/Поглед.инфо/ Важен елемент на неолибералната идеологема за „отвореното общество“, с която се наложи глобализираната неолиберална демокрация под американски контрол, бе „свалянето на границите“. И днес по всички телевизии у нас повтарят 30-годишната неолиберална мантра какво велико събитие било станало и как дошли „свободата“ и „демокрацията“, когато била бутната Берлинската стена. Възторжено припомнят провъзгласената за „историческа“ реч на Роналд Рейгън на 12 юни 1987 г. пред гражданите на Западен Берлин: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!”. Показват с либерални възторзи за „свободата“ и „демокрацията“ кадри от разрушаването на стената.
Това са неолибералните лъжи, бълвани от пропагандните телевизионни рупори на днешния капитализъм. А какви са неолибералните реалности?
Това „падане на стената“ всъщност се превърна в инструмент за налагане на господството на глобализирания капитал, който ражда толкова тежки противоречия, че навсякъде по света вече се строят повече и много по-големи стени, отколкото във времената на съветския социализъм. Неолибералният капитализъм започна да строи не нови Берлински стени, защото тази стена беше малка, а нови Китайски стени от стотици и хиляди километри. „Отвореното общество“ на съборената „Берлинска стена“, маскиращо глобализацията на капитала, днес строи стени със скорост и в мащаби, невиждани на който и да е било етап от биполярното противопоставяне между капитализма и източноевропейския държавен социализъм. Оказва се, че не „комунизмът“, а
капитализмът води до изграждането на стени,
много по-големи от Берлинската
В края на Втората световна война между страните в света има 7 стени. За времето, когато съществува това, което манипулативно по пропагандните гишета на нашите телевизии наричат „комунизъм“, в света са изградени 8 стени. От 1945 до 1991 г. стените между различни държави са 15. После, в идеологическата пушилка за „отворено общество“, бяха изградени 77 стени между държавите.[1] Нашите либерали и „демократи“ лъжеха как свалянето на стените ни вкарало в божественото царство на „свободата“, а по това време капитализмът строеше десетки пъти повече и по-големи стени. Повече отколкото всякога преди това в човешката история. Много повече от времената, когато съществуваше източноевропейският социализъм. Но те продължават да дрънкат лъжи как падането на Берлинската стена било път към „отвореното общество“ и „свободата“.
Така идеологемата за „отвореното общество“ като същност на либералната демокрация отива в историята. Когато на капитализма му бе необходимо, за да увеличи печалбата и да разграби трилиони материално богатство и човешки капитал от Източна Европа, той наложи идеологемата за „свалянето на стените“ като израз на движение към мечтаното най-висше състояние и „край на историята“ – либералната демокрация. След като заграби и унищожи каквото можа, започна да строи стени, за да си съхрани заграбеното.
Не е учудващо, че на 27 януари 2017 г. британското издание “The Conversation” излезе със заглавието „В едно странно бъдеще: защо либералното обещание за истинска свобода е лъжа“.[2] То наистина изглежда за стотици милиони хора по света днес лъжа. След падането на Берлинската стена 40 държави са построили стени на границите с 64 свои съседи. Според Международната организация по миграция от 2000 до 2014 г. 40 000 човека са загинали, опитвайки се да пресекат съответните граници. Капитализмът, когато му е изгодно, сваля граници, когато няма келепир, гради граници и убива.
Страните от ЕС са построили по границите от 1990-те години насам 1000 километра стени, или над шест пъти повече от дължината на Берлинската стена. В анализ на списание „Икономист” от 15 септември 2015 г. се показва, че в Европа
днес физическите бариери по националните граници
са повече, отколкото по време на Студената война
Този процес рязко се ускори с конфликта в Украйна и бежанската криза през 2014-2015 г. Унгария завърши изграждането на стена по границата си със Сърбия, от където влизаха голям брой бежанци. След това Словения започна да строи стена по своята граница, за да спре бежанците. Още в средата на 90-те години Испания изгради стени около Мелиля и Сеута, два крайбрежни града, които е запазила от колониалното си владичество в Северна Африка, за да ги огради от Мароко и марокански бежанци. Финландия има ограда от 450 мили на границата с Русия. Великобритания финансира изграждането на стена във Франция, за да спре движението на мигранти през тунела, свързващ двете страни. Австрия започна да строи метална стена по границата със Словения, за да спре бежанския поток. В рамките на проекта „Европейски вал” Украйна ускорено изгради по границата с Русия 180 км. противотанкови ровове, 546 км. фортификационни препятствия, 39 км. телени мрежи, 175 блиндажа, 897 окопа, 6 нови наблюдателни кули. Подобни планове обявиха и Балтийските държави.
На Балканите през 2012 г. Гърция изгради стена между себе си и Турция. През 2017 г. Турция завърши висока бетонна стена с дължина 700 километра по своите граници със Сирия на стойност 1.5 млрд. долара. По същото време започна да строи аналогична стена на границата с Иран. Стените ще бъдат оборудвани в рамките на осигуряването на „интегрирана сигурност“ със системи на осветление, сензори и камери за видеонаблюдение. По посока на Европа Гърция и България са построили стени на границите си с Турция, т.е. тя изцяло се обгражда със стени.
Стена построи Израел между себе си и палестинците. В края на 2015 г. Израел завърши оградата по границата си с Йордания и така отвсякъде е ограден със стени – много по-големи и мощни от Берлинската. Саудитска Арабия, стратегически съюзник на Америка, изгради стена от 550 мили с „освободения“ от САЩ Ирак. Саудитска Арабия е затворила със стени повечето от своите граници. Тунис започна строеж на ограда по границата с Либия, за да се защити от идващите оттам опасности, след като бе „освободена” с американски и френски бомби от „диктатора Кадафи”. Кения започна в началото на 2015 г. строеж на 200-километрова стена със Сомалия, за да се опази от терористичната групировка „Ал-Шабааб″.
В Азия броят на стените по границите непрекъснато расте, за да се спре нелегалното движение на хора и стоки. Стена има на две трети от границата между Индия и Бангладеш. Хиляди бирманци, китайци, камбоджанци се натъкват всеки месец на картечните постове на полицията на границата със Сингапур. В Австралия, която е емигрантска страна, се говори за „милитаризация на националните граници” и „изграждане на крепостта Австралия”.[3]
В Латинска Америка през 2013 г. Бразилия обяви изграждането на „виртуална” стена, наблюдавана с дронове и сателити по цялата граница от 15 000 километра.
След 1989 г. в света са построени около 40 000 километра стени,
или колкото е обиколката на земята
През 2014 г. Тод Милър издаде своята нашумяла книга „Патрулираща по границите нация: комюникета от фронтовите линии на вътрешната сигурност”, в която показва как границите на Америка са трансформирани в свръхвъоръжени, тежко милитаризирани, натъпкани с видеокамери, антибалистични кули и минидронове зони, управлявани от „гранично-индустриален комплекс”, в който са вложени и който управлява много милиарди. В началото на 1990-те години, когато възторжено се слави падането на Берлинската стена, граничната полиция на САЩ се състои от около 4000 човека, през 2014 г. нейният брой е от 22 000.
Концентрацията на гранични патрули и апарат за наблюдение е невиждана в историята на САЩ. На границата са залавяни и прогонвани обратно средно по около 400 000 души годишно.[4] Берлинската стена, която с апломб Рейгън призоваваше да бъде свалена, за да дойде „свободата“, е джудже в сравнение с оградата от 3200 километра с безброй вишки и бодлива тел между САЩ и Мексико. Това е най-голямата стена след Великата китайска стена. По официални данни само през 2000 г. там са загинали 491 човека. Повечето от гладните мексиканци потъват във водите на Рио Браво, умират от жажда в пустинята Аризона или биват убивани от тексаските полицаи.[5]
САЩ изградиха, по думите на списание „Тайм”, Велика американска стена между себе си и Мексико, която е една от най-укрепените и наблъскани с модерна техника гранични стени в историята.[6] За сравнение, Берлинската стена е била 155 километра, т.е. 20 пъти по-къса, а броят на загиналите при опит да я преминат е 12 пъти по-малко.
Върху Велика американска стена има 12 000 сензора за движение, огромно количество наблюдателни камери, 1500 кули за наблюдение и контрол, още толкова мобилни коли, движещи се покрай границата. По официални данни около 7 000 човека са били убити и загинали при опит да пресекат границите, но се смята, че реално са много повече.[7]
Доналд Тръмп превърна в един от основните елементи на програмата, с която стана президент, искането за изграждане на огромна стена по цялата граница с Мексико от единия до другия океан и увеличаване на граничните патрули допълнително с 5000 човека. Изготвен бе закон, който драстично да намали броя на чужденците, които получават всяка година статут на пребиваване, в това число прекратяване на лотарията за зелена карта и редуциране на работните визи.
Докато телевизиите днес бълват лъжи за това какво велико начало на „демокрация“ и „свобода“ било преди 30 години падането на Берлинската стена, повечето източногерманци днес предпочитат да живеят в някогашната ГДР, а не в днешна Германия, а капитализмът гради нови и нови стени. Върви се от неолибералната идеологема за свободата като „свобода на движение през границите“ към ограждането на света със стени между държавите и вътре в държавите, които са по-големи и усъвършенствани от всякога в историята.
По времето на социализма дори в ЦК на БКП можеше да влезеш, без да те проверяват на скенер или да те пребъркват за оръжие. Сега не можеш да влезеш така дори в сградата на Столична община. Никога в историята на България влизането в училище или която и да е държавна институция не е било съпроводено с такива мерки на сигурност, скенери, наблюдателни камери, проверки, контрол. Но така е все повече навсякъде по света.
В анализ, озаглавен
„Свят под обсада“
популярният сайт Project Syndicate написа, че „от Алепо и Северна Корея до Европейската комисия и Федералния резерв точките на разпад в глобалния порядък продължават да се увеличават…Ако някоя дума най-добре характеризира световната икономика и геополитика, това е „обсадена“. Европа, казва Анатол Калецки, се сблъсква с пет едновременни кризи, включващи „Брекзит, мигрантските потоци, фискалните ограничения, геополитическите заплахи от Изток и Юг, и нелибералната демокрация в Централна Европа“. И това е само началото. Почти навсякъде по света…казва Ернандо де Сото, президент на Института за свобода и демокрация, международният порядък може да се разпадне.”[8]
Бележки:
[1] Hjelmgaard, Kim. From 7 to 77: There’s been an explosion in building border walls since World War II, In: USA TODAY, https://eu.usatoday.com/story/news/world/2018/05/24/border-walls-berlin-wall-donald-trump-wall/553250002/, May 24, 2018
[2] Fagan, Andrew. Into a bizarre future: why the liberal promise of true liberty is a lie, In: The Conversation, https://theconversation.com/into-a-bizarre-future-why-the-liberal-promise-of-true-liberty-is-a-lie-71395?utm_medium=Social&utm_campaign=Echobox&utm_source=Facebook&utm_term=Autofeed#link_time=1485475547, January 23, 2017
[3] Вж. Lees, Josh. The construction of fortess Australia, In: Readflag. Newspaper of Socialist Alternative, 15 September 2015
[4] Miller, Todd. Border Patrol Nation: Dispatches from the Front Lines of Homeland Security, City Lights Publishers, 2014
[5] Вж. Зиглер, Жан. Новите господари на света и тези, които им се противопоставят, С., Изд. “Изток-Запад”, 2003, с. 62-63
[6] The Great Wall of America, In: Time, 4 June, 2015
[7] Вж. Markus, Bethania Palma. Borderland Deaths of Migrants Quietly Reach Crisis Numbers, In: http://www.truth-out.org/news/item/25116-borderland-deaths-of-migrants-quietly-reach-crisis-numbers, 27 July 2014
[8] A World Besieged, In: <https://www.project-syndicate.org/onpoint/a-world-besieged-2016-09?barrier=true>, September 30, 2016
