция е знаела за ислямистките му връзки, до добре известните на всеки интересуващ се човек причини, поради които органите на реда не смеят да стъпват в стотиците "no-go zones'' (зони, в които не може да се влиза) без подкрепление и по-сериозно оборудване.
Трето, в западните страни се създава огромно социално, религиозно, културно и етническо напрежение чрез неспиращия от поне 50 години приток на неевропейски мигранти, отказът на властите да ги интегрират, или обратното, твърде наглите им опити понякога, да заличат културата на идващите. При настоящото тежко социално-икономическо положение заради Ковид-19, можем само да очакваме, че тези процеси ще се задълбочат.
Но най-важният факт тук е, че волю или неволю, в западноевропейските (както и някои източноевропейски страни), тече процес на демографска подмяна. Това не е някаква популистка конспирация, а обективен факт.
Според Пю Рисърч и не само, до средата на 21-ви век, мюсюлманите ще са над 30 % от населението на Швеция. Големите европейски градове като Париж, Лондон, Брюксел и Франкфурт отдавна вече са места, където "малцинствата" са станали мнозинства.
Разбира се, най-редовно сторонниците на неолибералните идеи, както вляво, така и вдясно, ни обясняват, че не може да има никаква подмяна, но цифрите показват друго.
А защо демографските промени са опасни и влияят на цялото общество? Защото новите "европейци" имат коренно различен светоглед, бидейки представители на съвсем различна цивилизация.
Идващото от Африка и Близкия изток младо и жизнено население, което е откърмено от други традиции, и е живяло тежък и изпълнен с насилие и заплахи живот, не може да бъде съпоставено с живелите в 70 годишно охолство европейци, които колкото и да го отричат, са продукт на юдеохристиянската цивилизация, или за да сме още по-конкретни, на западната католико-протестантска/романо-герванска цивилизационна общност.
Никога в човешката история не е имало случай, при който движенията на големи масиви от население да остават без последствия, както за самите пристигащи, така и за местните.
Фактът, че в страни като Франция, Белгия, Швеция, Великобритания и Германия имаше стотици джихадистки нападения, растеж на престъпността с по 50-60 и дори 100 процента, докато в Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Румъния и тнт., такива няма, е достатъчно показателен.
Впрочем, твърде показателен пример е Швеция. От една от държавите, в които правата на жените са издигнати на съвсем различно и прогресивно ниво, и където човек може да ходи дори в най-тъмна доба спокойно по улиците, днес страната е свидетел на 500 % скок в изнасилванията. Този скок е от 2013-2014-та година насам, т.е. от прослуватата мигрантска криза....
Либералният мултикултурен експеримент се защитава с твърде наивни и емпирически недоказани твърдения. Европейските правозащитни организации, разбира се, оперират под влиянието на определени политически и финансови интереси, като тези на милиардера Джордж Сорос и не само.
Но корените на катастрофата, която се разразява в Западна Европа са много по-комплексни и дълбоки, отколкото машинациите на този или онзи едър капиталист.
Западноевропейската цивилизация винаги е била универсалистка и с дълбока вяра в собствената си правота. Не, че това не е характерно и за други цивилизации, като мюсюлманската, православната или японската, но при Запада това винаги се е изразявало и в прозелитски импулси. През Средновековието тези импулси, в комбинация с надвисналата над Средиземно море мюсюлманска заплаха, водят до "въоръженото поклонничество", т.е. до кръстоносните походи.
По-късно, отново водени от подобни цивилизационни импулси, западняците използват оправданието за "цивилизаторската" си "мисия", за да колонизират и експлоатират земите в Африка, Южна Америка и части от Азия.
Днес Западът е напълно идеологически обединен и унифициран. Дори т.нар. десни екстремисти на Запад, критикуват процеси като ислямизацията във Франция от гледна точка на защитата на светската и либерална държава, капиталистическата икономика и консуматорското общество.
Особено изявени са Съединените щати, чиято доктрина за американския ексепционализъм (уникалност) води интелектуалните им и политически елити до заблудената вяра, че американският либерален модел е приложим за цялото човечество.
И така, какво става, когато Западът отвори границите си за гладните, множащи се и страдащи от войни и бедствия народи на Глобалния Юг:
1. Демографската ситуация в застаряващите и намаляващи западни страни от гледна точка на етническото съотношение започва да се променя. А както знаем, количествените натрупвания, водят до качествени изменения (не в смисъл, че новодошлите са "некачествени", както би смятал някой западен расист, а от гледна точка на културните изменения в общностите). Тези етно-демографски изменения не могат да бъдат спрени от съвременния консуматорски Запад. Уравнението е просто - повечето западноевропейски жени имат коефициенти на раждаемост от порядъка на 1.88 за Франция (далеч под нивото за нулев растеж на населението, при това в тази цифра се включва и мигрантската раждаемост), през 1.29 в Италия до 1.26 в Испания. Средно европейските жени раждат на възраст между 26 години в България до 29 във Франция и 33 в Швеция. Излишно е да се казва, че при новодошлите е съвсем нормално жена на 30 да има вече четири или пет деца, а понякога и повече.
2. Консуматорският Запад, който отдавна е отслабил този набор от ценности и белези, които го правят уникален, силен и сплотен, се опитва да наложи новите си псевдо-ценности на идващите мигранти, които най-често са мюсюлмани. От това следва естествена защитна реакция на мюсюлманската общност, която не е отишла на Запад за да се прости с вярата и обичаите си, а за да се препитава или дори да избяга от войни, суша, болести и тнт. Когато една култура чувства, че идентичността й е заплашена, тя започва да се отбранява. Както например, големите ислямистки движения се появиха през последните 50-60 години, когато Западът се опита да "изнася революция" в Близкия изток. Както писах и в предишна статия, неотдавна френският агент под прикритие Ноа Анюар е внедрен сред радикални ислямистки кръгове заяви, че на територията на Франция вече има чуждестранни анклави, където френските закони не важат:
"Бандите, които оперират там са формирали една паралелна икономика, базирана на наркотрафика. Те считат, че са в състояние на война с Франция и омразната им Западна цивилизация."
3. Има и бум на битовата престъпност, конфликтите, неразбирателството и нарастване на омразата и от двете страни. Нещо повече, голяма част от новодошлите се възползват от социалните системи на западните страни и се превръщат, подобно на някои групи в Съединените щати, във второ и дори трето поколение безработни. Когато говорим за битовата престъпност, изнасилванията и дребните престъпления, показателни са различните статистики, за които има често опити да се прикриват от властите. През 2018-та година социологическо проучване от телевизионната програма в Швеция Uppdrag Granskning показва, че 58 процента от всички изнасилвачи в страната са родени в чужбина. От останалите 42 процента изнасилвачи, които са родени в Швеция, голяма част са деца на родители мигранти. Общо около 80 процента от извършителите на сексуални престъпления в Швеция, която вече е известна като "изнасилваческата столица на Европа", са извършени от чужденци. Друго изследване на вестник Aftonbladet, което взима за пример 112 участници в групови изнасилвания, които имат поне по две провинения. Оказва се, че от 112 изнасилвачи, 73 % са родени извън Швеция. Социологическо проучване поръчано през 2017-а от в-к Expressen използва за база 192 души от Стокхолм, които според полицията са членове на организирани престъпни групировки или имат връзки с такива. От тях 82 процента са мигранти или родителите им са имигрирали в Швеция. Ако се добавят тези, които имат поне един родител чужденец, процентът става 95. Подобни са проучванията и от Франция например. Там се оказва, че има над 750 зони, в които държавната власт не съществува фактически. Подобни са данните и за други западноевропейски страни.
Истината е, че това, което се случва на Запад е необичайно съвпадение на няколко негативни фактора, сред които застаряващо население; културно-цивилизационно изтощение и подмяна на ценностите; доминираща идеологическа парадигма, която пречи на нормалните и трезви оценки; частните интереси на едрия капитал, който очаква евтина работна ръка и нови консуматори на продукти и услуги; демографска имплозия в Третия свят, която естестевено се съпътства от войни, глад и невъзможни за живот условия, усложнени допълнително от военните интервенции на НАТО и САЩ, които принуждават милиони да тръгнат към Европа и тнт.
Оттук нататък, ще има само още по-голямо увеличение както на престъпността, така и на терористичните атентати, мрежи и нападения. В същото време, западноевропейските социални системи ще бъдат докарани до пълен фалит и буксуване, особено на фона и на кризата с Ковид-19. Тези неща ще доведат, както до още по-голямо засилване на ислямизма сред мигрантите, които търсят своето място под слънцето, така и до утвърждаване на европейските национал-популисти, а в много случаи и откровени фашисти.
Ако политиките на неолибералните интересчии, подкрепяни от ляво-либерални и неотроцкистки утописти не бъдат спрени възможно най-скоро, улиците на западните градове ще станат бойно поле между джихадисти, мафиотски банди и местни фашизоидни елементи. Цената ще я платят обикновените европейски граждани, които не само ще бъдат лишени от социална и икономическа сигурност, но и ще стават все по-често жертва на различни престъпления.
Но тъй като демографията е неумолима и не се подчинява на политическата коректност, положението ще опре и до съвсем нови изменения и промени. Няма никакво съмнение, че когато страни като Швеция достигнат 20-30-40 процента мигрантско и мюсюлманско население, цялата политика и култура, която имат, ще се промени. В България при няколкостотин хиляди мюсюлмани имаме една полу-етническа партия, която заради монополизирането на етническия вот се превърна в този, който държи ножа и маслото. В западните страни това ще е много по-изразено и отчетливо.
По един или друг начин, утопичните самозаблуди на ляволиберализма и неолиберализма ще бъдат изтласкани от европейския политически и културен живот. Въпросът е дали европейците ще го направят сами, или "новите европейци" ще се заемат с тази задача, обявявайки ислямски халифати и емирства в Париж, Брюксел и Берлин, както някои от тях вече направиха в Чечения, Ирак, Сирия, Сомалия и Нигерия.
Една от неотменните истини на историята е, че тя не се подчинява на нашите чувства, емоции и пожелателно мислене, а на обективни и често пъти жестоки факти. И в историята, слабите, охолни, богати и разглезени общества често стават жертва на младите, бедни, многобройни и гладни групи, които си търсят място под слънцето. Това е сценарий, който се е повтарял десетки и дори стотици пъти в човешката история. Дори съвременният либерален универсализъм и утопизъм не е чужд на историческите общества, в т.ч. и тези от прединдустриалните епохи.
На фона на всичко това, за България е още по-важно да започне да поема отговорност за собствената си съдба, доколкото размерите на страната позволяват. Не можем да си позволим нашата България да стане бойно поле между фашисти и джихадисти, каквато съдба най-вероятно очаква редица западни страни. Отварям скоба за да подчертая, че тенденциите в Западна Европа приличат на тези от Съединените щати, където социалните, етнически и расови противоречия се катализираха и избиха в бунтове заради политическите конфликти.
В тези размирни и трудни времена, София трябва да засили и активизира разузнаването и отбранителните си способности, но освен това да заложи на образованието, националното единство на гражданите без разлика от верската принадлежност, както и да бъде особено бдителна за всяка чуждестранна намеса. Трябва да се използват и традиционно добрите връзки, които България е имала със страните от Близкия изток и не само, за да си сътрудничим с техните правителства при обмена на информация и превенцията на тероризма. Но преди всичко, не трябва да позволяваме на водещия в Европа неолиберален дискурс да ни заставя чрез натиск, да нагаждаме политиката и живота си, тъй щото да застрашим националната си сигурност и социална кохезия.
