/Поглед.инфо/ Под название “ Черна неблагодарност “ първи канал на руската ТВ показа в края на миналата седмица кадри от паметника на Альоша в Пловдив, нацапан с оскърбителни лозунги и знаци. Водещият на " Вести недели " остро припомни, че Русия е освободила България от турско робство, а Съветската армия е избавила Европа от хитлеризма.

Това го знаем. Не можем, разбира се, да не осъдим най-остро поругаването на паметниците и съучастническото бездействие на градските власти. Но не трябва да отминем и чувството, че материалът може да е предвестник на политика, която не носи нищо добро за нас.

За да се уверим, че проблемът е сериозен, трябва да се върнем в първите години след 89-та. Когато България се обърна на Запад, нашите власти бяха окуражавани да разбиват приятелските чувства на народа към руснаците. Безуспешно. След четвърт век тотална обработка три четвърти от българите продължават да са добронамерени и признателни на Русия.

Тогава архитектите на новия ред обърнаха тактиката. Видяха, че щом ние няма да намразим руснаците, те трябва да бъдат подтикнати да го направят. Нашите получиха указания да демонстрират към Русия неблагодарност, враждебност и ненавист, каквато не е изразявана и по царско време. Целта беше Москва да ни залепи етикет на недостоен, неблагодарен народ и да се откаже от сътрудничество и помощ, от които, както ще видим по-нататък, очевидно ще имаме нужда.

Демонстративната арогантност на Плевнелиев, плясканиците на Дянков, провалянето на Южен поток и Белене от Борисов, колаборационизмът на Станишев , оскверняването на руските паметници, превръщането на Русия в заплаха, хулите срещу руските туристи и какво ли не още постигнаха своето. Москва се поддаде. Пословичното й търпение се изчерпа. Тя се раздразни от една финтифлюшка като бившия президент и не видя, че 100 000 души се качиха на Шипка с руски знамена. Руснаците отъждествиха народа, който е братски и благодарен, с властниците. Те не разбраха, че русофобията може да е официална линия, но е натрапена отвън, т.е. е временна. Че тези, които я подклаждат, са чужди слуги. Че не може няколко наркомани с кофа боя да заличават многовековни връзки. Не отбелязаха, че в ЕС няма друг народ, който да е толкова близък с руския. " Вести недели " подсказа, че от Москва можем да очакваме мерки, които нашият народ трудно ще разбере. А това ще налее вода точно в мелницата на русофобите и всичко може да се завърти в един омагьосан кръг на недоверие, обида и неприязън.

Тъжно заключение, защото се смяташе, че Русия е единствената страна, на която можем да се осланяме при враждебни действия от страна на Турция. Знаем, че НАТО и ЕС няма да си мръднат пръста в случай на турска агресия. Без Русия ние рискуваме да станем обект на нов аншлус и жертва на нов Мюнхен. А и при сегашните перспективи за руско-турските отношения нищо чудно да останем на заден план и в един момент да им бъдем принесени в жертва.

Сега българо-руските отношения могат да очакват нов удар. По всичко личи, че 140-годишнината на Освобождението ще бъде претупана и почти низвергната от управляващите. Властта ще се опита да я натика в прахоляка на историята и да затули 3 март зад някое бляскаво, нарочно организирано по същото време събитие от европредседателството. Ще се постараят да размият ролята на Русия, ще подчертават значението на второ и третостепенни фактори и участници. Целта ще е една – с демонстративната липса на отношение към подвига на руския народ да подхранват разпалващото се вече чувство в Москва за “ неблагодарните българи “.

От гледна точка на стратегическата дълбочина от подобна политика печели един – Турция.