Израелският аналитичен сайт „Дебка” информира за настойчивото отклоняване на Обама на две поотделно направени предложения от Париж и Риад за военен удар срещу режима в Дамаск. Става въпрос за изразената от Франция готовност нейни самолети да нанесат удари по президентския дворец в местността Джебел Касиун, намиращ се в непосредствена близост до столицата. Те е трябвало да излетят от самолетоносача „Шарл де Гол”, намиращ в средиземноморски води. Паралелно с това военни самолети от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства е било планирано да прелетят над Йордания и също да нанесат удари по същата цел. Цялата операция е трябвало да продължи 12 часа. От САЩ е било поискано да неутрализират сирийската ПВО, която се счита за най-ефективната в целия Близък Изток. Освен това американските самолети е трябвало да препятстват излитането на сирийски ВВС, за да не срещнат нападателите отпор във въздуха.

Двете инициатива са били представени поотделно. Специално за Риад това е станало на 12 май по време на посещението на саудитския военен министър принц Салман във Вашингтон. Тезата на саудитското официално лице е, че ако не бъде сложен край на конфликта в Сирия, той ще се разпространи в целия регион. Според него проблемната ситуация ще се преодолее единствено, ако причината бъде изкоренена изцяло и респективно Асад и неговия тесен кръг бъдат премахнати. Това можело да стане единствено чрез приемлива по своя вид военна интервенция на западни и арабски сили. Ако тя е достатъчно ефективна, то няма да се стигне до използването на сухопътни чужди войски.

Бившият френски президент Никола Саркози използвал своите последни дни в Елизейския дворец, за да убеди американския си колега в правотата на своето предложение. Той поставял акцент върху обстоятелството, че за разлика от Кадафи Асад стоял постоянно в двореца си. Така последният ставал лесна мишена на изстребителите-бомбардировачи. Освен това заедно с диктатора щели да загинат и неговите най-близки сътрудници, както и представителите на военното командване на сирийската армия. Така практически държавата и най-вече силите за сигурност щели да бъдат обезглавени. Френските стратези считали, че веднъж унищожен Генералния щаб на сирийската армия, офицерите по места щели да спрат да дават заповеди за преследването на бунтовническите сили. В плановете на Париж и Риад ясно личи важната роля на американските въоръжени сили, които осигуряват общо централно командване на операцията, както и неутрализирането на сирийските ВВС и ПВО.

В същото време обаче въпросните стратези не отчитат присъствието на руските военни експерти и тяхната практически дублираща роля на сирийското централно командване. Както вече беше съобщено, в края на миналата година е бил извършен опит за преврат от един от сирийските генерали. Става въпрос за командващия танковата бригада, охраняваща столичния град. Той е бил разкрит и осуетен от руски експерти, които са поставени да работят на всички нива на сирийските военни институции. Както беше отбелязано от някои сериозни анализатори, на настоящия момент една единствена държава може да извърши преврат в Сирия и това е Русия.

Според израелските източници американските събеседници твърдо са се противопоставили на саудитското предложение. В момент на разгорещени разговори представителят на Риад строснато е заявил на американския президент Барак Обама, че е време за дела, а не за приказки. Стопанинът на Белия дом останал безмълвен.

Тази информация обяснява различната реакция на Вашингтон и Париж по отношение на клането в сирийския град Хула. Държавният департамент заяви, че „се противопоставя на военната опция” на „този етап”, тъй като това щяло да доведе до по-големи кръвопролития. Все пак според Вашингтон военният вариант за разрешаването на кризата оставал на масата. В американските медии все повече се фокусира върху подобна възможност. Обама обаче на този етап предпочита на всяка цена да продължи преговорите с Москва и Пекин за съдбата на сирийския диктатор, но също така и за иранската ядрена програма.
В същото време Франсоа Оланд, външно дори по-радикален по отношение на Сирия от своя предшественик, е първият западен държавник, който заяви, че не изключва военна намеса срещу Башар Асад. Тактически Елизейският дворец добави по-късно „само с одобрението на Съвета за сигурност на ООН.” Постепенно гласове за военна интервенция започват да се чуват вече и от страни като Австралия и Израел.
В същото време Турция беше една от първите, които заговори за „хуманитарни коридори” и „буферна зона”, което практически означава същото. Подробен план в девет точки беше пространно представен във Вашингтон при последното посещение на външния министър Ахмед Давудоглу във Вашингтон, отчитайки факта, че без американска военнотехническа помощ тези цели не могат да бъдат осъществени. Идеята беше да бъде ангажиран НАТО за реализацията на военната операция. Тогава също американският държавен глава отклони предложението на Анкара.

С цел да охладят френските амбиции Москва и Пекин не закъсняха да заявят, че ще наложат вето на всякаква резолюция на СС на ООН, която предвижда военна интервенция в Сирия. В същото време обаче военни експерти намекват за желанието на Москва да започне да се разграничава от управника в Дамаск, който цял свят сочи като главен виновник за клането в Хула.

Преди три дни в сирийския град Тартус, където се намира единствената руска военна база в Средиземно море, е пристигнал руският кораб „Професор Кацман”. Той е носил военна и специална техника. Тя е била товарена във военни камиони и е отнасяна в неизвестна посока. На втория ден обаче капитанът е получил заповед да преустанови разтоварването, да отплава в западна посока и да чака нови разпореждания. Коментатори са на мнение, че Москва се опитва да пресметне какви ще са щетите за нейната външна политика в региона, снабдявайки с оръжие един от най-омразните диктатори и слагайки политически чадър над него. Не е ясно дали това е стъпка назад или тактическо чакане „да отмине бурята”, развихрила се в международната общност като реакция на масовото клане в град Хула.

www.orientbg.info/