Всяка година едно и също. И винаги малко преди или посред зима. Между Украйна и "Газпром" започва игра на нерви заради забавени плащания от страна на Киев по доставено вече синьо гориво. Следват взаимни обвинения, натиск, шантаж и в крайна сметка - труден компромис. Но от това на България й се "изправят косите", като си спомни кошмара в началото на 2009 г., когато кранчето пресъхна и за нас, макар и за 2 седмици.
Днес над страната ни отново е надвиснал рискът от нова газова криза, не скри притеснението си енергийният министър Стойнев. Причината: до края на вчерашния работен украинската "Нафтогаз" трябваше да преведе над 1 млрд. долара за доставения през октомври руски природен газ. Според повечето анализатори обаче това е мисия невъзможна, защото Киев не се е издължил още за август. Така в целия сложен пасианс България изглежда най-беззащитна и зависима, защото и тогава, и сега няма изградена нито една алтернативна тръба, която да заобикаля Украйна, откъдето минават и нашите доставки.
Иначе да морализаторстваме сега на тема кой е по-крив в спора - Киев или Москва, е като да преливаш от пусто в празно. Да, той е на по-високо, геополитическо ниво, свързан и с опитите за евроинтеграция на Украйна. Но този път украинските чиновници могат да се сърдят само на себе си - те просрочиха плащането за газа в толкова важен момент, че сега "Газпром" е напълно в правото си да действа в съответствие с логиката на бизнеса.
А ние? Дали най-сетне ще си вземем поуки? ГЕРБ проспаха последните 4 години и нищо не направиха, за да облекчат поне с малко незавидния ни газов хал. Хранилището в Чирен не може да бъде алтернатива, а интерконекторните връзки със съседите са само на хартия. "Набуко" се спомина, остана ни "Южен поток", чието изграждане все пак започна. Напук на политическите демагози, които отново показаха, че не са в час!
Дума