/Поглед.инфо/ Какви времена дойдоха, вестникът на световния капитал
да говори с по-ляв език от нашите системни политици, преклонили главица и изградили хипернеолиберална капиталистическа система 

   „Файнаншъл таймс“ е единият от двата най-знаменити вестника на световния капитал. За лондонското Сити той е това, което за  американския финансов капитал от Уолстрийт е вестник  „Уолстрийт джърнъл“. Започва да излиза през 1888 г. в Лондон – време, което либерални, консервативни и социалистически мислители в края на ХIХ и началото на ХХ век описват като епоха на империализма. При това като една от най-важните характеристики на тази епоха те виждат господството на финансовия над промишления капитал, а вестници като „Файнаншъл таймс“ са негови трубадури.

Повече от 130 години „Файнаншъл таймс“ е водещо идеологическо и аналитично оръжие на капитала. През последните години има дори повече читатели, отколкото  „Уолстрийт джърнъл“. Разпространява се из целия свят и се чете от милиони хора. Както е известно обаче още от древността, „всичко тече, всичко се променя“. През 2015 г. стана собственост на японската компания „Никей“. Започна да излиза и на китайски, тъй като там се оказа, че може да има гигантска аудитория. Но най-интересно е това, което започна да се появява на неговите страници.

Преди седмица той публикува статията „Ерата на натрупване на богатство приключи“ (1). Става дума за ерата на глобалния капитализъм, започнала преди четири десетилетия от американския президент Роналд Рейгън и британската министър-председателка Маргарет Тачър, тласнали света към последната голяма промяна в икономическата парадигма – т. нар. революция на предлагането на стоки и услуги.

Най-важна нейна характеристика стана намаляването на данъците, свободата на движение и офшоризация на капитала.

В това, макар и със закъснение, България се оказа един от рекордьорите, като надмина Рейгънова Америка и Великобритания на Тачър и създаде по-неолиберална капиталистическа икономика от тяхната, с по-голямо неравенство и експлоатация. Новородените от разпада на социализма и осъществили прехода към капитализъм нашенски „демократични политици“ се оказаха по-големи католици от папата.

Съществени характеристики на неолибералния капитализъм станаха упадъкът на профсъюзите и нарастващата мощ на корпорациите. Наравенството навсякъде нарасна ускорено, като скоростта, с която се генерира богатството на единия процент (1 % ) най-богати е по-голяма от всякога преди това в историята. В същото време се проявиха тенденции на забавяне на икономическия растеж. Средната класа в развитите западни страни започна ускорено да намалява, в извършващата преход към капитализъм България тя се сви като шагренова кожа, а капитализмът в глобален план се олигархизира.

Сигнал за изчерпването на възможностите на този неолиберален капитализъм стана световната криза от 2008 г., а от 2016 г. той ускорено започна да навлиза във втория етап на тази криза, изразяваща се в тенденции на деглобализация, рухване на доверието към неолибералните политически елити, началото на търговски, технологически, информационни, кибер и валутни войни. В САЩ и Великобритания, където започна вълната на неолиберален капитализъм, свързана с глобализацията на капитала, се разгърнаха алтернативни тенденции на затваряне. Тяхно въплъщение са фигури като Доналд Тръмп и Борис Джонсън. Тези тенденции се проявиха в Брекзит, в митническите и граничните прегради, които американците издигат пред движението на хора и стоки към САЩ.

За „Файнаншъл таймс“ индикатор за това, че епохата на неолиберално натрупване на капитала си отива, са дискусиите при подготовката на първичните избори за кандидат за президент от Демократическата партия в САЩ, които показват, че се върви към нова голяма промяна от ера на натрупване на богатство към ера на разпределение на богатство.

Политици и гласоподаватели искат икономическата баница
да бъде разпределяна по-равномерно между всички

Това се вижда особено сино в позиците, изразявани от Бърни Сандърс и Елизабет Уоърън, които имат сходни виждания във всичко, като се почне от създаване на национална здравна система, която да лекува всеки американец и се стигне до облекчаване на гигантските студентски дългове. И двамата искат по-високи данъци за богатите и много по-строги правила и контрол над корпорациите.

Макар много от тези неща да не изглеждат радикални в други части на света, то за неолиберална Америка от времето на републиканеца Рейгън и след това и на неолиберализиралия се демократ Клинтън и техните последователи това е нещо ново. През последните десетилетия и републиканци, и демократи поставяха в центъра на дебатите си как да се помогне на пазарите да работят по-добре. Сега в центъра на вниманието на демократите е как държавният сектор да овладее икономиката и да разпределя благата по-справедливо.

В тази посока се насочват и някои републиканци. Такъв е влиятелният републикански сенатор Марко Рубио, който също се надява на президентска номинация и говори за проблемите, създавани от акционерния капитализъм, както и за необходимост от индустриална политика на държавата. И сред републиканци, и сред демократи расте желанието за много по-строга антимонополна политика и търговски протекционизъм, за поставянето под политически контрол на Федералния резерв. Президентът Доналд Тръмп иска да го принуди да намали лихвите, а демократите гледат със симпатия на така нар. модерна монетарна теория и модерна монетарна политика на пускане на повече пари в обръщение като средство да реализират своите цели, без да се налага да се вдигат данъците. В Сената е внесен законопроект от името на двете партии, с който да се принуди Федералният резерв да обезцени долара, за да стимулира износа и преодолее сегашните дисбаланси в търговията с Китай.

Това, според „Файнаншъл таймс“ е движение към промяна на парадигмата на икономическо мислене и икономическа политика. Движение е към една нова ера, в която водещ вече е не освободеният от контрол, водещ до гигантско задлъжняване, поради неадекватни политики на търсенето на стоки капитал.  Все по-голяма нужда има от капитал, който освен с печалбата се съобразява със социалните и екологически проблеми, деофшоризира се и се подчинява на изискванията на държавата.

Наблюдава се постепенно засилване на атаката срещу така нар. втора позлатена епоха (second gilded era) на гигантско неравенство и това ще има глобален ефект върху света и пазарите. През следващите години ще върви битка за ново преразпределение на богатството, свързана от своя страна с битка между труда и капитала. „Файнаншъл таймс“ говори за

нова битка между труда и капитала

Тя е свързана със спиране на намаляване на заплащането и ново значително увеличаване на доходите на голямата част от хората. Обърнете внимание, вестникът на световния капитал говори за „битка между труда и капитала“, което няма да чуете от нашите системни партии и политици, които в най-добрия случай като папата сипят обещания как ще помагат на „пенсионерите“ и „бедните“.

„Битка между труда и капитала“ е непозната лексика за нашите системни политици. Какви времена дойдоха, вестникът на световния капитал да говори с по-ляв език от преклонилите главица и изградили хипернеолиберална капиталистическа система нашенски системни политици. Във „Файнаншъл таймс“ очевидно работят по-интелигенти хора, виждащи противоречията на необуздания капитализъм, съзнаващи опасностите пред капитала и търсещи пътища за спасяването му.

Нарастващото заплащане може да намалява корпоративната печалба, но това е неизбежно, смята „Файнаншъл таймс“. Като се има предвид, че потребителските разходи съставляват 70% от факторите, водещи до растеж на икономиката, а преходът към така нар. неосезаема икономика намалява капиталовите разходи на частния сектор, то вдигането на доходите на голямата част от населението може да стане чрез повишаване на данъците на богатите капиталисти. И това намира широка подкрепа сред американците.

„..Ерата на преразпределение на богатството идва и това ще има големи инвестиционни следствияТова не е краят на света – ние сме минавали преминавали през цикли на натрупване и преразпределение неведнъж“ – заключава „Файнаншъл таймс“.

Ерата на Рейгън и Тачър си отива

Идва времето на преразпределение на богатството. Такива неща стават и ще стават в Америка и в света, според „Файнаншъл таймс“. Да му мислят нашенските системни неолиберални партии, които надминаха Рейгън и Тачър в икономическата си политика.

Светът ще става друг,  „парадигмата се сменя“. Ако това го говори най-големият и известен вестник на световния капитал, който по принцип мисли за капитала, а не за работниците, ако той говори, че парадигмата се сменя, че се върви от натрупване към преразпределение на богатството, светът наистина ще става друг. Дано това влезе и в дневния ред не само на системните политици от парламента, но и на водещите медии, които вече три десетилетия играят ролята на пропагандни рупори на прехода към неолиберален капитализъм у нас.

(1) Foroohar, Rana. The age of wealth accumulation is over, Financial Times, https://www.ft.com/content/fd13020e-b502-11e9-bec9-fdcab53d6959?fbclid=IwAR2uipCRmHd8QyX0SA_5jwBTNT34KxnxkNdaAwYAKlHWjbgsG4-5_G-8L1M, August 4, 2019

Клуб 24 май