На 23 февруари 2011 г. държавният секретар Хилъри Клинтън заяви, че Вашингтон няма нищо напротив на власт в Египет да дойдат „Мюсюлманските братя” (МБ). Пред електронния портал „Мисрауи” тя декларира, че всяка партия, която не използва насилие, зачита демократичните принципи и правата на човека, трябва да има възможност да се бори за гласовете и доверието на египтяните. В това число не изключва и забраненото доскоро движение на МБ.
Редица експерти лансират тезата, че САЩ са сключили сделка с МБ за управлението по време на преходния период в арабския свят. Чрез нея те искат да си осигурят по-добър имидж сред народите в региона за сметка на игнорирането и откровеното заклеймяване на радикалния ислям в лицето на Иран. Според ливанския автор Сами Кулейб най-старото ислямистко движение в арабския свят играе значима роля в революциите в Близкия Изток.
В Египет МБ участваха в конституционните поправки, от които, в сравнение с останалите политически сили, вероятно най-много ще се възползват. Редица местни експерти предвиждат, че ако изборите се проведат сега, те ще получат абсолютно мнозинство. Неслучайно новите продемократични младежки формации потърсиха контакти с традиционната опозиция и дори с остатъците от бившите управляващи от Националнодемократичната партия, за да се противопоставят на електоралните амбиции на ислямистите. Все пак, запознати отбелязват, че и в т.нар. политически ислям в Египет се наблюдават процеси на ерозия и роене. Появиха се множество субекти, които претендират да са носители на автентичните идеи на политическия ислям.
В Тунис положението на ислямистите също се стабилизира и върви към доминиране в местния политически живот. Това стана след завръщането от изгнание на лидера на партията „Възраждане” Рашид Гануши и получаването на официалната регистрация на формацията. В същото време обаче само за един ден съдът призна още три партии, които също имат претенции, че са носители на автентичния политически ислям.
В Либия движението на „Мюсюлмански братя” също е добре представено в Преходния национален съвет, представляващ бунтовниците в Бенгази. От тримата автори на предложената Преходна национална харта за бъдещо устройство на Либия двама са представители на МБ. Става въпрос за Али Салаби и Салим аш Шейни. Дори първият бе използван от Сейф ал ислям в преговорите си с организацията на крайните ислямисти „Либийска въоръжена групировка”, поради добрите му персонални връзки с ръководството. Лансираният бъдещ основен закон на Либия прилича на класически документ на „Мюсюлманските братя”. Акцентът е поставен върху гражданското и демократично естество на държавата като грижливо се заобикаля термина „светско”. В същото време, наред с разширените текстове, теоретизиращи партийния плурализъм, правата на човека, конституционализма и парламентаризма, е вмъкната и кратката фраза: „Принципите на шариата са източник на законодателството.”
Все пак, макар и прикрит, в Европа разпознаха почерка на либийските „Мюсюлмански братя”. На пресконференцията в Рим, когато Италия обяви признаването на Преходния национален съвет, министърът на външните работи Франко Фратини заяви: „В Либия няма да има ислямски халифат, тъй като либийските „Мюсюлмански братя” са различни от тези в Египет.”
В Йордания и Йемен виждаме МБ също в ролята на основна движеща сила на събитията. В държавата на Арабския полуостров дори се наблюдават различните пластове на това движение. Умереното крило е представено от Хмейд ал Ахмар, който е от племето на президента Али Абдула Салих, а по-радикалното е оглавено от проповедника Абдул Маджид Зиндани. Някои експерти дори говорят за военно крило на йеменските МБ с лидер обявилия се против властта генерал Али Мохсен ал Ахмар.
В условията на нарастващо недоволство срещу режима Вашингтон трябваше да се откаже от позицията си на подкрепа за президента. В Белия дом много добре отчитат факта, че Али Салих отлично се вписва в стратегията на САЩ за борба срещу Ал Кайда, която е изключително активна на Арабския полуостров. Това обаче не попречи на министъра на отбраната на САЩ Роберт Гейтс да декларира, че Али Абдула Салех трябва да се оттегли от властта.
„Мюсюлманските братя” в Сирия също се изправиха с целия си ръст при организирането на протестите. Още повече, че на пресконференция в Истанбул върховният наставник Риад Шакфа заяви дословно, че именно неговото движение стои зад вълната от недоволство. Освен това, на повърхността излезе явното противоречие между сирийския Главен мюфтия Ахмед Хасун и влиятелния египетски проповедник Юсуф Кардауи. Последният издаде фетва в подкрепа на опозицията на президента Башар ал Асад. В тази връзка юридическият факултет на Дамаския университет изяви готовност да започне съдебна процедура срещу египетското духовно лице, възприето като духовен наставник на световната мрежа на „Мюсюлманските братя”.
Сирийският случай е малко по-сложен, тъй като в бъдещото управление на тази страна се преплитат интересите на три външни фактора: САЩ, Турция и Иран. Редица експерти възприемат предоставянето на домакинство на върховния наставник на основната сирийска опозиционна сила като желанието на Анкара да приложи своя водещ външнополитически принцип на равноотдалеченост от двете спорещи страни. В същото време присъствието на Риад Шакфа в Истанбул е и знак, че Турция е готова на сътрудничество с източника на сунитския догматичен авторитет в Сирия в противопоставянето с аспирациите на Иран и шиитството за трайно настаняване в страна със сунитско мнозинство. Въпреки че Анкара подписа редица споразумения с Дамаск и създаде образцови добросъседски отношения, в това число и безвизовото пространство Шамген ( по аналогия на Шенген), нито един водещ турски политик не побърза да отиде в сирийската столица. Турското правителство командирова единствено шефа на разузнаването Фидан Хакан.
Песимизмът към евентуалната подкрепа на САЩ за сирийските ислямисти е реален. Запознати твърдят, че Вашингтон едва ли ще рискува спокойствието, което след 1973 г. Дамаск гарантира на Израел. Именно тогава е бил изстрелян последният куршум на сирийско-израелския фронт. Израел дори официално заяви, че предпочита Асад пред когото и да е бил друг. В ироничен тон вестник „Хаарец” писа, че „се възхищава на изявлението на Асад да се бори срещу Израел до последния .... ливанец”.
В своята книга „Падането на ЦРУ” бившият американски дипломат Роберт Пиър говори за предложена сделка от сирийските МБ на Вашингтон. Те поискали информация за времето на излитането на самолета на бившия президент Хафез Асад, като те се ангажирали да го свалят с ракета, скрита на летището. Срещу неговото отстраняване, братята предложили на Вашингтон искрено и ползотворно сътрудничество.
Вашингтон има два подхода към настъпилите вълнения в арабския свят – промяна на режима или промяна на политиката на режима. Към Йемен, Бахрейн и Сирия САЩ прилагат втория вариант. Те очакват решителни реформи от страна на режима. Не се знае обаче дали Башар Асад ще успее да удържи положението и няма да се стигне до ситуацията в Йемен. Не е ясно докъде ще стигне потенциала на сирийската опозиция. Едно е ясно, САЩ няма да стимулират радикална промяна на стратегическата среда, в която се намира Израел.
В Египет, също съседна на Израел страна, Мубарак беше отстранен. Там обаче поведението на армията до голяма степен е предвидимо и контролирано от Кемпдейвидския мирен договор. В Сирия не съществува такъв лост за влияние и евентуалното управление на МБ може да предизвика нежелана промяна на обстановката.
В същото време сунитските Турция и Саудитска Арабия едва ли биха имали нещо против местното сунитско мнозинство да излъчи новите управляващи в Дамаск и да отдели тази ключова близкоизточна държава от орбитата на влияние на моллите в Иран. Всичко това е възможно, ако младият президент Башар Асад продължава да робува на хората от поколението на своя баща и не проведе реформи, който да спасят неговото управление.
www.orientbg.info
