Т.нар. Реформаторски блок, съставен от 5 провалили се на последните избори десни партии, отново намери повод да напомни за себе си. Този път "болката" на загрижилите се за държавата и обществото техни "спасители" се оказа актуализацията на бюджета. Въпросното обединение, акуширано от политическия инженеринг на задкулисието, събра вчера журналисти на брифинг, помпозно обявен като "Скандални разкрития за актуализацията на бюджета и ценообразуването на електроенергията". Очакваните "новинарски бомби" така и не бяха представени, затова пък изобилието от апокалиптични предвещания и оценки стигна до истерични призиви за вето от страна на президента върху "мафиотската схема".
При положение, че многократно в медиите бе обяснено какъв е замисълът на промените и кой ще спечели от тях, че рискове за хазната няма, а тегленето на държавен заем е позната нормална практика, влъхвите от дясно не пропуснаха да размахат плашилата за банкрути, грабеж и Жан-Виденова зима.
Съдете сами! Към момента вътрешният и външен държавен дълг на България е около 18% от БВП. Това прави страната ни заедно с Естония и Люксембург една от трите в ЕС с най-ниска публична задлъжнялост. Е, що за мазохизъм тогава - България - най-бедната държава в общността, да се стреми към най-ниска задлъжнялост, което още повече изостря мизерията, в които живеят българските граждани? Нещо повече - у нас дефицитът е с рекордните 1.3% по сегашния бюджет за 2013 г. За сравнение, Европейската комисия толерира до 3%, а в края на 2012 г. дефицитът за общността средно е бил 3,6%.
Да се гордееш с една от най-ниските публични задлъжнялости (18,5% от БВП в края на 2012 г.), при положение, че ЕК приема за нормално тя да е до 60%, означава откровена липса на обществена отговорност. Да не говорим за социална чувствителност или справедливост. И пак ще посоча като доказателство официални цифри за ЕС - в края на 2012 г. задлъжнялостта средно за съюза е била 86,2%. От 28 страни членки пет са с държавен дълг над 100%, 17 - с над 50%...
Някой може да възрази, че другите държави са с по-силни икономики и могат да си позволят по-голям държавен дълг. Но тогава резонно бих запитал и аз: след като имат толкова силни икономики, защо са допуснали такава висока задлъжнялост?
Това са фактите. Убеден съм, че няма нормален човек в държавата, който би си позволил да срине финансовата й стабилност с безотговорни решения. Но докато на десните партии и платените тинк-танкове около тях работата им е да хвалят провалената неолиберална доктрина, чудно защо ги няма левите икономисти, които публично и по-често да се явяват и обясняват нуждата от промени. Обществото има нужда от баланс на мнения, а не от едностранчиво облъчване.
Дума
