След като редица носители на политическия ислям в Египет заявиха намерението си да формират собствени политически субекти, много усилено се говори, че местните салафити ще изневерят на традицията и също ще създадат собствена партия.

Някои анализатори твърдят, че в средите на консервативната салафитска общност започва да се забелязва трайно противопоставяне между младото и старото поколение лидери. Конкретният повод за разминаванията между политическите визии на двете поколения са вълненията в страната и участието в „революцията от 25 януари”, довела до свалянето на Мубарак. Така например салафитското движение „Хафас”, ръководено от един от „модерно” мислещите лидери Рида Самди, взе активно участие в повечето демонстрации.

В тази светлина един от духовните водачи на това идейно течение - шейх Мохамед Хасан, отправи ясен призив към улемите да преразгледат своята традиционна обструкционистка позиция към парламентарните избори, към каквото и да е участие в правителството или към други постове в изпълнителната власт. Знае се, че салафитите, за разлика от „Мюсюлмански братя”, признават единствено държавата със сакрален произход и затова игнорират всякакви форми на политическо участие. Причината е, че според салафитите те са еманация на човешкия разум, а държавата априори принадлежи на Всевишния и човек няма право да я променя.

На 16 февруари 2001 г. в град Мансура един от техните водещи проповедници отправи призив към шейховете да не бъдат „негативно настроени” към този тип държава и да разрешат на „младежите да излязат на терена, тъй като сега е моментът.” Подобна позиция е безпрецедентна и ако бъде приета, обещава включването в египетския политически живот на субекти, които до този момент бяха напълно непознати.

Само ден, след като партията „Уасат” на адвокат Абу Ала Мади получи регистрация от административния съд, движението „Мюсюлмански братя” (МБ) обяви създаването на Партия на справедливостта и свободата (ПСС). Тази новина беше съобщена от Върховния наставник Мохамед Бадия след заседание на оперативното звено на движението - Наставническото бюро. Прави впечатление името на субекта. Изглежда чрез него МБ искат да намигнат на турския оригинал и респективно на неговия политически модел  – Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеб Ердоган. Само два дни по-късно Държавният секретар Хилъри Клинтън декларира, че „САЩ нямат нищо против МБ да вземат властта, ако съблюдават демократичните правила и се откажат от насилието”. Паралелно с това лидерът на „Уасат” Абу Ала Мади, отцепник от МБ от 1996 г.,  се възприема като истинското египетско „индиго” на ПСР. Той вече обяви, че неговата партия е отворена както за ислямистите, така и египетските християни - коптите.

Множество ислямски мистични общности също декларираха, че са готови да създадат своя партия, за да представляват своя почти 15-милионен електорат. (За повече информация: „Активният партийнообразуващ процес в Египет -  http://www.orientbg.info/analizi/islam_plast_Eg.html )

Все още не е ясно как ще реагират духовните лидери на египетските салафити. Твърде вероятно е те да изчакат да видят какви закони ще се гласуват и какви ще бъдат условията за регистрация на политическите субекти. Шейх Ясер Бурхами изразява принципния скептицизъм на салафитите за национално политическо участие след спечелването на изборите в Алжир през 1991 г. от Фронта за ислямско спасение.

Друг египетски салафитски лидер, който е един от ръководителите на това течение в Александрия - шейх Абдел Мунем Шахат, се оплаква не само от нечестните избори, но също така и от „светския мисловен тероризъм”. Той счита, че след падането на Мубарак ислямските сили ще бъдат поканени да се включат в предизборната битка единствено, за да плашат външния фактор. Той споделя мнението, че това е една от причините салафитите да се въздържат от масово участие в демонстрациите. Според шейх Абдел Мунем неговите съидейници „имат специфичен външен вид (носят брада и роба - бел.авт). Ако облечени по подобен начин хора са били заснети от световните камери, то това неминуемо е щяло да уплаши външния фактор. Тогава е цял да бъде отслабен и натискът срещу Мубарак. Шахат твърди, че в този случай обструкцията на салафитите е помогнала, а не е навредила на демонстрантите.

Не е ясно как ще постъпят салафитите пред новото предизвикателство. Пред тях се разкриват две опции. Първата и по-вероятната е те да направят решителната стъпка и да излязат от анонимност, създавайки политическа партия. Това ще им даде възможност да разгърнат всичките си електорални и материални възможности. Чрез нея ще бъдат привлечени множество млади членове и симпатизанти, които при липса на съответен политически субект ще се насочат към конкурентните ислямистки формации. Чрез въпросната политическа формация ще се осъществи реалната конкуренция с останалите ислямистки течения, а именно с партията „Уасат”, с МБ и тяхната ПСС, както и с мистиците. Така най-ясно ще се очертае съревнованието между набиращия скорост в арабския свят турски модел, от една страна, и адаптирания към египетските условия саудитски модел, който е най-близък до салафитите, от друга страна.
   
Втората опция е да регистрират обща благотворителна фондация, чрез която да канализират проповедническата си дейност. Тя обаче не изключва съществуването на политическа партия, което ще бъде прецедент в историята на египетската държава. Фондацията ще се превърне в основно средство за рекрутиране на членове и симпатизанти на бъдещия субект.

Ако в Египет бъде институционализиран целият този ислямистки партийнополитически спектър, той ще предизвика сериозни резонанси в арабския и респективно в ислямския свят. Добре функциониращата салафитска електорална организация в 82-милионния Египет ще се превърне в парадигма за подражание сред онези слоеве на ислямската диаспора (в това число и в Европа), които симпатизират на подобен тип идеи. Тя ще стане потенциален генератор на тази консервативна ислямска доктрина, макар и създавайки безпрецедентна до този момент форма на „парламентарен салафизъм”.

www.orientbg.info