От началото на прехода досега на България се изредиха да ѝ се упражняват всякакви правителства.
Ако първоначалният замисъл продължи стария модел на контролирано приобщаване на нови субекти в политиката, то бързо се видя как не е особено успешно, а и с времето става опасно.
Държавният и партиен апарат беше си създал мощна машина, която позволи бързото прегрупиране, изразено в набързо създадени лидери, партии и движения, целящи създаване на впечатление, че нещо добро се случва.
Това обаче стана точно толкова, колкото става в момента в ислямските страни.
И там, и тук беше осигурен летящ старт на отдавна замислени и получили нов шанс проекти:
- външен, доколкото най-после „западните” съзряха възможност да инплантират впитите единствено в тях и трудни за изтърпяване храненици на националната политика и власт.
- вътрешен, доколкото националните аналози на западните неотехнолози от различните партийни, шпионски и квази-централи получиха също свой шанс.
Така се получи взривоопасна смес от:
- партийна и държавна номенклатура;
- индивиди и групи, готови да служат всекиму заради несекващ зверски инстинкт към власт и пари;
- всевъзможна агентура, оплетена с всевъзможни престъпления и предателства, страхът от които я кара непрекъснато да търси гаранции от господари, на които да служи;
- откровенни престъпници.
Признаваме или не, ето това е днешният ни „национален елит”!
Всичко друго е илюзия и сценарии по метода „кога както се случи”.
Гарнирани за навън с "фили" и "фоби" - според геополитическите размествания.
За вътре - с масова загриженост за това, за което „те” най-малко са загрижени - българските граждани и националните интереси.
За общо ползване от „тях” - общите блага.
За народа - ядец и обещания.
Удобна сцена - еднакво за властта и опозицията.
Удобна плячка - всичко и по много.
Зад декорите - гмеж от тарикати-сценаристи, подмяна на сценарии, декори, дрешки и дрънкулки, всеки път според потребностите.
Основна цел - все и пак бис на „елита”.
Каква улица, какви искания?
За начало на прехода - манджа от гърнето с взаимно одобрени мними противоборства, миришещи на идеологии.
За после - нови и нови сценарии, които включват падания и ставания, „компромиси”, „служебни” правителства, коалиции „на спасението"" или "на възможното” и накрая „месианството”.
Не е важно дали индивидуално или колективно.
Май сега е време всичко отново да се повтори.
Основна цел - запазване на удобното за „елита” статукво.
За пред публиката - претоплени манджи и глад.
За бъдещето - щедри обещания, дрънчащи отвсякъде - демократи, леви, десни, командири, командирки, местни и национални феодали, царе и царедворци, прегракнали и гласовити…
Всякакви и без кавички!
Вече не само национално означилия се, а и европейски лидер Сергей Станишев първи извика: Аман от месии, свърши се с юнака на коня, който решава всичко!
Защото според него „в много отношения положението в страната епо-тежко от 1997 г.”
Всъщност поне три са изгодите, в които май се целят.
Вътрешнопартийната опозиция в БСП или както там се нарича сега, "Коалиция за България" да не предяви претенции към умишлено съгрешилите и предали властта на следващите от сценария през същата тази 1997- година.
Всички други, гладни и преяли с власт, да се припознаят в предложеното от Станишев решение: „България се нуждае от ясно програмно правителство, на националната отговорност, с широка парламентарна подкрепа".
Горе долу, както се игра по сценария за създаването на Тройната коалиция.
По пътя към реализирането на „новия проект” водят допълнително многопластови послания:
- спечелване на изборите;
- без „хора, докарали ни до фалит. Политиката не е игра, … мачле, а сериозно", „спасителните и стабилизационни мерки на правителството след изборите, повишаването на доходите";
„Следващото правителство не трябва да е тяснопартийно”, а „едно отворено към обществото правителство,… контролирано от парламента, както е редно в една парламентарна република. Не желаем да превземем и да окупираме властта. Тя е само цел да постигнем някакви цели - икономически, социални, политически"…Аз няма да бягам от своята отговорност, нито моята партия… Имаме ясен план за действие и за първите 100 дни, за първата година и за целия мандат"."
Да има нещо неясно?
Или нещо необещано?
Послания като слънце.
Адресирани към всеки, който поиска.
Засега без Бойко и ГЕРБ.
Ако нещо подобно се налага, то огледални техни образи изплуваха достатъчно.
Също толкова криминални, послушни и нагли.
Но за това пък и удобни.
Ако го изиска времето, целите, нулите, ситуацията, то е сигурно, че един компромис ще бъде и допустим, и добре обоснован.
Махалото се връща и всеки, който иска властта и екстрите от нея, е длъжен да направи избор.
А не да пита какво да правим с миналото и предишните.
Това не влиза в сценария!
Накрая две радостни новини:
„Бременността на Моника минава нормално";
И България също е бременна.
За сега неясно с какво.
И какво ще дочака!
