/Поглед.инфо/ У нас няма българи, които преди 1989 г., още по-малко при пещерния антикомунизъм след това, да са живели в комунистически общности. В САЩ обаче не е така. И там, както и в България, съществуват няколко комунистически партии, които нямат съществено влияние върху обществения живот. Различното е, че на част от територията на САЩ и в момента е изграден комунизъм, какъвто в България нямаше и до 1989 г.
Когато Маркс създава своята идея за общество след капитализма, той смята, че мястото, на което най-напред ще се създадат условия за това, са най-развитите капиталистически страни. Затова може би не е случайно, че не в България, а в САЩ днес съществуват не просто комунистически партии, а хора, които изграждат в рамките на американската държава некапиталистически общности. Данни за това можем да открием във водещите американски вестници.
За една такава комунистическа общност, наречена „Източен вятър“, създадена през 1974 г. и съществуваща и днес, разказва във вестник Ню Йорк Таймс Майк Мариани. Намира се в южната част на щата Мисури на територия от 1145 акра, на която са изградени 27 сгради, кухня и трапезария, автомобилен магазин, завод за производство на орехово масло и хладилен склад. Отглеждат се и селскостопански животни – шест прасенца, 50 пилета, няколко десетки кафяво-бели крави. В тази комуна, в която всичко е общо, живеят 72 души на различна възраст – от малки бебета до 76-годишен старец. Те споделят всичко помежду си – собствеността, храната, работата, доходите, отговорностите, труда, решенията какво да се прави, както е в класическите образи на комунистическото общество. Създателите ѝ я характеризират като преднамерена, съзнателна, планирана общност (intentional community).
Обитатели на комуната „Източен вятър“ пред сградата, в която се помещават пералня и мудикално студио. Сн.: George Etheredge
Това, което е същественото, е, че във времето, когато у нас громяха и громят „комунизма“ и разграбваха и унищожаваха построеното при социализма, в Америка този тип общности не намаляваха, а се увеличаваха. Само между 2010 и 2016 г. техният брой се е увеличил до 1200 комуни. Общо около 100 000 души живеят в тях в условията на колективно владеене, разпореждане и ползване на собствеността, както е в описанията на бъдещия комунизъм, който се очакваше да бъде изграден в някогашните социалистически страни.
Том Бейли, 62-годишен, живее в East Wind (Източен вятър) от близо 38 години
.
A Анджело Гудро е на 16 месеца. Снимки George Etheredge.
Началото на такива комунистически общности не е от вчера. САЩ от самото им основаване са лаборатория на експерименти за алтернативни начини на живот. Първият опит за създаване на такава общност е от 1841 г., когато Джордж и София Рипли купуват парцел от 188 акра в квартал Западен Роксбъри в Бостън, където създават една от най-ранните и най-влиятелни утопични общности в страната, наречена „Брук Ферма“. Привличат 32 човека, вдъхновени от идеите за премахване на класовите различия във владеенето, разпореждането и ползването на собствеността, равното участие в труда, равенството на половете, постоянното самоусъвършенстване. През следващите години се правят редица подобни опити. Възходът на тази тенденция обаче е след Втората световна война, когато все повече американци започват да поставят под въпрос политиката на своята страна и да търсят алтернативни начини на живот. Типичен пример на опити за такъв алтернативен начин на живот са хипитата и техните комуни през 60-те години на миналия век. Това са територии на различни социални експерименти за радикална свобода и отказ от частна собственост.
През 2017 г. изследователи от Норвежкия институт за публично здравеопазване проучват качеството на живот на американците, живеещи в такива комунистически общности, и публикуват статия. Изследват над 1000 човека в 174 „планирани“, „съзнателни“, „преднамерени“ общности или комуни и искат от тях да ранжират равнището на щастие и удовлетвореност от своя живот чрез световно известната скала на удовлетвореност от живота (Satisfaction With Life Scale – SWLS). Сравняват резултатите от изследването си с проучванията на най-различни други 31 общности, неживеещи в комуни. Изводите им са недвусмислени. Хората, живеещи в комуни, се чувстват много по-щастливи и удовлетворени от живота. Според направения анализ това е резултат от три неща – социалните връзки, усещането за смисъл на живота и близостта до природата. Хората се чувстват като част от някакво цяло и това ги прави удовлетворени от живота.
Тези данни стават особено силни и значими, ако се съпоставят с изследване на учени от Калифорнийския университет, според което над три четвърти от възрастните американци днес живеят с усещането за самота. Три четвърти от американците са самотници. При това усещането за самотност е нараснало двойно през последния половин век на развитие на неолиберален капитализъм. Неолибералният капитализъм ражда егоисти и самотници навсякъде по света. В същото време в комуните с колективна собственост, където този капитализъм няма място, липсват и усещанията за самота, изолация, безсмисленост на живота.
Така в САЩ днес можем да открием две алтернативни територии. На едната около 100 000 души живеят в условия на комунизъм и се чувстват част от някакво цяло, от колектив, удовлетворени са от живота, щастливи са. На другата територия около 190 милиона от останалото възрастно американско население живее с чувство на самота, в изолацията на неолибералния капитализъм, и тези хора са много по-малко удовлетворени от живота.
В България цялото население живее в условията на неолиберален капитализъм. Затова делът на самотниците и неудовлетворените от живота е вероятно и по-голям. Някои от тях даже днес се бунтуват, протестират и си мислят, че като сменят управляващите или конституцията, ще се почувстват по-добре. Това, разбира се, е една утопия, защото неолибералният капитализъм при каквито и да е управляващи или каквато и да е конституция ще продължи да ражда самотни и неудовлетворени хора. Примерът на „големия началник“ на нашите политици и на съюзника и образеца, който трябва да следваме, според нашите евроатлантици е типичен в това отношение.
