/Поглед.инфо/ Азъ
"Няма как Кирил и Методий да са създали славянска азбука, тъй като славянски език няма. Налагането на тезата за славянството е продукт на съветския натиск", каза един български професор, писател и дипломат при това. И се запретнаха едни "патриотични" депутати славянството да изчегъртат, щото си мислят, че славянско ще рече нещо не-българско, анти-българско и противно на нашата идентичност.
Ами да! Погледне човек с половин оченце къмто IХ-Х век, и какво вижда там? Страховит "съветски натиск"! Ужас просто! То св. Кирил, св. Методий, св. Климент, св. Наум, св. Сава, св. Горазд, св. Ангеларий, Константин Преславски, Черноризец Храбър, за св. цар Борис Покръстител и цар Симеон Велики да не говорим - ми те цял бандитски сонм съветофили! Тъй ще да дойде таз работа!
Ами коварните внушения в купища тропари, кондаци, стихири, похвални слова, жития, акатисти, азбучни молитви, прогласи към Евангелието и прочее, а именно: "Чуйте всички славяни! Този дар (писменото слово) от Бога ви е даден! Слушайте, цял славянски народе, слушайте Словото, що от Бога дойде!", "Лети сега и славянското племе!". А Черноризецът, някак императивно, по съветски, постановява в "О писменехъ" - "Тези са славянските букви!"...
Всуе се бъхтеше един български социолог да доказва, че св.св. Кирил и Методий били византийски шпиони, ала не! Опроверган е безвъзвратно! Кремльовски шпиони били те!
Вярно, славянски език няма. Има славянски езици. В Средновековието те са изключително близки, но универсалният, общият за всички славяни е старобългарският - език народен, всекидневен, книжовен, културен, литературен, богослужебен, литургичен, сакрален, свещен.
Старобългарският е най-старият славянски език с писменост, която писменост, глаголицата, е създадена от Светите Кирил и Методий в IX в. на основата на българския говор в Солун. А в Преслав, по времето на Борис и Симеон, от глаголицата ще се роди кирилицата. А през ХVII-ХVIII в. от старобългарския ще се родят и литературните славянски езици, колкото и този факт да докача нечие величие, реално или мнимо.
Престъпно невежество е да противопоставиш глаголицата на кирилицата. Което ще рече: да противопоставиш св.св. Кирил и Методий на техните ученици и на техните чада в Словото, които сме всички ние; да заличиш първата духовна, културна крепост на целия славянски свят - българската държава и Светата ни Православна църква, и така да отсечеш из корен началото на славянската и на кирилската цивилизация, и да се отречеш от великото достояние българско, от неизмеримия български принос в световната цивилизация.
Колко пъти трябва да обясняваме на несмислени люде тяхната несмисленост?! Които изпървом напиняха да ни декирилизират, "дерусифицират" (ха-ха!) и латинизират - помните онзи австрийски професор и неговите подпевачи. Днес амбициите са по-дебели - да ни деславянизират, че да се свърши с тая мъка! За наше добро, естествено, с едната цел да се "цивилизоваме", като се самозачеркнем от историята. Каква "цивилизаторска" страст!
Буки
1. "Не погинаха спасителните трудове на славянските просветители, въпреки че след кончината на св. Методий насилието и коварството се стремеше да ги изтреби с открито ожесточение. Те и до днес оказват своето благотворно влияние върху всички страни на живота на славяните - на техните: а) вяра, б) образование, в) нравственост, г) граждански стремления"...
2. "Те [враговете на Православието] изгониха от Моравия ревностните ученици на св. Кирил и Методий, мислейки, че така ще разрушат основите на техните спасителни трудове. Божията премъдрост откри пред изгнаниците още по-благоприятна възможност да разгърнат своето дело. Преселвайки се от Моравия в България, където сякаш нарочно, за благоуспяването на техните Апостолски трудове Господ въздигна венценосните покровители на народното образование в лицето на благочестивите царе Борис и неговия син Симеон, наречен книголюбец, те с пълен успех продължиха да разпръскват Божията светлина над славянския свят. С тяхното отиване в България настана Златният век за просвещението на тази страна. Не повече от 65 г. след създаването на славянската писменост, българите вече имаха на своя език най-добрите произведения - богословски, нравоучителни, философски, исторически, природонаучни"...
3. "С умножаването на книгите на роден език с успех напредва и народното образование в България, съвършено в духа на Апостолите Славянски. Св. Климент, ревностен сътрудник на св. Методий, събира 3500 млади хора, сам ги обучава и за учители ги образова... Неуморим в своя свят труд, в едно и също време и пише, и учи децата. За него разпространяването на грамотността сред народа е духовно лекарство - то действа животворно и на неговия ум, и на неговото сърце. Този ревнител на истинското образование се стреми мъдростта от книгите да стане мъдрост народна. А самият книголюбив и благочестив цар Симеон създава сборник поучителни слова, известен като "Златостроуй"...
4. "Каквото е [кирило-методиевска] Моравия за разпространението на християнството в славянския свят, това е България за разпространение на просвещението. Преведените в България книги се разпространяват във всички славянски страни, те са безценни, защото тази съкровищница достига на достъпен език до последния член на великото славянско семейство... Славяните на роден език общуват със словото Божие, с творенията на светите отци, с научните книги. Те познават изящните изкуства, църковната живопис и църковното пение"...
Веди
Чии са тези думи? На акад. Дмитрий Лихачов? Не. Това пише Александър Сергеевич Князев в 1866 г. в своята книжица "Святые равноапостольные Кириллъ и Мефодий, просветители славянъ, и влияние ихъ подвиговъ на народное образование, как всего славянскаго мира вообще, такъ и России в частности".
Авторът е богослов, педагог, историк, археолог, изследовател, краевед. Роден в семейство на свещеник в невзрачното поселение Славуй, Псковска губерния, Великолукски уезд. Даже село не било Славуй, а погост, селище с кирпичена църквица, с гробище и постоялый дом, гдето отсядали княжеските събирачи на данъци, а населението ги хранело и обгрижвало. Днес Славуй не съществува, храмът "Св. Троица" е в руини.
А.С. Князев завършва семинарията в Псков (на която ще стане директор) и Духовната академия в Санкт Петербург, преподава в Рижската семинария, в Мариинския девически гимназион, в Одеса е директор на народните училища в Херсонска губерния, основава археологическо дружество, вдъхновява младите умове със своите познания по история, руска словесност и Закон Божи.
Книгата е малка, 50 страници, плюс 8 страници словото на св. Кирил за Православието и 17 страници великолепни гравюри, дело на двама знаменити художници и преподаватели в Имперската художествена академия - акад. Серяков и проф. Бронников.
На първата и последната корица стои вензелът на издателя - Григорий Ширяев, легендарен слепец, писател и поклонник, който на 13 години, сам, странства из руските манастири, после отива в Египет, Синай, Палестина, Йерусалим, Константинопол и Света гора Атон. В предговора Ширяев пише: "От цялата си душа моля Господа и светите Апостоли славянски - Кирила и Методия, предлаганият от мен труд да възбуди у моите братя в Христа жажда за светлината, просвещаваща всеки човек и да им покаже верния път към нея. Месец май, ден 11, 1866 г.". Денят е знаменателен - празникът на св.св. Кирил и Методий.
Книгата е допусната за печат от Санкт-Петербургския Комитет по Духовна Цензура през "1866, март, ден 14", подпис - цензор Архимандрит Фотий.
Отпечатана е в типографията на Андрей Иванович Траншел, който инак се казва Хенрих и е саксонски поданик. На корицата е адресът на печатницата - дом № 45-1, на ъгъла на Невския и Владимирския проспект. Там Достоевски печата сп. "Гражданин" и романа "Юноша".
В своята книжица Князев следва мисиите на св.св. Кирил и Методий, според както са записани в житията. На България е отредено специално място, както подобава. Никъде Князев не нарича св.св. Кирил и Методий византийци, нито гърци, още по-малко - "македонци". Всяка глава започва с библейски цитати. Словото е изискано, стилистиката - евангелска, тонът - приповдигнат, възторгът - неподправен, преклонението - искрено.
Освен забележителен педагог и всепризнат ерудит, Князев е и ярък полемист. С кого, с какво е полемизирал в 1866 г.? Сигурно е имало и с кого, и с какво, и защо.
Глаголи
5. "На кого, след Бога, Русия дължи своето величие и слава? Кой я научи на всичко истинно, добро, прекрасно и велико? Не Византия влияеше на Русия. На Русия влияеха трудовете на светите славянски просветители, с които тя се сближи благоразумно; светите Кирил и Методий, тяхното животворно слово, техните Божествени книги - ето какво основа, възвеличи и утвърди славата Руска!"...
6. "Колкото повече се развива руското царство, толкова по-обширни стават неговите отношения с другите земи, особено славянските, каквато е България. Възможно ли е руснаците да не изпитват благотворното влияние на св. Кирил и Методий, възможно ли е да не чувстват техния прелестен език и величието на християнското богослужение?"...
7. "Светлината Христова проникна във всички краища на Русия тихо и мирно. Каква беше причината за такъв безпримерен в историята успех? Трудовете на св. Кирил и Методий! Тяхното сладко, могъщо слово, от което руснаците приемаха животворното учение, техните медоточиви книги, по които учителите учеха новооглашените християни да славят словото Божие. Кои бяха тези учители, ако не учениците на св. Кирил и Методий? Гърците не изпратиха от Византия знатни учители да учат руснаците, защото руснаците не можеха да разберат гърците"...
8. "Каква беше причината за такова щастливо въздействие върху руснаците на Христовата вяра? Азбуката, грамотността, книгите на св. Кирил и Методий. Те първи събудиха в руснаците жажда към духовността, показаха им извора на живата вода за утоляване на тази жажда. По тях [книгите] руснаците се молеха Богу в храма и у дома; четяха ги, изучаваха ги в семейния кръг. Тези божествени книги положиха основите на руските вяра и гражданственост!"...
9. "Свирепият монгол, като див глиган, неистово стъпка и съсипа благодатните насаждения. Погинаха цветущи градове и села, благоукрасени храмове и свети обители. Бяха разрушени училища и библиотеки, сякаш дойде страшният край на Русия. Три века алчните поробители пиеха соковете на Русия. Но Русия не погина. Нейната вяра, благочестие, обичаи, език, народност, свобода - всичко беше спасено. Кой спаси Русия? Св. Кирил и Методий, книгите, които оцеляха от всеобщия разгром, и тези [книги], които тя [Русия] получи даром от своите единоверни и едноплеменни българи направо от Атон!... Тези книги даваха утешение и отрада на душата, уязвена от скърби... Отхвърли от себе си тежкото монголско робство несъкрушимата Русия и започна отново да расте и крепне. Кой отново й се яви на помощ? Все тези книги на светите Кирил и Методий"...
10. "Настъпил ХVII век, многометежен и страшен. Пламъкът на монголските страдания бил по-малко страшен от огъня, който се разгоря по Божие допущение. И Църквата, и държавата ги заплашваше една и съща участ - окончателно изтребление от полското иго... Тези бедствия са записани не с мастило, а с кръв в руската история. С какво бяха погасени нажежените стрели, които поразяваха в самото сърце и църква, и царството на святата Русия коварните и зли нейни врагове? С книгите на св. Кирил и Методий"...
11. "Простият народ иска своите свещени книги на Кирилската азбука, в която намира за себе си мъдростта, която със самите названия на буквите ги учи и аз-буки да знаят, и добро да говорят и мислят... Руският народ мисли за просвещението като за свещен предмет. В това се и заключава народната поговорка "знанието е светлина, незнанието - мрак". Руският народ не се бои от знанието и образованието, но от едно се бои - да не му дадат камък вместо хляб и змия вместо риба"...
Добро
Финалният акорд на книгата на А.С. Князев е тропар, глас 4 във възхвала на св.св. Кирил и Методий, създаден не по-късно от началото на ХI в.
"Яко Апостолом единонравнии и Словенских стран учителие, Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите, вся языки Словенския утвердите в православии и единомыслии, умирити мир и спасти души наша".
Васил Левски си е преписал калиграфски този тропар в тефтерчето, на гърба на форзаца. Преписал го е точно от книгата на А.С. Князев няколко дни преди 11 май 1872 г. на тавана на Любен Каравелов в Солаковия хан в Букурещ. И в деня на Светите братя, под открито небе, Главният Апостол на цяла България йеродякон Игнатий ще отслужи Света Божествена литургия. На празненството е целият БРЦК, румънски първенци, консулите на Русия и Сърбия. Само Ботев го няма - запрян е във Фокшанския затвор.
Три години по-късно в "Знаме" Ботев ще напише: "Така 11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение... 11 май скоро ще бъде празник на нашата революция и на нашата свобода".
Естъ
Когато акад. Лихачов нарича България "държава на духа", тези думи не идват на празно място. Казано е в старобългарския "Разумник-указ" от XIII в.: "Знайте и това! На света има трима царе, както е и Света троица на небето. Първото царство е Гръцкото. Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското. С Гръцкото царство е Отец. С Алеманското е Синът. С Българското царство е Светият дух".
Това е истината. Тя въздига всекиго на мястото, което му е отредено от неговите трудове и въпреки зловредствата на неговите врагове. Тя е като светило - ако я сриташ под миндера, ще ти подпали къщата.
Светилото го запалиха св.св. Кирил и Методий. Те не запалиха светилото само за тях си, само на тях да им свети, не го скриха от другите славяни, не го затвориха за света, а дадоха го на света, и направиха тъй, че всички да виждат светлината, и да вървят към нея, и да бъдат част от нея, и да я умножават. Тази светлина, която "в мрака свети, и мракът я не обзе".
Повече подробности четете в сп. "Ново време"
