/Поглед.инфо/ „Класова война“ и „революция“ са думи, забранени за системните леви партии и лидери в Европа и в България. Ако ги питаш за това, ще се направят, че не са чули и не знаят какво означава. В същото време се оказва, че съдържанието на тези думи и опасностите, които носят, тресат от страх американските капиталистически върхушки. Така пише тези дни „Файненшъл таймс“ – един от най-старите вестници на едрия капитал в света, в статия под заглавие „Събирането на елитите показва тревога от „класова война“ и „революция“ (1).
В статията се разказва за годишната конференция на неправителствения институт „Милкен“, базиран в Санта Моника, Калифорния, който събира ежегодно финансови, инвестиционни и бизнес елити за обсъждане на актуалното състояние на икономиката. На тези конференции присъстват известни имена, като се почне от министъра на финансите на САЩ и се стигне до главния изпълнителен директор на „Голдман Сакс“. Общо тази година там е имало около 4000 души.
По време на срещата, въпреки публично изразявания оптимизъм за американската икономика и финансовите пазари, редица от най-големите фигури на „Уолстрийт“ и корпоративна Америка са показали тревога за състоянието на икономическия модел, който ги е направил милионери и милиардери.
Основателят и председател на института, милиардерът Майкъл Милкен, чието нетно богатство през 2018 г. е било 3,7 млд. долара, е дал началото на дискусия, която като че ли изглеждаше ненужна след рухването на Берлинската стена и източноевропейския социализъм. Говорил е за това дали превъзходството на капитализма не е заплашено от настъпващия социализъм.
В навечерието на конференцията Рей Далио – милиардер, собственик на богатството на известен хедж фонд, е изразил страха си от класова война, заявявайки, че е възможна „революция, която би отхвърлила капитализма и би отишла в една или друга крайност“. Друг милиардер – Джейми Димън, главен изпълнителен директор на „Джей Пи Морган“, е показал тревога за състоянието на капитализма и необходимостта от промени в него.
Като цяло милиардерската олигархия следи внимателно движението наляво на Демократическата партия в САЩ и възхода на кандидати като Бърни Сандърс, Елизабет Уорън и Александриа Окасио-Кортез. Бившият председател на компанията „Алфабет“ Ерик Шмит е призовал да се дискутира темата за стимулиране на споделено от всички благополучие.
Нарастващ брой млади американци не харесват капитализма с неговия свободен пазар, показва изследване, според което 44% от поколението на т. нар. милениалс, родени след 1980 г., предпочитат да живеят в социалистическа, а не в капиталистическа страна.
Друг милиардер – Алън Шварц, е говорил с тревога за увеличаващото се неравенство и за това, че все по-голяма част от новосъздадения продукт отива не за увеличаване на доходите на работещите, а за корпоративна печалба на най-богатите. „Ако погледнем надясно и наляво, това, което реално идва, е класова война“, предупредил той. „Това, което виждаме през вековете, когато масите са смятали, че елитите имат твърде много, са две неща: законодателство за преразпределение на богатството…или революция.“ Американските милиардери са уплашени от
алтернативата: или преразпределение на богатството,
или революция
Един от финансовите босове, финансирали кампанията на Хилъри Клинтън за президент през 2016 г., е заявил: „Аз бих плащал 5% повече данъци, за да направя света по-малко опасен“. Надали обаче нещата ще се решат просто с 5% повече данъци от олигархическата върхушка.
У нас системните партии в парламента не изглеждат загрижени за друго, освен за това как да задържат (или вземат) властта, апартаментите и богатствата, натрупвани чрез нея. Те не виждат опасност от „класова война“ и „революция“. Нищо, че за 30 години направиха от България страната с най-голям дял бедни в Европейския съюз и с най-голямото неравенство, което при това расте по-бързо, отколкото в Америка. И на ум даже не им идват страховете, които тресат американските милиардери. Но ако в Америка се говорят такива неща и ако тъкмо „Файненшъл таймс“ ги споделя, кой знае какво може да стане и у нас? Нали нашите политици ни водят към светло капиталистическо бъдеще по пътя на Америка. Към все по-голямо неравенство и все по-голяма експлоатация. Какво ще се получи накрая, не се знае. Току виж, сме ги стигнали американците, както пееше Тодор Колев.
