/Поглед.инфо/ След оспорваните американски президентски избори, които могат да засрамят дори най-корумпираните африкански страни, в Западния свят отново задуха "вятър на промяната". Генералният секретар на НАТО директно поиска ескалация на напрежението с Русия.

Макар и да е вярно, че по време на президенството на Доналд Тръмп, перманентната администрация във Вашингтон успя все пак да влоши значително отношенията с Руската федерация, също така е факт, че републиканският президент като цяло се стараеше да избягва международните конфликти и залагаше на диалог с различни конкурентни страни.

След като на американска почва беше извършена американска цветна революция, Съединените щати могат да се върнат към емблематичната си от десетилетия политика. А именно, политиката на конфронтация, агресивност и "износ на революция" или по-правилно казано "на демокрация".

Тази политика е твърде добре позната от последните двама американски президенти преди Доналд Тръмп - Джордж Буш и Барак Обама.

Както е известно, именно при Барак Обама Съединените щати не само, че организираха цветни революции в Сирия, Либия и на други места, но и започнаха активни мероприятия за смазването в зародиш на възродената руска сила.

Доналд Тръмп, който както вече споменахме се фокусираше върху двустранната дипломация и многократно изразяваше надеждата си за деескалация с Русия, също така беше и очевиден противник на анахронизма наречен НАТО.

Но както западните либерални медии ни напомнят любезно, с епохата на Джо Байдън ще се завърнем към "нормалното".

Какви са индикациите, които имаме на лице?

Първо, в сряда беше публикуван доклад на НАТО, в който се посочва, че Русия е основна заплаха за алианса от Атлантическия океан до Арктика.

При това се казва, че тя ще остане основна заплаха поне до 2030 година. Според евроатлантическите стратези, Русия "действа агресивно", в резултат на което "е повлияла негативно на сигурността на евроатлантическата област".

"В дългосрочен план, до 2030 година, Русия най-вероятно ще остане основната военна заплаха за Северноатлантическия алианс", твърдят авторите на милитаристкия доклад.

В него се добавя, че Русия често правела "заплашителни военни операции в непосредствена близост до НАТО". Това е особено интересна формулировка, предвид факта, че Русия прави военни учения на руска територия, докато американците например, трупат войски до руските граници, на хиляди километри от американска територия....

Във вторник, генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг заяви, че Русия "нарушава и подкопава споразуменията". Естествено, Столтенберг не каза, че именно Съединените щати нарушиха Споразумението за стратегически оръжия със среден обсег, което съществува още от Студената война. Нито, че Съединените щати излязоха от споразумението Отворени небеса.

Но да продължим по-нататък.

Освен най-скорошните изказвания на Йенс Столтенберг и докладът на НАТО, друга индикация за нещата, които ни очакват е и композицията на кабинета на Джо Байдън.

Назначението на Джо Байдън за държавен секретар - Антъни Блинкен е известен ястреб от външнополитическия елит на Вашингтон. Блинкен е бил сътрудник на Джо Байдън, когато последният гласува за незаконната инвазия срещу Ирак (която да припомним на вярващите във върховенството на закона евроатлантици, беше извършена с ясното съзнание, че Багдад няма оръжия за масово поразяване, но въпреки това такова обвинение бе използвано). Блинкен е помагал на Джо Байдън при разработването и на план, според който Ирак трябва да се раздели на три зони на базата на етническите и религиозни идентичности и различия.

Като заместник-съветник по националната сигурност в администрацията на Обама, Антъни Блинкен подкрепя катастрофалната интервенция в Либия през 2011 година. Интервенция, заради която страната още не е излязла от епохата на гражданските войни. Да не говорим, че поради тези действия, Либия стана разграден двор, през който минават милиони мигранти на път за Европа, а робството, трафикантството и варварството процъфтяват.

През годините Антъни Блинкен се доказва като последователен русофоб и инициатор на различни антируски изказвания и политики. Той е и един от авторите на американската политика на санкции срещу Русия.

Ключова за русофобските позиции на Блинкен е позицията му за Сирия, която е невралгичен пункт и важна точка на конфронтация между Москва и Вашингтон.

Антъни Блинкен на няколко пъти се оплаква, че Доналд Тръмп е намалил броя на американските войници в Сирия, както и че имало опасност сирийското правителство да си върне петролните кладенци.

"Сирийското правителство много би искало да владее тези ресурси. Не трябва да даваме нищо безплатно", категоричен беше Блинкен, когато става въпрос за сирийските ресурси.

Освен това, той изрично заяви, че президентът Джо Байдън "трябва да се конфронтира с господин Владимир Путин заради агресиите му".

Новият съветник по националната сигурност, Джейк Съливан пък е известен като една от най-ключовите личности в екипа на бившия държавен секретар, Хилари Клинтън, което само по себе си е атестация за русофобия и ястребски позиции.

Разбира се, това едва ли е изненада, имайки предвид, че през цялата си кампания, Джо Байдън не спря с агресивната реторика спрещу Русия. Всъщност, тази реторика по време на кампанията беше просто надграждане на продължилата четири години русофобска истерия на демократите във връзка с т.нар. Русиягейт (необоснованите и недоказани твърдения, че по някакъв начин Русия е превъзмогнала всички американски системи за сигурност и е изманипулирала десетки милиони американски граждани, за да направи Доналд Тръмп президент, вместо Хилари Клинтън).

Освен назначенията в кабинета на Джо Байдън, добра индикация за предстоящата ескалация на напрежението с Русия са и зачестилите инциденти на натовски набези към границите и водите на Руската федерация.

Изглежда, че от висшите военни кръгове във Вашингтон, които са неприкрито враждебни към Тръмп, усещат вече полъха на "свобода" и развързване на ръцете, които ще имат при Джо Байдън. В резултат на това, само за няколко седмици, на няколко пъти американски ескадрени миноносци навлязоха в руски териториални води или близо до тях.

Най-опасният случай беше, когато американският есминец "Джон Маккейн" (колко символично име) нахлу в залива Петър Велики (sic, името е важно), който се намира близо до Владивосток. Наложи се руският кораб "Адмирал Виноградов" да ескортира американците и дори да ги заплаши с потапяне, за да ги изгони.

От Пентагона си позволиха да кажат, че Русия няма право на териториални претенции в залива Петър Велики.

Друга опасна ескалация бяха тестванията на ПРО системи и ракети в Черно море от румънска територия. Интересното е, че използваните установки имат обсег, който е достатъчен за да поразява цели в руски Крим. Това едва ли е случайност.

По данни, както на руски, така и на западни издания са зачестили и патрулите на американски кораби и подводници до северните морски граници на Русия, като например Баренцово море. Експертите по военно дело твърдят, че Америка има за цел потенциално да придобие възможността да неутрализира руските ракети, които биха се изстреляли през Арктика в посока на САЩ.

Т.е. да осакати възможността за руски изпреварващ или пък отвръщащ ракетен удар.

Има и други интересни индикации за готвеният по всички фронтове натиск срещу Русия. Така например, от страна на турското правителство беше изразен неприкрит стремеж за установяването на добри отношения с новата американска администрация.

В знак на добра воля, президентът Ердоган дори изрази позицията, че Турция може да реформира съдебната си система, както и да подобри ситуацията с човешките права - все казуси, по които от Демократическата партия на САЩ много обичат да се месят.

Едно затопляне на отношенията Анкара - Вашингтон може да застраши сериозно руските позиции, както в Сирия, така и в Кавказ и Либия. Още повече, че външнополитическите назначения на Джо Байдън като Антъни Блинкен, са неприкрити лобисти за свалянето на сирийския президент Башар Асад, който се подкрепя от Москва.

Основният удар на Америка обаче, няма да дойде през структурите на НАТО или чрез придвижването на войски в Баренцово море, Прибалтика или Тихия океан срещу Русия.

Ако има едно нещо, от което демократите и близки до тях милиардерско-олигархични кръгове да разбират, това е организирането на т.нар. цветни революции.

Това, което се случи през лятото в Беларус, а също и в Киргизстан може да е само генерална репетиция за предстоящото.

Няма никаква причина да смятаме, че администрацията на Джо Байдън няма да продължи политиката на Барак Обама, която включваше сътрудничество с неправителствения сектор и международните структури на хора като милиардера Джордж Сорос, както и активната работа на Държавния департамент и ЦРУ по "насърчаването на демокрацията" в някои страни.

Медийната подготовка и обработка на общественото мнение за агресията на Джо Байдън срещу Русия вече е започнала.

Ето какво пише в една статия на "Форин Полиси" от 13 ноември:

"Русия при Путин представлява екзистенциална заплаха за Съединените щати и другите страни от Запада, руските съседи и собствения й народ. Байдън изглежда разбира това, най-малкото, защото самият той беше мишена на руската намеса на изборите през 2020 година, включително дезинформационната кампания, която е свързана с Русия, и която имаше за цел да очерни него и сина му Хънтър."

Тоест отново антируската истерия и представянето на доказателствата за корупционните афери на клана Байдън в Украйна и Китай, като "руска дезинформация".

Но самият Байдън също изрази неприкрито мнението си за Русия.

"За да спрем руската агресия, трябва да държим остри военните възможности на НАТО, докато разширяваме капацитета му да се справя с нетрадиционни заплахи като използването на корупцията като оръжие, дезинформацията и киберкражбите", казва Джо Байдън.

"Трябва да наложим реална цена на Русия за нарушенията от нейна страна на международните норми и да застанем редом до руското гражданско общество, което смело се бори отново и отново срещу клептократичната авторитарна система на президента Владимир Путин", добавя той.

Преведено на нормален език това означава няколко неща:

Първо, за разлика от Доналд Тръмп, който не криеше презрението си към остарялото и вехто НАТО, Джо Байдън ще засилва военния капацитет на Алианса. Това най-вероятно ще включва и засилване на източния фланг на НАТО, т.е. по границите на Русия.

Второ, можем да очакваме "борба срещу дезинформацията" в страните от НАТО или иначе казано, пропагандна и цензурна кампания срещу всички, които не са съгласни с доминиращия неолиберален и американски наратив.

Трето, засилване на санкциите и заплахите срещу Русия, включително и чисто военни провокации, които могат да ескалират.

И четвърто, Байдън най-директно си казва, че ще насърчи "гражданското общество" в Русия, което трябва да се преведе като финансова, политическа, разузнавателна и логистична подкрепа за петата колона от либерали в Москва. Целта, разбира се, ще бъде ни повече, ни по-малко постигането на цветна революция в Русия, след която да последва бърза "демократизация". Под "демократизация" на Русия можем да си представяме ситуацията от 90-те години, но гарнирана с голяма доза западен реваншизъм и "наказания" за руската "непокорност" и "създадените проблеми" от последните 15-20 години.

Истината е, че докато Китай може и да представлява най-голямата икономическа, а и в дългосрочен план чисто геостратегическа заплаха за господството на САЩ и глобалисткия проект, то неслучайно Русия е тази, която притеснява повече глобалистите.

Защо?

Защото, Китай е икономически конкурент, но не представлява идеологическа алтернатива. Да, Китай е социалистическа страна, но отдавна се е отказал от износа на идеология и революционната борба по света. В момента Пекин уважава правото на политическа самобитност на всяка страна и се интересува от по-практични търговски и икономически въпроси.

Москва обаче, се превърна при управлението на Владимир Путин в една нелиберална демокрация, която служи като пример за народите по света, че една страна може да се развива и извън неолибералната догма.

Не, че в Русия неолиберализмът не е силен и изразен чрез голямото социално неравенство и редица проблеми, но все пак Москва първа започна да говори за многополюсен свят. Отново, Русия първа отхвърли социаллибералните идеи и идеологеми като ЛГБТ доктрината или подкопаването на традиционното семейство. Когато страни от Европейския съюз се противопоставят на Брюксел и развиват концепции за алтернативна демокрация, те извличат примери от Русия, а не от Китай (засега).

При това, интересното е, че консервативната власт, която царува в Русия се напасна чудесно и с леви правителства като венецуелското и кубинското.

Русия се превърна и в основен защитник на религиозните хора по света. На първо място, разбира се, на християните и особено православните, но не само.

Нима руският етнорелигиозен модел не е заплаха за Запада? Само си помислете как на Запад се люлеят от криворазбрана толерантност, която води до сериозни проблеми, тероризъм и демографска подмяна, до прикрита ксенофобия и секуларистка агресивност (Франция и САЩ са добър пример). За сравнение, Русия е установила един добър модус вивенди между светската държавност и религиозната традиция на християни и мюсюлмани. Неслучайно, ислямският свят вижда Запада като заплаха и враг, но спрямо Русия отношението е позитивно.

Важен фактор е, че във военно отношение, Китай все още изостава значително зад Русия, поради което тя си остава основната военна конкуренция на Запада.

Разбира се, Китай развива своя военен капацитет и влага многократно по-големи суми от Русия, особено що се отнася до военноморските си сили, но все още руснаците водят в редица военно-технологически направления, а имат и значителен опит и традиции във военното дело.

Всичко това е допълнителна предпоставка за усилване на западната враждебност и агресия срещу Руската федерация, изразени в реториката на Джо Байдън и всички тези, които се радват, че той спечели президентските избори.

Предстои да видим какво ни очаква, но вече има ясни индикации, че по всички граници на Русия ще бъде създадено напрежение. То ще има военно изражение (учения, струпване на войски и техника, провокации и опит за промяна на стратегическия баланс на силите); международно политико-икономическо (санкции, рестрикции и дипломатически офанзиви срещу Руската федерация); идеологическо (дезинформационна война, русофобска пропаганда, прочистване на алтернативните в Европа и САЩ медии и гласове, както и подготовка на общественото мнение за конфронтация); хибридно (цветни революции, мека сила и опит за активизиране на петата колона в самата Русия) и геостратегическо (разпалване на етнически, граждански, политически и конфесионални конфликти, активизиране на различни анти-руски сили или на хаотични фактори, които могат да създават проблеми на РФ в постсъветското пространство).

На фона на всичко това, особено ключова ще бъде ролята на Черноморския регион, който вместо да бъде преходната зона между Изтока и Запада, която печели от това, ще се очертае като ключов боен театър на действия.

НАТО засилва присъствието и активите си в Черно море, а Русия, разбира се, отговаря реципрочно, за да защитава суверенитета и сигурността си. Волатилното поведение на полу-независими и силни фактори като Турция или пък хаоса и социалното напрежение в страни като Украйна, допълнително нагнетяват обстановката в Черноморския регион.

В резултат на това, шансовете за деескалация намаляват, а напротив, увеличава се вероятността от регионални конфликти, които заплашват да се превърнат в пълномащабни и международни, а защо не и световни.

Особено важно за оцеляването на България е София да провежда една балансирана, мирна и разумна дипломация, която се води не от активните мероприятия и милитаристки кампании на силните на деня, а от реалните национални интереси на страната. България не може да си позволява да изпада в ситуацията, която вече е изпадала през Първата и Втората световна война. Българският политически елит трябва да изостави андрешковщината и късогледството си, да се оттърси от празните приказки за чужди нам "ценности" и псевдо-цивилизационни избори. Вместо това той трябва най-накрая да възприеме, че има историческа мисия да опази българската държава и народ и да гарантира мира, стабилността и просперитета на Балканския полуостров.