/Поглед.инфо/ Световната здравна организация обяви пандемия1 заради новия коронавирус.
От Женева нейният генерален директор Тедрос А. Гебрейесус заяви, че се очаква увеличение на броя на заразените, на смъртите и на засегнатите страни. От 81 държави до момента не са постъпвали съобщения за открити болни, а в 57 страни регистрираните не са повече от 10 души, заяви той, като препоръча повече внимание да се обърне на ограничаване разпространението на вируса. Наред с това директорът предупреди да бъде осигурен баланс между защитата на здравето, минимализиране на икономическите загуби, социалните сътресения и правата на човека.
Чиновникът изрази благодарност на Иран(9 хил. болни), Италия(10 хил.) и Южна Корея(7,7 хил.), в които е особено високо числото на заразените заради предприетите мерки, като обяви, че до 11 март 2020 г. в света са установени 118 хил. души от 114 държави, от които са починали 4291.
В Русия до сега са установени 20 случая на заразяване.
В България до днес 7, като вече имаме починал болен.
Ръководителят на СЗО изрази безпокойство от тревожното разпространение и тежестта на заболяването, както от бездействието.
Свикването на съвещание от премира Борисов, проведеното заседание на Съвета за сигурност при Министерския съвет, създаването на национален щаб сочат, че ако не друго, политиците и властите в България съзнават, че това е може би най- голямата опасност в момента за националната сигурност.
Преди това не в един годишен доклад за състоянието на същата може да се намерят сред изброяваните доста фриволно заплахи и тези от епидемии и пандемии, но някак по инерция.
В същото време е необходимо да бъдат запитани българските политици и власти дали са предприели необходимите мерки.
Ако тези доклади имат смисъл, то е за да се правят корекции в политиките и предприемат съответните мерки, които да не допускат реализиране на рисковете и заплахите, посочени в тях.
Но се оказа, че това не е направено.
Иначе нямаше болнични заведения и екипи да остават с нерешени от години социални, икономически и професионални проблеми.
Нямаше да има стачкуващи и заплашващи да скачат от первазите медицински сестри. Или такива, които не виждат смисъл да рискуват себе си, близките си, здравето и живота на болните, за които не могат да полагат професионални грижи заради липсата на елементарни средства.
Сполучливо някой вчера се сети да припомни, че известната пирамида на Маслоу най- сетне намери реално потвърждение, когато се видя, че най- болезнено и масово се осъзнава опасността, когато е свързана с биологичното състояние и оцеляване.
Тук може да разсъждаваме, със закъснение, както винаги, какво направиха нашите власти и институции.
Китай видимо закъсня с поне два месеца да сигнализира за започналия проблем с коронавируса. Но в тази и други от първата редица на засегнатите държави България има свои представители- дипломати, разузнавачи, специалисти, които не е ясно засега дали са получили адекватни задачи и дали са си свършили работата.
Видимо не са!
По различни медии от сутрин до вечер виждаме впечатляваща група медицински специалисти, предвождани от генерал, които съобщават ескалацията на проблема, като по всичко личи, че много искат да оневинят себе си и властта за пропуснатото, за въпреки всичко липсващата адекватна организация.
„София не е България” може често по и без повод да бъде чуто и се чува. Но сега погледите са вторачени именно в Столицата.
Защото от години българите са свикнали някой от тук да поема отговорност, да намира и налага решения. И пак в последните години тук се наложи модел на политическо управление, в който е трудно да определим България като парламентарна, а не премиерска Република.
Сега депутатите в Народното събрание са се снишили в очакване, защото зад осъзнатата непосредствена заплаха всички други въпроси и страхове избледняват, отиват на заден план.
Но след време хората ще ги питат и тях за свършеното.
Според мнението на множество експерти коронавирусът сега е нещо непознато, твърде опасно заболяване, без за него да има познати и утвърдени схеми на профилактика и лечение. Общото мнение е, че той е най- опасен за хората в напреднала възраст, засегнати от други заболявания, с отслабен организъм и имунитет. Надделява обаче становището, че по- младите и здрави хора ще могат да разчитат да не се разболеят и дори да се преборят с непознатото заболяване при заразяване.
Възниква въпросът- къде и кои са здравите в България.
При повече от 2 млн. емигрирали тяхното състояние е трудно да бъда оценявано. А за останалите в страната отдавна се знае, че масово се концентрират към столицата и няколко големи града, които са толкова пренаселени, че за оптимизиране на средата и условията за живот е трудно да се говори. В малките населени места са останали повечето възрастни и без друго болни хора, такива, които по една или друга причина са затънали в неблагополучия.
Пазарът на труда отдавна е не социална грижа, а инструмент, в който човекът е стока, както в трафика на хора, подхранван упорито днес с огромни потоци емигранти, от които не се знае какво е по- голямото число- това на терористите и престъпниците, или на техните жертви. не на последно място те са и ще бъдат и здравен проблем, канал, по който ще проникват и се разпространяват не само конфликтни идеологии, но и опасни болести.
От древните гърци ни е останало разбирането, че здрав дух може да има само в здраво тяло. А днешните масови състояния на българите сочат, че заедно със здравето масово сме загубили и духа си.
Масовите физкултура, спорт и здравни грижи са в далечното минало.
Високото спортно майсторство се постига само от единици и отдаван е повече изключение, отколкото правило за нас.
Със спорт се занимават като деятели неспортни хора.
В училищата и университетите спорта е нещо, на което се обръща внимание колкото да се отбие номера. Залите за бодибилдинг и бойни изкуства са част от мръсен и опасен бизнес, в който просперират криминални мошеници, печелещи от експлоатация на хора, от опасни медикаменти и добавки, чиито резултати после убиват.
Спортните площадки и стадиони в малките населени места са обекти не от спортно и национално значение, а перачници, през които се завърта усвояването на бюджетни средства и инвестиции посредством търгове и концесии, които се печелят от близки до властта.
Държавните и общински болници отдавна са средище на интриги, корупция и печалбарство за сметка на здрави и болни, включени в състезанието за изпълване с числа, включени в маратона на „здравни пътеки”. Лекарите и медицинските сестри нерядко в тях избират между двата пътя- да следват дадената клетва да служат на хората или по- предпочитания, на себе и егоистичния интерес. Повечето от по- младите медици отдавна търсят възможност да се реализират в чужбина.
В последните години партньорите ни от ЕС и НАТО все ни напътстват да определяме актуалните заплахи за сигурността, сред които приоритетно международния тероризъм, наркотрафик, търговията с хора, организираната и трансгранична престъпност, незаконния оборот на оръжие и стоки с възможна двойна употреба.
Тях и така никой не е в състояние да подценява.
Но България има свои национални интереси, свои приоритети и политики, разписани в Стратегията за национална сигурност. Без които тя ще се окажа проблем и тежест за партньорите в общото гарантиране на другите равнища на сигурност- регионална и глобална.
Това обаче на практика се случва.
Властите с годините се научиха да се вслушват в онова, което им нареждат „началниците” отвън, да повтарят като папагали това, което при срещи с народа си долавят като проблем и никога да не поемат отговорност или взимат решения.
Тероризмът е неоспорима заплаха, но през всичките години от средата на 80- на миналия век до сега имаме един акт- този в Сарафово. Ако не броим множеството неразкрити убийства, които носят характеристики на тероризъм, предизвикаха огромен обществен интерес, но така и бяха оставени неразкрити.
Както и да е, понеже повечето от жертвите се оказаха хора с криминално настояще или минало, те бяха отнесени в друга графа.
Тук следва да се припомни, че някои от тях станаха съучастници в криминалния преход, подпомогнаха използването на двата основни инструмента- насилието и корупцията да станат масова практика и така избабуваха раждането на собствената ни мафия.
Наркотрафикът е нещо, с което службите по цял свят се борят и българският скромен принос се оценява. Но в същото време няма училище, улица, квартал, младежко заведение или клуб, където различни упойващи и наркотични вещества да не са пазарна стока, предлагана свободно. Към тях може да добавим и ранното запознаване с алкохола, либералното отношение към марихуаната, към липсата на здравословен режим и морал.
Може само да гадаем как ще се отрази на отровените от тях организми на младите хора новото опасно заболяване и дали ще може да разчитаме те да се справят очаквано лесно с него. Градската среда, особено в големите съвременни градове, отдавна е средоточие на причинно- условни връзки, които благоприятстват масово криминализиране на обществото. В тях е и най- големия интерес при създаване на криминални пазари, на които се реализират различни стоки и услуги. Но както столицата и големите градове, така и малките населени места са бели полета по отношение неизпълняваните задължения на властите, записани в иначе помпозно звучащи , впечатляващи по мащаб Стратегии.
Месеци вече успешният кмет на ГЕРБ Фандъкова не спира да се бори с мръсния въздух, с фините прахови частици, като успя дори да увлече съмишленици в почти национална кампания. В същото време подопечните ѝ кметства сключват догори с изпълнители, които вместо да чистят свободните пространства, паркови зони и площадки като използват допотопни духалки само преместват сутрин натрупаната листно- тревна и почвена маса от алеите в тревата, които до вечерта се изтласкват обратно от използващите ги през деня деца и възрастни. Докато същите прахови частици остават да висят над главите им, да попиват в дробовете им ежедневно, въпреки че вече споменатата СЗО и други нейни национални и регионални посестрими отчитат невъобразим ръст на сърдечно- съдови, белодробни и ракови заболявания заради същата тази запрашеност и заразеност. Наред с всичко се оказва, че българските власти масово способстват за превръщане на България в сметоразтоварище, в което безразборно от години се изливат най- опасните отпадъци от чужбина.
Ако открито се търсеше решение с ограничаване на вредните газове от МПС, от горените традиционно в някои домакинства дърва и въглища, то такова не може скоро да бъде намерено, защото автопарка на българина и съобразен не с екологията, а със скромните му възможности. А печките се пълнят с всичко онова, което може да гори не от висок стандарт на живот. В същото време липсва дори елементарна организация. Автобусни и за таксиметрови услуги фирми препускат масово с остаряла, амортизирана и опасна техника. Задръстванията се случват, защото безразборното строителство ограничава възможностите на комуникациите. Защото зареждането на хиляди магазини се извършва през деня, докато автомобилите на фирмите за почистване сякаш имат задължение да излизат и се движат с максимално чести спирания в най- натоварените часове. Към всичко се добавя масовото отдаване на концесия за рекултивация крайградски баластриери и речни корита ще скрият трансграничните мафиотските сделки с боклука, като успоредно с това обогатят пак близките до властта или подставени нейни фирми.
Какво и защо отива в почвата и подпочвените води, от там в човека никой не знае, но кой знае защо тези терени се охраняват най- строго и денонощно.
Какво се оказва на първо четене около опасния коронавирус.
Опасността, свързана с неговото нарастващо разпространение ще продължи непредсказуемо дълго. Изгледите за скорошно решение по отношение на профилактиката и лечението са въпрос на неясно бъдеще.
Остава възможността в съществуващите условия да се търсят решения.
С поставяне под карантина на онези, които идват от кризисни страни или райони това няма да стане, особено ако тяхното число взривно започва да нараства. След като в Италия, значително по- добре уредена в сравнение с България страна болниците вече не смогват да включват на апаратно дишане най- неотложните случаи, а лекарите и сестри са изправени пред тежкото решение между правото на живот и смъртта, какво ли би било положението у нас скоро.
Не може да бъдат решение колкото и да са продължителни, ваканциите за детските заведения, училища, университети, защото видимо това е само начало. А от следващата седмица опасностите видимо няма да намаляват, а ще нарастват.
Едно от министерствата вече плахо подсказа за възможността да се премине на работа от в къщи. И без това нашите учебни заведения отдавна се опитват да въведат по- модерни форми на обучение, защо сега да не опитат и масовизират дистанционните.
И накрая, понеже не може да бъдат изброени всички проблеми, защо след като констатираме, че имаме Стратегия, забравяме, че имаме закони.
Според Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност управлението на кризи се осъществява посредством задействане на йерархична структура- национална, областно- регионална и общинска. Отговорността да бъде задействана тя, остава да лежи върху изпълнителната власт, без другите такива да бъдат изолирани и освободени. В момента по- реална и мащабна заплаха от обявената пандемия за сигурността не съществува. А реакцията на дадено общество, държава и нейните власти е мерило за тяхното качество.
1 Пандемия- епидемия от заразни заболявания с опасен характер, която масово засяга значителна част от територията и населението.
