Очевидно е, че декларираната външна политика на „нулеви проблеми” със съседите, водена от ислямисткото правителство на Реджеб Ердоган започна да се проваля. Това става ясно не само от вече официализираната позиция на Анкара по отношение на събитията в Сирия.
Според западни източници преди няколко дни турският премиер тайно е наредил на всички държавни институции да прекратят активните връзки на сътрудничество с Дамаск. На 24 май Турция е изпратила официално известие на сирийската страна, съдържащо следните елементи и преки практически последици:
1. Турция не е член на Европейския съюз и не е обвързана със санкциите, които Брюксел налага на Дамаск. В същото време препоръчва на Асад да не изпробва реакциите на Анкара, опитвайки се да направи посещение в Турция.
2. Репресиите срещу кюрдите в Сирия се отразяват пряко върху настроенията на кюрдите в Турция. Част от ръководството на управляващата Партията на справедливостта и развитието (ПСР) счита, че техният електорален провал в кюрдските югоизточни райони (посещението на премиера Ердоган в кюрдския град Хакари беше практически бойкотирано) се дължи на силния резонанс от събитията в съседна Сирия.
3. Ердоган е прекратил почти ежедневните си телефонни разговори с Асад. Премиерът на Турция е наредил на директора на МИТ Хакан Фидан да не ходи вече в Дамаск с информация за намеренията на сирийската опозиция.
4. Ердоган е преразгледал решението да се изпрати нова „флотилия на свободата” към Газа в края на юни. Той е изразил опасения да не би Сирия да се възползва от нея и да се включи в антиизраелските действия. Преценено било, че това ще нагнети турско-израелските отношения за сметка на отклоняването на вниманието от вътрешните сирийски проблеми.
Паралелно с това, говорителят на иракското правителство Али Дабаг заяви, че Багдад няма да подпише споразумението с Анкара за създаване на Висш съвет за стратегическо сътрудничество. Това положение ще продължи докато Турция не подпише договора за количеството вода от реките Тигър и Ефрат, който тя трябва да пропусне към съседните арабски държави. Същата позиция е изразил и председателят на парламента на Ирак Осама Наджифи.
Практически промяна на позицията на проислямисткото правителство на ПСР в Турция по отношение на проблема за водите на Тигър и Ефрат няма, в сравнение с тази на предходните кабинети на светските партии. Единствената разлика е, че сега Сирия и Ирак не създават от това регионален проблем и не го поставят в дневния ред на заседанията на Лигата на арабските държави. Идеята на двете арабски държави е той да се реши на двустранна основа и да се създадат добри перспективи за бъдещото развитие на взаимоотношенията. Някои анализатори са на мнение, че едва ли безоблачните отношения ще продължат, след като правителството на Нури Малики в Багдад обвини Анкара в провеждането на „конфесионална политика”, а отношенията със Сирия вървят към пълен разрив.
В същото време съветникът на Ердоган Ибрахим Калин декларира, че ислямските движения трябва да играят основна роля в политическото управление в арабските държави след победата на революциите. Пряко доказателство за подобни намерения на Турция е даденото гостоприемство за три дни (31 май-2 юни) на разширения конгрес на сирийската опозиция. Очаква се във форума да участват повече от 270 души. Коментаторите са на мнение, че това събитие ще изпари и малкото останало доверие между Дамаск и Анкара.
Вестник „Хюрриет” информира, че за място на провеждането на инициативата е избран симптоматичният град Антакия. Той се намира в непосредствена близост до сирийско-турската граница. За целта вече се запазени 275 стаи в петзвездния хотел „Вализ”. Все още не е ясен съставът на участниците във форума. Остава открит и въпросът дали ще присъства бившият вицепрезидент Абдел Халим Хадам. Последният е активен критик на Асад и живее в изгнание в Париж.
В течение на предизборната кампания в Турция лидерът на ислямистката ПСР Реджеб Ердоган получи открито писмо от Алевийско - багдашидския съюз (АБС). В него с гневен тон се отправят упреци към настоящия премиер, че той подбужда към омраза между последователите на различните религиозни и етнически групи в Турция. Авторите на писмото директно критикуват позицията на Ердоган към „алевийския проблем в страната”. Те заявяват, че любовта към имам Али, изразена от Ердоган на някои форуми на общността, не е достатъчна, а тя трябва да има практически измерения. Алевиите се възмущават от факта, че по време на предизборните си речи Ердоган говори с отрицание към алевийската общност. АБС акцентира върху факта, че „стабилността в страната се постига не само в икономическата, но и в социалната сфера”. Според алевиите „мир може да се постигне единствено, когато турчинът защитава правата на кюрда и обратното и когато сунитът защитава правата на алавита и обратното.”