/Поглед.инфо/ Представете си как би се почувствал патриарх Неофит, ако отиде в Израел и Нетаняху му каже, че в спасяването на българските евреи са участвали македонци, бошнаци, българи, шиптъри, сърби и други. Ако забрави да спомене великото дело на БПЦ и вместо това говори за ролята на българските вярващи - мохамедани, християни, будисти, адвентисти и др. Ако каже как се обадил на премиерите на Косово, Албания, Босна и Сърбия и им благодарил за участието на техни хора в спасяването на българските евреи.
А ? Това би ли било провокация ? Ще го приемете ли като обида, оскърбление, незачитане, пренебрегване на България и на българския народ ?
Да, неприятно е, че пред президента Радев бяха казани думи, които очевидно са били предназначени за друг. Сто пъти по-неприятно е, че те бяха използвани за развихрянето на истерия, която помрачи честването на 140-годишнината от Освобождението.
Но това не беше провокация. Ако беше замислил провокация, патриарх Кирил никога не би направил великото признание, с което започна посещението му в България. Никога не би казал, че без българското православие нямаше да има руско православие, т.е. и руска духовност и цивилизация. Никога не би изразил чувствата, връхлетели го при вида на разветите български и руски знамена на Шипка.
Ако е имало провокация, то тя не е от Всерусийския патриарх. Провокации срещу Русия от наша страна имаше. Имаше и от тяхна, срещу България, но те бяха след това и то от руски медии и персони - духовни братя на нашите русофоби.
Да ги забравим, но да не им простим.
