„Държавата се превърна в полицейски участък и в нея цари безкраен екшън” – това е изказване на Татяна Дончева по адрес на ГЕРБ и неговото управление.

„Няма как да обясните, че трябва да се справим с корупцията, когато самата партия се използва за обслужване на частни интереси и това се вижда” – с това твърдение пък визира БСП и нейния управленски мандат по време на тройната коалция.

Остро критична и към чужди и към свои, силно ангажирана и с позиция по всеки обществено–политически проблем, тя винаги е изразявала личното си мнение нахакано, дори и да не съвпада с това на съпартийците й от „столетницата” или на силните на деня. Беше активен депутат в 38, 39 и 40-о НС, но продължава да е изявен политик и сега, когато не участва в настоящия парламент и се върна към адвокатската си практика. Несговорчива към ласкателства, тя все пак се развеселява и приема като комплимент оценката на един форумец, която й цитирам в началото на нашия разговор: „Татяна Дончева е най-големият пич в политиката!”

- Хора с различни политически пристрастия ви харесват за това, че не цепите басма и на никому не прощавате, че не си оставяте магарето в калта... Кому дължите този бунтарски темперамент?

- Да уточним: цепя! Цепя басма! И не съм човек, който не прощава, който ще си погребе бъдещето в миналото. Аз съм Водолей – за мен бъдещето е всичко, а за миналото не си струва да говорим – каквото е трябвало да стане, станало е, каквото не е – сигурно от нещо съм била предпазена. Обаче не съм никакъв бунтар. А човек, който разбира, че животът трябва да се развива към по-добро, към прогрес, да се произвежда материална и духовна култура. И се мъча да направя нещо в тази посока – да се променят правила, морални ценности. Тази промяна беше нужна и през 90-а година, когато хората се чувстваха в пранги и задушени.. Но в последните 20 години много объркахме нещата... Иначе нося духа на баба ми по майчина линия, Марина, която живееше в едно село над пещерата на Дряновския манастир. Тя беше изключителна жена, от която съм научила ценостите, в които вярвам и за които се боря. Те дават възможност за достойни отношения с другите хора и за това всеки да може да дава най–доброто от себе си.

- Мир на праха й на баба Марина! Тези ценности вие заложихте и в основата на създадената от вас формация „Движение 21”, която представихте пред обществото като „движение на добрите хора”. Но се питам, има ли достатъчно такива хора в България, за да се справят с негативите в нашата действителност?

- Забелязвам, че последните десетина и повече години най-лошото, което може да ти се случи у нас, е да притежаваш качества. Много им е тежко на кадърните хора. Първата работа на останалите е да се сдушат, за да не ги допуснат до места, където може да се взимат ключови решения от интерес за всички. Ако случайно пък бъдат допуснати до тези места, срещу тях се създава фронт и следва унищожаването им.

- Имате ли предвид нечия кариера?

- Съвсем наскоро изпратихме председателя на БАН, акад. Стефан Додунеков, избран само преди месец и половина. Един от най-младите български академици, един от най-младите български член-кореспонденти, когото имах привилегията и щастието да срещна в живота си преди много години – той ми е преподавател и ме е приел в Националната математическа гимназия през 1975-а. За месец и половина влъхвите в БАН унищожиха този човек, който беше тяхната надежда и тяхното спасение. И ме тормози не само фактът на физическата загуба на човека академик Додунеков, колкото обстоятелството, че в тази най–интелигентна среда се оказа, че има нетърпимост към талантливия по-млад човек. Те го докараха до инсулт, отхвърляйки предложенията му за ръководен екип на БАН.

- Чувствали ли сте подобно отношение и спрямо вас самата?

- Най–големият „упрек”, който съм чувала за себе си е, че „тя няма да слуша”. В нито един етап от моята политическа дейност и когато бях в парламента, никой не се е занимавал с това дали аз или някой друг може да върши работа или не може. Умишлено се търсят хора, които нямат качества. Още по-добре е, когато те са слабохарактерни, слабоволеви, алчни за пари, подвластни на пороци, свързани със сексуална ориентация, алкохолизъм, наркотици, жени. Това са най–предпочитаните хора за издигане. Но сегашната политическа ситуация в България е „връх”, защото на практика държавата е дадена на мутри, на чалгаджии, на алчни и безогледни хора, които са способни да газят – не в преносен, а в пряк смисъл, за да се домогнат до това което искат.

- Какво може да направи „Движение 21” срещу това състояние на нещата?

- Днес не е достатъчно да не харесваш това, което се случва. Не можеш да кажеш, че по характер си по–свит или отстъпчив. Не може! Има ситуации, в които не е нужно да се проявява агресивност, но днес трябва хората със здрав разум, които биха искали да живеят в нормална държава, в държава с правила, в която се зачитат интересите – да обединят усилият си. „Движение 21” не успява да го направи толкова бързо, колкото ми се иска – за нова политическа формация е нужно финансиране. Но бизнесмените искат зависими политици или хора, на които да разпореждат. И ми прави впечатление, че българският бизнес няма грам здравословна солидарност – когато се постъпва грубо, нечестно и душмански към хора от тяхната черга, те изпитват радост, че им се отваря бизнестеритория и която биха могли да завладеят. А не се сещат, че ще са следващите, на чийто бизнес ще се посегне. В момента тече процес, при който някой някъде казва на кого бизнесът да се вземе или да се намали. Хората трябва да проявят малко воля, малко инстинкт за самосъхранение. Сегашният министър–председател паразитира върху футболните агитки. Блъгарското общество има нужда да разбере, че не може футболните агитки да бъдат водещи в едни избори, било то местни или национални.

- Не намирате ли нещо позитивно все пак в това управление?

- Няма позитивност в простотията!

- Има мнения, че ГЕРБ и БСП са в тайна коалиция – вярвате ли на подобни „подозрения”?

- Даже не става дума за „тайна” коалиция – висшата номенкратура, която реди игрите в БСП, реди игрите и в ГЕРБ. И на тия хора дължат местата си и Бойко Борисов и Цветанов, и други... Ще видете, че зад всеки един от това правителство седи някой от отряда „Чвадар”, професор от АОНСУ / някогашната ковачница на партийни кадри/ - Академията за обществени науки и социално управление, или е просто „ удобен”.

- Как мислите има ли структури, вътрешни или външни, които диктуват политическите процеси в България?

- Разбира се, че има. България е малка страна и всеки български държавник, който е показал малко повече независимост, е срещал удари от страна на великите сили. Стефан Стамболов е само един от многото примери. В по–ново време ще ви предложа две непопулярни имена, но не ги връзвайте обезателно със Стамболов. Жан Виденов беше свален изравнен със земята, заради нежеланието да продаде газопреносната мрежа на България на шепа руски олигарси, които тогава управляваха „Газпром”. Иван Костов пък не получи подкрепа, когато отказа приемане на албанци след войната с Югославия. В България има много хора, които биха дали мило и драго за да са министри и биха изпълнили директива – американска или руска, за енергопреносни мрежи и транспортни коридори. А зависимостите на сегашното правителство са такива, че от Борисов могат да измъкнат всичко каквото си поискат и той великолепно пасва на пасиансите на Великите сили.

- Очаквате ли догодина изборите да донесат промяна в статуквото на управлението?

- Нищо не очаквам от хора, които лежат и очакват луканката да падне от дървото. Няма исторически факт, че това някога се е случило. А пораженията на сегашното правителство ще се компенсират години наред.

- Има ли начин практиката на купуване на гласове да бъде прекратена или поне ограничена в следващите избори?

- Въпросът е да мотивираме хората да отидат да гласуват и да осигурим възможност да бъдат препятствани измамите в изборите. А измамите в изборите не стават с купуване на гласове – купуването се компенсира с високата избирателна активност. Затова купувачите на гласове разчитат активността да е ниска. Обществото трябва да поработи и върху това да се спре фалшифицирането на изборите.

Във Венецуела, дори при Уго Чавес, се гласува с машинки. Да направим една акция да бъдат закупени такива за всека избирателна секция. На калкулатора написваш номера на партията, за която пускаш вот и излиза фиш. С него гласуваш, но той е запечатан и в паметта на машината така, че работата на комисията е да свери съдържанието на паметта с броя и съдържанието на фишовете. Така управляващите няма да могат да направят подмени.

- Предвиждате ли вашето „Движение 21” да се обедини с някого за изборите, да речем, да се слее с партията на Меглена Кунева?

- Няма защо да се сливаме. „Движение 21” няма регистрация, не е институционализирано, то си е чисто движение. Политическата система в България е тотално срината и нито лявото е лява, нито дясното – дясно. Меглена Кунева се е обявила за дясна априори, но историческата десница е на практика ликвидирана. БСП пък не прави нищо, за да се утвърди като опозиция и по никакъв начин не може да убеди хората, че е някаква алтернатива. Очевидно Сергей Станишев не е противник на Бойко Борисов. Дори при тези провали на управляващите няма хора, които да им се опълчат. А бе, пернишката кметица, която е кмет на БСП, я оставиха сама да се бори с проблемите след земетресенията.

- Има среди от вашата партия, които говорят по ваш адрес, че с подобни изказвания действате разрушително на БСП и се изявявате като нейна опозиция...

- Аз съм им говорила години наред, че начинът, по който БСП се развива, е негативен за нея. И че това ще намалява нейното влияние, защото партията все по-малко се свързва с хора, които могат да са надеждни политически водачи за останалите. Те не искаха да чуят! Сергей Станишев виждаше в „разноговоренето” много голям проблем на БСП. Ето, сега аз не съм в парламента, адвокат съм на свободна практика – те могат да си говорят еднакво и каквото искат, аз не се чувствам отговорна за ситуацията в партията.

- Казвате, че Сергей Станишев не е противник на Бойко Борисов – това означава ли, че не виждате БСП победител в средващите избари?

- За мен Сергей Станишев не може да бъде лидер в БСП, защото българското общество се е произнесло по въпроса на миналите избори. Не на ПЕС, на 100 ПЕС-а да стане председател Станишев, мнението на българите ще е все това. Съхраняването и развитието на БСП е свързано с представянето на партията на изборите в България и с възможностите и тук. За БСП трябва да направим това, което се случи с българския национален отбор по волейбол – след като „най-големият треньор” и „ най-големият играч” казаха, че от него нищо не става и си отидоха, се намери един Найден Найденов, когото никой не го броеше, но той успя да извади максимума на тези момчета и да направи екип от този отбор. Мисля, че хората от моето поколение трябва да посветим един мандат от ръководенето на партията за налагането на млада генерация. Защото сега в БСП няма изявени младежи и причината е, че който е показвал лидерски качества, е бил отстраняван. Тази работа може да се свърши за 4 години.

- Но изборите са догодина?

- Може да стане, ако след конгреса на ПЕС БСП избере друго ръководство. Ако остане антуража на Станишев, изборите са предрешени. И ще стане като в Гърция – един накъсан парламент, който още известно време кукловодите ще могат да дърпат му конците, но това няма да продължи цял мандат, защото икономическите процеси ще катализират улицата.

- Обаче правилно ли разбирам: имате надежда, че ако лидера на БСП е друг, а не Станишев...

- Да, има надежда! И аз обясних логически защо. Не може Станишев да поеме този вот, каквото и да му казва майка му, Мониката му, Юрий Асланов, Данаилов... Не става!

- Какво мислите за акцията на БСП за провеждане на референдума за АЕЦ Белене?

- Винаги ще има един голям въпрос: какво пречеше на Сергей Станишев да финализира договора? А той досега не даде отговор, не „задоволителен”, а никакъв.

- Противници на референдума са на мнение, че това е тема, по която трябва да се произнесат специалисти, а не обществото.

- Обществото не се произнася по въпроса дали да изберем тази или онази технология, а иска ли България ядрена енергетика, или не иска. Аз приветствам идеята обществото да се ангажира с една такава тема, но мисля, че подписката беше прекалено организационна – многото усилия бяха насочени в това как да се съберат подписите, а нямаше една широка разяснителна кампания. Не бива да се гледа на това като на организационно упражнение, а да се хвърлят усилия в агитацията. Мисля, че дори на политиците не е много ясно защо. България трябва да бъде ядрена страна и какви възможности открива това – за производството на ток, за цената на тока, за изнасянето на ток, за националната ни сигурност, за националното ни самочувствие дори, за респекта на другите страни към България.

"Жълт труд", Брой 35, 29 август

Емилия Димова