Кризата в турската армия и оставките на началник-щаба и главнокомандващите на сухопътните, военновъздушните и военноморските сили, заради дълбокото им противоречие с правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган, коментира анализаторът по близкоизточните и арабските въпроси и исляма проф. Владимир Чуков.
Проф. Чуков, има ли криза в Турция и какъв е коментарът Ви за последните събития, случващи се там?
Проф. Владимир Чуков: Солидаризирам се с мнението на турските медии, че в момента ставащото между правителството и военните е държавна криза. Тя е безпрецедентна, защото става в навечерието на заседанието на Висшия съдебен съвет, който трябва да вземе много важни решения. Страната наистина е разтърсена от поредната криза във вътрешнополитически план. Това идва да покаже, че страната преминава през много специфичен, много съществен момент от своето политическо развитие. Отношенията между управляващата Партия на справедливостта и развитието и военните традиционно не са добри. Общо взето, една институция като военните, които имат три преврата зад гърба си, както и един полупреврат – ултиматум, с който отстраниха от власт Неджметин Ербакан (бивш турски премиер през 1996-1997 г. – бел.ред.), ги превръща в една много съществена институция в политическото развитие на страната. Това е гарантът за светските устои на държавата. Всъщност тази криза е на практика част от много трънливия път на турската република, но в същото време и от институционализирането или налагането на планирания модел на развитие на Реджеп Тайип Ердоган. Ердоган постепенно налага онова, което можем да наречем легитимен авторитаризъм. Преди изборите на 12 юни той се опита да елиминира по-съществените играчи в турския политически живот. Става въпрос за партията на националистическото действие с преекспонирания секскомпромат срещу шестима от лидерите на тази партия, като Ердоган по този начин се опита да повлияе на турските избиратели, за да не може партията да премине 10-те процента. Предизборната му кампания беше насочена най-вече към ухажването на този тип електорат – националистически настроения електорат. Планът на Ердоган не успя и макар че партията на националистическото движение намали политическото си представителство в парламента, тя влезе в законодателния орган. След изборите същите кризисни взаимоотношение бяха показани с другите два основни играчи – на първо място с Републиканската народна партия на Кемал Кълъчдаролу. Историята с техните кандидати, които станаха депутати, но бяха в затвора. Там има и много силен натиск от страна на Ердоган те да положат клетва. Безпардонният натиск на Ердоган накара тази опозиционна партия да се завърне в парламента и да положи клетва. Много по-тежка стана кризата с другия съществен играч – кюрдите и Партията на демокрацията и мира, която и до ден днешен е извън парламента. Там дори взаимоотношенията се влошиха. Трябва да кажем, че кюрдският проблем ще бъде основното предизвикателство пред Ердоган при опитите му да наложи своя авторитарен модел на развитие. Естествено, остана резервният играч – основният опонент на Партията на справедливостта и развитието – турските военни. И техният ред дойде. Всъщност кризисните взаимоотношения между управляващата партия и военните са налице вече трети мандат. Сега обаче прави особено впечатление непоколебимостта, да не кажа безпардонността на Ердоган, да отстрани всички онези представители на висшите военни, които не споделят неговата линия. Изненада за мен е това, че в петък прокурор от истанбулски съд е поискал доживотен затвор за главнокомандващия Егейската армия генерал-полковник Хюсеин Ташделер в Турция. В периода 2007 – 2008 г. Ташделер е бил личен военен съветник на Ердоган, но въпреки това не се поколебава да разчисти пътя си, за да усвои тази наистина много важна институция – трън в очите му. Така че виждаме какво се получава – повече от очевидно е, че Ердоган много майсторски използва инструментите в преговорния процес с Европейския съюз, включително и ролята на военните в една европейска страна. Виждаме желанието, стъпките, много умелите ходове на Ердоган да отстрани един по един своите опоненти по пътя за налагането на легитимен авторитаризъм. Вижда се и непоколебимостта му да наложи нова Конституция, да наложи някакъв вид президентски режим в Турция, а един ден президентът да бъде той.
Може ли да се търси някаква връзка между конфликта, на който ставаме свидетели, и продължаващото ислямизиране на Турция?
Проф. Владимир Чуков: Може би симптоматично в това отношение е появата на друга интересна новина – паралелно с изключително напрегнатите отношения – това е решението на правителството да премахне възрастовото ограничение за участие в курсовете по обучение върху Корана. Ако досега 12-годишната граница бе валидна, отсега нататък всички деца в Турция ще могат да се включат в подобни курсове.
Какви последици ще има това?
Проф. Владимир Чуков: Всеки един авторитаризъм, било то с някаква демократична форма или воал, под претекст за европеизиране или демократизиране, е в разрез с добрите принципи. Всяко нещо, което е абсолютизирано, което е екстремно, а дори и това с най-добрите намерения, е на практика бумеранг. Подобно нещо очевидно е прокарване на път в една посока – липса на демокрация.
Смятате ли, че НАТО би могъл да се намеси за разрешаване на кризата между турското правителство и военните, имайки предвид, че турската армия е втората по големина в Алианса?
Проф. Владимир Чуков: Много трудно НАТО може да повлияе на тези процеси, тъй като НАТО не се меси във вътрешнополитически отношения в своите страни-членки. Алиансът се интересува най-вече от размера на военния бюджет, интересува се от способността на армията, участваща в операциите. В политическите отношения и тези вътре в институциите на една страна НАТО няма как да се намеси. Намаляването на влиянието на турските военни е част от преговорния процес и част от демократизирането на държавата. Подобен тип изисквания и критерии обаче се използват от премиера Ердоган, за да отстрани по-лесно своя опонент, така че няма как отвън по някакъв начин тези процеси да бъдат спрени. Ако трябва да бъдем честни, след референдума в Турция през септември миналата година, когато Ердоган успя да събере необходимата подкрепа, бяха направени 26 поправки на сега съществуващата Конституция, включително и възможността за провеждането на съдебен процес срещу военни в граждански съдилища, вече на практика няма фактор, който да спре изпълнението на плановете на премиера на Турция.
Имат ли основание твърденията на турския премиер, че военните се опитват да дестабилизират Турция? Все още не е ясно дали действително се е готвел антидържавен преврат, както той обявява.
Проф. Владимир Чуков: Подобна реторика е част от вътрешнополитическите борби. Много се съмнявам за истинността на обвиненията, които се отправят към турските военни. На практика, обвиненията са, че 250 турски генерали, офицери, полковници участват в т.нар. заговор „Боен чук”. Това е наименованието на едно военно учение, така че ако не изцяло, то поне част от обвиненията са съшити с бели конци. Турският генералитет, след започване на преговорите с Европейския съюз, няма как да представлява онази страховита институция, която на практика през изминалите десетилетия управляваше Турция. Мисля, че превратите са част от миналото на страната и няма как да бъдат възпроизведени. Според мен турската армия няма кредибилитета за подобни действия. Много ме изненада силната медийна делигитимация на турските военни. В своето обръщение, когато подава оставка, началникът на щаба на армията генерал Ишик Кошанер посочва, че е много огорчен от медийната кампания, в която местните медии определят военните като престъпна групировка. Това никога не се е случвало в историята на Турция. На практика военните нямат този потенциал, но в политиката всякакви средства са възможни и мисля, че Ердоган много умело, много успешно използва всякакъв вид натиск, за да отстрани своя сериозен опонент, каквито са турските военни.
Имате предвид включително и купуването на медии?
Проф. Владимир Чуков: Естествено. Трябва да кажа, че има медии, които са много силно и изключително силно отстояват позициите на управляващата Партия на справедливостта и развитието с подобен тип унизителни за турските военни квалификации. Доколкото следя процесите в страната, подобно нещо никога не е имало.
В последните дни се заговори и за това, че военните се опитват да проведат антиправителствена кампания, базирана в интернет. Известно е, че в Турция има ограничения за ползването на световната мрежа. Смятате ли, че това са поредната порция обвинения срещу военните без аргументи за това?
Проф. Владимир Чуков: Мисля, че въпросът е риторичен. Не може чрез интернет да бъде свалено едно правителство, една партия, спечелила половината от гласовете на турските граждани. Подобно твърдение е част от медийната кампания на управляващите. Партията на Ердоган натрупа изключителен опит с преговори, с контакти и премиерът наистина вече владее ситуацията в Турция. Всякакви способи, включително и манипулацията и лъжата, са част от неговия инструментариум.
Докъде ще стигне кризата, според Вас?
Проф. Владимир Чуков: Трудно е да се предвиди докъде ще се разпростре тази криза. На този етап обаче няма симптоми за това Ердоган да не е успял да се справи със своите опоненти. Досега той ги подчинява един по един, упражнявайки много силен натиск, който е много добре структуриран и премерен. Мисля, че всичко това ще свърши с реализирането на плановете му, както той спомена, че оттук насетне ще има нова Конституция, ще се създаде президентска република и най-вероятно че той ще бъде избран като президент на Република Турция. Тогава ще приключи и вътрешнополитическата криза в страната. Там обаче и много често събитията се оказват непредвидими и не се знае как ще бъдат преструктурирани опонентите на Ердоган, така че нека да не гадаем. Виждаме, че той наистина много добре дирижира кампанията си.
Доколко е важно това, че турският президент Абдуллах Гюл застава плътно зад действията на Ердоган?
Проф. Владимир Чуков: Би било изненадващо, ако турският президент заемаше някаква друга позиция. Все пак трябва да си спомним и кой е Абдуллах Гюл – съратник на Ердоган, негов бивш външен министър, а за един период от време беше дори премиер. Връзките между двамата са не само идейни, те са и лични. Степента на лоялност между двамата е на такова равнище, че не би могла по никакъв начин да бъде унищожена. Те са отбор, те са екип. Струва ми се обаче, че Абдуллах Гюл се опитва да бъде по-мек и това е съвсем нормално с оглед на естеството на позицията му. Това е нещо като отбранителна роля, но в крайна сметка целта му не се различава от плана на Ердоган.
Как ще се отрази настоящата криза върху турската лира, чиято стойност продължава да пада през последната година?
Проф. Владимир Чуков: Експертите и икономистите казват, че бюджетният дефицит става все по-голям. Ако на този етап можем да кажем, че в Турция има икономическа стабилност, това се дължи най-вече на чуждите инвестиции и то на тези, идващи от арабския свят. Те са стимулирани много добре от либералните турски закони. Икономиката е много плътно свързана с политиката. Подобен тип сътресение няма как да окаже влияние и върху икономическото развитие. Кога обаче политиката ще започне радикално да влияе върху икономиката, можем просто да гадаем. Предполагам, че екипът около Ердоган си е направил много добре сметката, защото неговата популярност и подкрепата на половината турски избиратели се дължи най-вече на неговата икономическа политика и икономическия просперитет. Очевидно Ердоган залага на определени политически процеси, които ще бъдат в ущърб на икономиката, но той е премерил риска колко голямо ще бъде това влияние.
Безвъзвратно ли се отдалечава Турция с конфликта с военните от преговорите си за членство е Европейския съюз?
Проф. Владимир Чуков: Трябва да кажем, че след посещението в Кипър, след откровените изявления на Ердоган за замразяването на преговорния процес, докато Република Кипър поеме председателството на ЕС, ясно показва, че Турция поне на този етап няма намерение да прави сериозни стъпки по преговорите. Нищо ново на европейския фронт, въпреки че с новия мандат, отново бе потвърдено желанието за ускоряване на процеса. Всичко обаче според мен е формална заявка, че те продължават връзките си с ЕС. Настоящата криза с военните бе предизвестена, тъй като началникът на генералния щаб още преди изборите заяви, че ако не бъде съставено коалиционно правителство, той ще подаде оставка. Военните са очаквали много по-добро представяне на Републиканската народна партия, но след като това не се случи, събитията бяха предизвестени. Генерал Кошанер е много консенсусен човек и бе подбран специално заради своята търпеливост. Това означава, че обвиненията срещу генералитета са не само пресилени, те са и изключително силно раздути. Кошанер бе нова епоха, нов човек. Макар и генерал, той беше генерал-дипломат. Това сочи, че основният виновник за сегашната криза е турското правителство.
