Интервю на Драгомира Станоева с Татяна Дончева, лидер на „Движение 21” и адвокат на свободна практика за Поглед.инфо и агенция КРОСС

Как тълкувате решението на Сергей Станишев да не бъде следващ примиер?

Всички въпроси, свързани с изявлението на Сергей Станишев, че няма да става министър-председател са свързани с дадените му съвети, че по този начин той може да „умилостиви” общественото мнение и протестиращите хора. Смятам, че с това изречение той не може да постигне такъв ефект, тъй като никой от улицата не поставя въпрос: той ще бъде ли следващият министър-председател? Проблемът на Сергей Станишев е, че БСП, която минава за основна опозиционна сила, има недостатъчна подкрепа, както недостатъчна подкрепа има и ГЕРБ, и че тези избори, особено пък в предсрочния им вид, обричат на патова ситуация следващия парламент. Така че нещо, до което те не могат да се доберат, пък и да се доберат не им трябва, едва ли може да бъде предварително заявявано.

Знае ли БСП какво да прави на следващите избори?

Знаят какво да правят. За тях всички избори са една изборна механика, състояща се от определен набор процедури, в техните очи демократични, които включват мандат от „старците” на БСП, партийният актив да се възпроизведе в листи. И извършване на друга поредица от действия по време на самия изборен процес.

Няма ли да разчитат на нови лица?

За да разчиташ на нови лица, трябва да си ги произвел. Тази работа, в която днес ще търсиш на кръстовищата новите лица, няма да стане. Първо, защото в момента БСП не е атрактивна партия, че да се залетят камара нови лица и кандидати за слава. Най-лошото и най-неприятното е, че БСП затвърди в последните десет години образа си на партия на най-възрастните и на най-ниско образованите хора, което я лишава от историческа перспектива. Всички останали неща са техника – пиарски упражнения, организационни упражнения, но докато БСП е в тази ниша - тя ще бъде партия на миналото, партия на отиващите си времена и хора.

Тоест, няма шанс за ляво правителство след предсрочните избори?

Какво му е лявото на БСП? Нали един от проблемите на БСП е, че хората не я схващат като лява партия. Тя се самоназовава, но само затапва лявото пространство.

Кое породи протестите в България? Кое ги направи антисистемни?

Хората изпитват огромни затруднения с прехраната си. Огромни затруднения. Има млади поколения, които много трудно имат достъп до работа, много трудно имат достъп до нормални доходи – не до добри, до нормални доходи. Това са поколения, лишени от житейска перспектива и те ще се борят за тази перспектива. Възрастните хора могат и да се примирят, но за младите хора няма такъв шанс.

Може ли, след тази буря, България наистина да стане по-нормална държава?

България може да стане нормална държава с общи усилия и много труд. Въпросът е, че хората трябва да бъдат мотивирани, да видят един личен пример в политиците си и от водачите на нацията. Пример за това, че водачите и лидерите ще имат чувство за мярка и чувство за достатъчност. Няма да използват политиката за лично облагодетелстване, включително на дребно. Ще създадат с решенията, които вземат, възможности наистина активните, деловите хора, младите и средно поколение да имат работа, ще работят по този въпрос достатъчно продължително, за да се види прогрес. Когато това стане, а това не може да стане за по-малко от няколко години, тогава може да имаме такава държава. Хората ще се отнасят вече по друг начин към политиката и политиците, ще имат малко повече надежда, че това е нещо, което ние можем да решим. Тогава смятам, че ще започнат да гледат един на друг с други очи, ще започнат малко повече да се обичат, малко по-нормално да съжителстват, малко по-малко да се дразнят от всяка неразбория, каквато животът ни поднася, ще могат да поемат въздух и да почувстват желание да живеят, да подредят живота си за няколко години напред.

Виждате ли нещо обезпокоително в поведението на кабинета в оставка?

Най-обезпокоителното беше, че България роди кабинет на мутри и бандити. Независимо дали членовете на кабинета са лично такива, не всички са лично такива или само ключовите фигури са такива, а пък другите просто им се поставиха в услуга. По-голяма драма от това за една нация няма. Защото това срива всичките ценности и всичкото желание на идващите поколения да поддържат някакво поведение, което е подчинено на правила. Ние имаме тепърва да преосмисляме ценностите, според които живеем, правилата, според които живеем, необходимостта да живеем според правилата и, че тези правила трябва да бъдат наложени. Сега тепърва предстои да разберем като нация, че без труд нищо не се постига и че задружните усилия ще доведат до резултатите, които ни трябват. Те не могат да почиват на взаимната ни омраза.

Откъде дойде смъртоносната поредица от гафове на ГЕРБ в последните два месеца?

Това е управление на хора, които имат ниска обща и специална култура, липса на професионални умения и познания, липса на съзнание, че такива са необходими. От изнервеност, когато нещата не се получават особено с държавната хазна, защото там се искат умения, а не нерви. И тогава нещата излизат извън контрол.

В служебното правителство мислите ли, че ще има кукли и кукловоди?

Да, има. То си е вече полуизвестно, така че има точно такива. Дори в този един момент кукловодите не спряха режисурата.

Теоретично, ако БСП спечели изборите и друг човек стане премиер, това не създава ли условия за двувластие в партията? Като се има предвид, че БСП е по образ и подобие на Станишев, а той е съсредоточил огромна власт.

Кой го интересува? Важна е държавата, важното е какво ще тече в държавата. Процесите в БСП ще интересуват все по-малко хора.

Тоест, не им се покачва рейтинга покрай протестите?

Първо, протестите не покачват влиянието на БСП, нито на лидерите им. Това е ясно.

Понеже някои хора излязоха с мнението, че те едва ли не подбуждат протестите и че има техни хора в протестите...

И като има техни хора в протестите, това не означава, че недоволните хора ги припознават като водачи. И това може да се види. Мисля, че повечето социологически агенции вече извадиха числа, според които една голяма част от българите искат промяна. Около 70-75% искат кардинална промяна като част от тях, около 35%, са готови да протестират, а другата част не са готови да протестират, но въпреки всичко искат. Това означава, че в обществото има натрупана негативна енергия към политическото статукво, която рано или късно ще избие още веднъж, ако не намери сега разумно решение.

Как си обяснявате избухването на варненци срещу кмета Кирил Йорданов? Той беше от СДС, от БСП, от ГЕРБ и управляваше града 16 години от името на ТИМ.

Защото го управлява от името на ТИМ. Защото хората във Варна болезнено чувстват, че изборите са бутафория. Между другото, това може да се каже и за останалата част от страната, че изборите са бутафория, техният глас не струва нищо, те са напълно безсилни да внесат каквито и да било корективи в името на техните интереси и виждания. Може би нашите кандидати за контролиращи политическия процес трябва да съобразят и да взаимстват от демократичния свят. Както по отношение на устройството в държавите, така и по отношение на изборите. Такива дирижирани избори, каквито тук се провеждат от 10 години, там не се провеждат. Не, защото няма по-силни „организатори” на подобни процеси, защото историческият опит е показал, че това е много погрешно. Хората, за да живеят свободно в една страна, за да се чувстват добре, да работят добре, да са мотивирани да живеят – трябва техните условия на живот и труд да им позволяват да изразяват политически възгледи, да се организират по някакъв начин, да приобщиш хората към това, което е политическата организация на държавата. Ако ти им обясняваш непрекъснато, че те са пионки в нечии ръце, накрая ще избухне бунт.

Във Варна имаше прекалено дълго време такова круто дирижиране. Докато накрая се стигна до кметски избори, в които се състезаваха: Кирил Йорданов – 16 години кмет, който искат да направят за пореден път кмет, изолирайки възможността гражданите да се организират в полза на някой друг; Марешки, който варненци ненавиждат и Боби Гуцанов, който сега сигурно ще влезе като ново лице в листите на БСП, защото не е бил в парламента, а вие виждате какво е отношението на варненци към него.

Как коментирате оставката на Кирил Йорданов?

Той по начало не трябваше да отива на този мандат. Има една поредност от мандати, които не трябва да се прекрачват. Оттам нататък виждате, че и оставката на Кирил Йорданов не сваля исканията на хората срещу ТИМ. Аз смятам, че не са изключени ексцесии по-късно.

Да продължат...

Въпросът не е само в кмета, там е въпросът кой какво има във Варна, кой диктува във Варна. Кои са тези хора, които диктуват?

Политическата система е запушена и лидерите на протеста няма да имат възможност да се регистрират за участие в изборите. Няма ли това да изостри усещането за несправедливост и да настъпи нов взрив другата зима?

Ще изостри. Даже няма да се чака другата зима. Който е по-далновиден, може да прочете 1990 г. и да види какво стана след изборите, даже след палежа на Партийния дом. С градове на истината, с непрекъснато протестиращи хора, уж малко по-малко не овладими, но има една язва, която непрекъснато произвежда негативна енергия и избива на няколко месеца по един или друг повод.

Какво мислите за идеята за национализация на ЕРП-тата, ако не сега, то в стратегически план?

Ние трябва да върнем златните акции на държавата. Трябва да се направи много сериозен преглед на формулата, по която се изчислява тока на всеки. Защото, ако на мен и на вас ни искат сметка, в която е нашият разход за ток, умножен по разумна и определена от ДКЕВР цена, за нас това ще бъде без значение дали е частна компания, държавна компания или някаква друга. Очевидно във формулата и начисляваните в нея всевъзможни добавки е заровено едното куче в несправедливостта. Решението е по-добре да бъде пазар, отколкото с национализация, защото ние, ако продължаваме да изчисляваме по несправедлива формула, то може да стане и в едно 100 процента държавно дружество. Вие знаете, че има проблем с плащането на сметки и с това, че едната част от хората не плащат сметки, а пък дружествата калкулират на други. Това също трябва да се изчисти. По-добре да се изчисти, както един добър собственик би направил със своята собственост - да види къде е причината, отколкото автоматично да отиваме към национализиране.

Тоест по-добре е да има избор...

Просто трябва да се смени формулата и България да си върне онези контролни пакети, които това правителство продаде. Мисля, че може да се постигне посредством едно договаряне със собствениците или със създаване на определени изисквания от страна на държавата към тях. Никой не е по-голям от една държава. Това също може да стане, без да се нарушават пазарни правила, договорености в рамките на ЕС и т.н.

Готова ли сте да оглавите гражданско движение на вота през май, ако БСП не покаже признаци на прогрес при реденето на листите и формирането на управленската платформа?

Проблемът на БСП преди листите и преди платформата е, че общественото убеждение е, че БСП е партия на най-възрастните и ниско образовани хора, че тя не е никаква лява партия, тя не съдържа прогрес и не дава възможност на тези среди, които я подкрепят от младите генерации, от активните генерации, от тези, които трябва да произведат това, което България да разпредели. Такъв проблем не се решава, само ако имаме симпатични лица в листите, дори да допуснем, че Господ някак ще ни докара до тези хора. Убеждението е създадено в продължение на години. Ако си спомните, когато Сергей Станишев стана председател на БСП и имаше две-три години, в които хората дадоха очаквания в аванс, считайки само че едно младо лице като Станишев е достатъчна надежда. Когато това нещо е проиграно, оставането на Станишев, независимо че той няма 50 години, затвърждава негативните впечатления на хората. Освен това, БСП в годините след 2009 г. показа на това общество, че общественото мнение не ги интересува – нито по отношение на лидера, нито по отношение на лидерския екип, нито по отношение на това, което се случва в партията. Разбира се, БСП е автономна организация, тя е в пълното си право да избере когото си иска за председател, за ръководство –местно, централно. Но, хората са в правото си да харесват или да не харесват. Понеже политиката е състезание по доверие и харесване. Обикновено ефектът на изборите е – голямата част от хората да ги отрекат. Така че тук листи, предизборна платформа - това могат да си го правят колкото си искат.

Колкото беше интересът към конгреса на партията, който се проведе две седмици преди протеста или една седмица преди протестите. Той беше като конгрес на победилия социализъм и обясниха на всички хора как се харесват. Ето сега се поставя въпроса - може ли с драстична смяна на лицата, които са водачи на листи, да се постигне ефект? Може би може да се постигне някакъв ефект, но се опасявам, че това не може да бъде решаващ и сериозен ефект. Защо? Ами не може Георги Пирински, Янаки Стоилов и Георги Божинов да бъдат в основата на платформата, която БСП е приела на конгреса.

Днес да кажем, че като ги сменим като лица, те няма да определят облика на партията. Да не говорим, че изваждането на тези лица от състезания за листи, съвсем не се е случвало. После лицата, които ще заменят досегашните водачи. Те са местни ръководители, също така изтъркани. Изборът на изпълнително бюро след 2009 г., два пъти показа какви хора се излъчват там. В голямата си част те значително отстъпват както по интелект, така и по политически възможности на тези, които трябва да бъдат подменени. Да се рискува с нови лица, може. Но, ръководството на партията трябва да има такива като набор, но това не се вижда.

Бяха времена, когато се търсеха други хора, които работят други неща, които не са обезателно партийни активисти от съответните бюра и плениуми. Сега вече нали им запазват правото на тези хора да не искат да се свържат с БСП. Така че БСП ще има такива играчи за този състезателен сезон, каквито е картотекирала. Времето за селекция привърши.

Вие ще се кандидатирате ли за участие в изборите?

Има някаква възможност, въпреки късото време. Това ще го изясним накрая.

Как да се намали омразата и агресията в обществото, да се излъчат нови лидери и цялата енергия да се използва градивно? Сега всеки плюе по всеки и нямаме безспорни водачи.

Виждам, че след избора на нов патриарх цари едно оживление в църквата. Има едни проповеди, които са насочени наистина към душата на човека и към това, че без хората да си сътрудничат едни с други, няма да стане. Може би и любовта трябва да бъде едно усилие. Не може да бъде като любов от пръв поглед, особено когато хората дълго време са живели заедно и са си създали поводи да се мразят, дори със самото си съществуване и с това, че някой ми диша въздуха. Но също така и едно възпитание в ценности, които и училището, и църквата, и средствата за пропаганда трябва да създават у човека. Може би ще трябва да изстрадаме защо криминалната хроника на средствата за масово осведомяване не може да бъде доминираща и основна в едно общество. Нашите телевизии трябва да събуждат други чувства у човека, извън това какво би ги продало. Така че всичко трябва да се изстрада по някакъв начин.

Какви задачи мислите, че трябва да изпълни служебното правителство?

Да успокои малко градуса на обществено напрежение и чисто технократично да не допусне сриване на финансовата система на страната. Не бива да предизвиква финансови проблеми, които след това да не могат години наред да бъдат преодолявани. Струва ми се, че това ще бъде напълно достатъчно.

На предсрочните изборите мислите ли, че няма да има партия с пълно мнозинство?

Не, ще има патова ситуация, според мен. И известен период от време на несигурност. Но ми се струва, че и политиците, свързани с партиите, които ще попаднат в парламента, са с недостатъчна подкрепа. Трябва повече да мислят. Сега много лековато едната част хвърлиха мандата. Тази конституционна възможност, разбира се, че не трябва да се използва всеки път. Но, ако Бойко Борисов имаше интерес, ако и да е егоистичен, нека да каже: аз искам веднага избори, няма да ме клатите още четири месеца, няма непрекъснато да ми роните от подкрепата. Нямаше оправдание БСП да връща мандата, освен продължително декламираните думи: избори веднага и незабавно, от които БСП няма никакъв интрес, защото тя не е готова за избори. Също така нямаше причина президентът Плевнелив да връчи мандата на ДПС, която предварително заяви, че няма да го ползва.

Напротив, той трябваше да даде мандат на този, който иска. Защо ще го даваш на партия, която не иска? Третият мандат не те задължава да го дадеш на някой, който предварително ти е казал, че не иска. Напротив, той трябваше да го даде на Иван Костов, за да опита да състави правителство. Те също имат нужда от време. В крайна сметка, протестиращите поискаха същото –парламентът да продължи да работи известно време и да направи определени законодателни промени и стъпки. Това бяха глупави ходове, непремислени. Сега пък един куп дипломати ще са в правителството. Човек може и да е политически обвързан, но пък да е читав, разумен и да иска наистина да направи нещо. И да не иска да си свърже името с глупости и с неща, които биха го злепоставили след време.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели