/Поглед.инфо/ През последните дни в българските медии неоснователно се наложиха водещи заглавия като «Шпионският скандал....», въпреки че по досега изнесените данни няма състав на такова тежко престъпление. Крещящо е неразбирането на разликата между разузнаване и контраразузнаване, за същността на т.н. хибридни атаки, за класифицирана информация, за агенти с достъп до такава и за ролята на неправителствените организации. Някои започнаха да броят агентите в България само на една чужда държава, сякаш са стока с етикет или е изписано на челото им. Мръсни политически игри се водят в мътна вода. Този подход на изключително ниско и стигащо до глупост ниво, обидно за читателите и зрителите, е повод да напомним някои факти и най–актуалните действия на чужди разузнавания чрез неправителствени организации и частни фирми, подсказващи, откъде идват действителните заплахи, какви са формите и методите им на манипулиране.

Световно известната агенция «Стратфор», свързана с ЦРУ на САЩ, писа преди години, че по време на управлението на СДС само в Народното събрание на Република България е имало най–малко 20 агенти на чужди държави. При това не се визираше поименно Русия, но със сигурност – Турция. И се даваше да се разбере, а «какво остава за броя на такива в останалите държавни структури».

Някой да се заинтересува от тази информация, да направи разследване, да извика в НС ръководителите на контраразузнавателните служби?

В края на 2018 г. бе разкрит таен проект във Великобритания за създаване на организация от държавата, финансирана и от НАТО, която да води информационна война. Официално обаче е записано «за защита от руски дезинформационни кампании». Дейността на новата структура първоначално бе фиксирана в Италия, Испания и Великобритания, но в последната под формата на една мръсна кампания срещу Джереми Корбин. В 9 държави бяха изградени т.н. «клъстери»– в Испания, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Литва, Норвегия, Сърбия и Италия. Планирани са такива в още 18 страни, включително и България. В тях се привличат известни журналисти и учени. В Германия вече бяха разкрити имената на хората в германската резидентура, което някой смятат за по–правилно наименование от «клъстер». Интересното е, че всички тези «клъстери» се контролират не от самия институт, а от съответните посолства на Великобритания. Границата между «независим» и «общественополезен» институт и света на военните и разузнавателните служби напълно се размива.

Къде бяха будните журналистически, контраразузнавателни и прокурорски съвести тогава? Това, че Великобритания е член на НАТО, не спря Германия да я разобличи.

В рамките на полската инициатива „Триморие”, която вече четвърта година се утвърди като регионална такава, в която участват 12 източноевропейски държави, се оформиха щедро финансирани браншови инициативи, например, журналистическа, придвижвана от Полска национална фондация, финансирана от държавата с 23 млн евро.

След обиколка на нейни представители в 12–те страни от инициативата, вкл. и в България на 14. 12. 2018 , бе подготвена и проведена Международна конференция във Варшава на 28 февруари и 01 март т.г. за свободата на словото в 12–те държави. Както самата инициатива „Триморие”, така и нейните подчинени форми извеждат на преден план теми като инфраструктурни проекти и свобода на словото, но в сърцевината на „Триморие” са заложени други крайни цели, свързани със стратегически интереси на Полша и САЩ за влияние и изграждане на фронтови буфер спрямо Русия. Това е и приоритетна задача на посолствата на Полша в държавите от тази инициатива.

Как кореспондира това с интереса на българското население, както по отношение отнемане конкурентноспособността на икономиката му чрез елиминиране на инфраструктурни проекти, така и с превръщането му в цел за поразяване в една фронтова зона?

Откъде идват истинските заплахи, илюстрира следващият пример:

Турската организация за сътрудничество и развитие ТИКА, която на практика се явява подразделение на турските специални служби, от години работи по дългосрочни стратегически цели на Балканите, особено в Косово и Македония, в Европа и в Азия под прикритието на проекти в културата, религиозната област и медицината. Организира строителство на джамии, съдейства за икономическо и религиозно проникване в смесените региони.

Наивни са коментарите за турска военна заплаха. Такава не и е необходима, защото тя вече силно присъства в България. Службата по вероизповеданията /Дианет/, чиито бюджет нарастна от 325 млн през 2002 на 2,5 млрд долара през 2016 г. финансира мюсюлманското вероизповедание в България, осигурява кадри, поддържа мюсюлманските училища, изгражда нелегални такива. През 2016 г. курсовете по Коран са премнали над 50 000 младежи. От 1280 джамии 200 нови въобще не се използват, но продължават да се строят още нови джамии в селища, където за сега няма мюсюлмани. В Северна България казълбашите са подложени на обработка дори от официални делегации на турски депутати и бивши турски министри. За икономическото влияние и агентурата, включително и в окръжните центрове, да не говорим.

Освен клонове на фондации от Саудитска Арабия, у нас се създават и нелегални сдружения като Съюза на мюсюлманите в България, привличащ и христнияни към идеите за свещена война. На учредителното събрание са скандирали «Родопите– бъдещата Чечня», пише Христина Йорданова в книгата си «Настъплението на радикалния ислям», излязла от печат в началото на юли 2018 г.

Български неправителствени организации, финансирани от външни фондации, упорито работят за пренаписване на българската история, за подкопаване на българскта идентичност. Някои от тях се превръщат в кадрови източник на управляващите след като членовете им, разбира се, са преминали съответната подготовка и доказали своята лоялност към други държави и структури. Други организации, подкрепяни от някои посолства, лансират идеи за масирано разполагане на чужди въоръжени сили в България и Черно море с нелогичния аргумент за противодействие на хибридни заплахи. Как самолети , танкове и кораби ще се борят срещу хибридни заплахи сигурно и на тях не им е ясно. Гръмките им изявления обаче отклоняват вниманието от действителните хибридни заплахи и те идват от Турция, а не от Русия.

Активната намеса на някои посланици, с риск да нарушат Виенската конвенция за дипломатическата дейност, постави въпроса, дали техни действия не подпомагат директно хибридни форми за въздействие. Такива примери имахме в България с проявите на бивш турски посланик и турски дипломати, с изявления на бившия украински посланик и дори спиране на премиерата на български документален филм за Източна Украйна чрез българското министерство на културата. А през миналата година едно авторитетно списание /”Аспекто”/ не се хареса на друго посолство, чиито напътствия управляващите често са следвали и изданието беше спряно.

В интерес на истината трябва да признаем, че службите за сигурност се намесиха в някои от случаите, касаещи поведението на турски дипломати, които бяха отзовани.

Ако се върнем назад във времето, ще установим, че и сред съветниците на представителството на ЕК у нас е имало хора, които целенасочено са нанесли немалко вреди на България. Например, цитираният в разсекретената грама на американското посолство в София от 2009 г. съветник в представителството на ЕК Юри Бюрер Тавиние, който е информирал ЦРУ, военното разузнаване и др. и има дял в предложението да не се прекратява мониторинговия механизъм спрямо България, временното спиране на плащанията по европейските фондове, унищожаването на българското правосъдие, съдействието на организации на Сорос в България, покровителството и финансирането на НПО и др.

Организациите на милиардера Сорос, който даде достатъчно доказателства за вредителската си роля срещу Европа и за направляваните от негови структури мигрантски потоци за дестабилизиране на континента, се оказаха замесени още от 2014 г. в редовното превеждане на финансови средства на организации в Каталуния, които настояваха за нейната независимост. На първо място това са Каталунският обществен съвет за дипломация /DIPLOCAT/ и Международния документационен и информационен център в Барселона /CIDOB/.

Лично испанският премиер нае лобистката DIPLOCAT, финансирана от «Отворено обество» на Сорос, за придвижване на идеята за отделяне на Каталуния от Испания.

В сайта DCLeaks преди две години бяха публикувани хиляди страници от различни документи на фондацията на Сорос, като малка част от тях представлява списък на евродепутатите, с които фондацията на Сорос работи в настоящия Европарламент. Броят на депутатите от всички страни, с които Сорос работи, е 226, което прави неговата неформална група, най-голямата в Европейския парламент от общо 751 евродепутати.

Примерите за частни фирми и НПО, зад които стоят разузнавателни служби, държавни или частни, са много. Въпросът е в това, за чий интереси и с какви способи работят.

Германският милиардер Петер Тиил, основател на Paypal, инвестирал първия милион във Фейсбук на Зудерберг, притежава частни разузнавателни компании като Palantir, които са свързани с ЦРУ и НАС и корпоративната мрежа на „Кембридж Аналитика”.

Най–известни клиенти на групата SCL / GroupofStrategicCommunicationsLaboratoriesGroup / занимаваща се с изследвания на поведението на личността и стратегически комуникации, са британските и американските военни и разузнавателни служби и някои прозападни диктаторски режими като този в Саудитска Арабия. SCL е компанията, от която произлезе „Кембридж Аналитика”. Българските читатели имаха възможност да се запознаят с „Кембридж Аналитика” поне 8–10 месеца преди името й да гръмне по света, благодарение на една журналистка, която след конференция в БТА прояви интерес към нашите предупреждения, но другите медии въобще не обърнаха внимание на изобретиния от млад американец метод, откраднат от друга фирма и превърнат в способ да се влияе пряко на отделния човек в предизборната кампания на Доналд Тръмп. На представяне на фирмата на конференция в Женева 8–10 месеца преди тези събития, три европейски страни проявиха интерес да я наемат за консултант за предстоящи избори в тях.

Както SCL, така и Palantir и други компании използват психологически и невро–технологии за манипулиране съзнанието на масите чрез медии, дезинформации, съобразно индивидуалните потребителски профили на база на лични данни.

Насочените срещу Джулиан Асанж и Владимир Путин кампании най–вероятно са стартирани именно от подставени фирми, свързани с разузнавателните служби. Така се лансират обвинения и тези от привидно «безпристрастна» страна, зад която обаче се крие истинският поръчител.

Моментът е подходящ да споменем, че през март 2018 г. бе създадена компания–приемник на SCL и «Кембридж Аналитика” – „Emerdata”, която доразвива прилагането на технологията за профилиране на манипулирането на личността.

Вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг” разкри тясната връзка на частни военни компании и разузнавания /”Блекуотър” на Ерик Принс/ и някои мирлиардери / Mercer Rebekah and Jenifer /. Те се присъединиха към „Emerdata”. Дъщерята на Робърт Мърсър, главен инвеститор в „Кембридж Аналитика”, Ребека, се смята за един от факторите осигурил победата на Доналд Тръмп, която го убеждава да използва Стивън Банън за свой мениджър. „Emerdata” е свързано и с много други компании, като наемната армия „Блекуотър” на Ерик Принс.

Тесни връзки между ЦРУ, НАС на САЩ и техни частни доставчици на услуги разкри не само Сноудън. Вероятно в тези служби е имало групи, наречени „Тръмп” и „Брекзит” , свързани с властови кръгове във военната и политическата сфера.

Компании, служби и финансови акули вероятно имат полза от това, когато интересите на обикновените хора се изместват от огромните разики в доходите им от тези на онзи 1% милиардери в света. Когато борсови играчи като Mercer имат общи дела с машинациите на компании, свързани с разузнаването като SCL, неизбежно се създават зависимости.

Много характерен е случаят с евентуалното участие на Сергей Скрипал в поне два голями проекта на фирмата «Orbis», създадена от бившия началник на отдел «Русия» в разузнавателната служба МИ 6 Christopher Steele след напускането му през 2009 г. Т.е. Скрипал е вербован под негов ръководство през 2005 г. Прекият ръководител /водещ офицер/ на превербования руски агент е Pablo Miller, сега представител на същата фирма в Солсбъри– града, в който е извършено покушението.

„Orbis” създава по поръчка т.н. „Досие Тръмп” за Демократическата партия на САЩ по време на предизборната борба за президент, около което се разразиха скандали за достоверността му и замесените в него и последствията от уволнения вървят до днес.

Вторият голям проект на същата фирма е Карл Велики” / Projeckt Charlemagne/ за доказване на намеса на Русия в изборите във Франция, Италия, Великобритания и Германия. От „Orbis” излизат обвиненията за руски хакерски атаки, руско финансиране на Льо Пен, Берлускони и новата партия „Алтернатива за Германия”. Тоест, Скрипал като руски кадър няма как да не е използван активно от двамата си бивши ръководители от разузнаването. И няма как разследващите американски органи да не са проследили фирмата, за чийто шеф стана известно още тогава в САЩ, а на ответната страна да се е наложило да прикрива следи. Връзката на тези подробности с недоказаното и до днес „отравяне” на Скрипал не бе подета поне официално от разследването, но още тогава убедително доказахме, че би могла да е една от основните версии.

Ханес Сиес завършва една от последните си статии с изречението: „Когато мейнстрим–медиите съобщават за „корумпирана Русия и нейните олигарси”, поставят КГБ в центъра и завършват с въпроса: „Има ли тази държава тайна служба или тази тайна служба има държава?” „Този въпрос би могъл да бъде и в множествено число”, пише Ханес Сиес.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели