Интервюто на бившия либийски външен министър Абдерахман Шалкам пред лондонския вестник „Ал Хая” разкрива интересни подробности от вътрешнополитическия живот на джамахирията и особено за своенравното поведение на агонизиращия либийски диктатор. Бившият първи дипломат на Либия потвърждава факта, че през 2005 г. ръководителят на либийските тайни служби Абдула Сануси е направил опит да организира атентат срещу настоящия крал на Саудитска Арабия Абдула, тогава в качеството му на престолонаследник. Шалкам описва усилията на Кадафи за разпадането на кралството, за активното финансиране на саудитската опозиция в Лондон, за подкрепата на бунта на последователите на Абдел Малик ал Хути в Йемен, който е бил насочен директно към дестабилизацията на съседна Саудитска Арабия.
До 2003 г. Кадафи не дава медиен израз на активната си антисаудитска дейност. Едва на срещата на високо равнище на Лигата на арабските държави в египетския курорт Шарм ел шейх през въпросната година Кадафи открито напада Саудитска Арабия. Той обвинява, че „кралят е готов да се съюзи с дявола, само и само да избегне евентуалното иракско нападение”. Тогава Абдула му отговаря: „Саудитска Арабия не е агент на колониализма като теб и като такива като теб. Кажи ми, ти, как достигна до властта?”
През 2005 г. са заловени двама агенти на либийските тайни служби, на които е възложено да убият принца - престолонаследник Абдула. Единият е либиец, офицер от външното разузнаване на джамахирията, а другият – американец от африкански произход. След избухването на кризата се стигна до взаимно оттегляне на посланиците. Интересното в случая е, че либийският политик, който пред световните медии най-категорично отрича замесването на Кадафи в опита за покушение срещу саудитския лидер, бе именно Абдерахман Шалкам. Последният сега твърди точно обратното.
Причините за ненавистта на Кадафи срещу саудитската династия могат да бъдат обединени в няколко групи.
На първо място, става въпрос за дълбоко различие в интерпретирането на ислямската религия. Двете държави имат кардинално разминаване относно ролята на религията в световен мащаб. Според Кадафи ислямът е инжектиран със „социалистически”, „националистически” и „революционен” потенциал. Той възприема религията в нейния егалитаристичен вариант, когато тя е била доктрина за налагането на уравниловъчни принципи.
В този контекст Кадафи възприема трактовката на своя духовен учител в политиката – египетския лидер Гамал Абдел Насър. По тази причина Кадафи силно се противопоставя на ислямистките организации, чиято цел е да наложат изцяло шариата в обществения живот. Така, либийският ръководител се бори за изкореняването на присъствието на ислямските радикали в обществото. В това число попада и движението „Мюсюлмански братя”, тъй като през 50-те и 60-те години на ХХ век последното има критично отношение към Гамал Абдел Насър. Неслучайно първият висш политик, който подава сигнал за издирването на Осама бен Ладен до Интерпол, е именно Кадафи. Това става през 1998 г., когато джамахирията подозира лидера на Ал Кайда в организирането на убийството на двама агенти на германското външно разузнаване на либийска територия.
В същото време Саудитска Арабия, следвайки идеите на Мохамед бен Абдел Уахаб, не приема смесването между исляма и светски доктрини, определяйки тази идеологическа смес като „девиантна” или „атеистка”. Нещо повече, Риад счита, че ислямът е послание за цял свят и той трябва да се разпространи във всички държави по света. Поради тази причина Саудитска Арабия изразява своето отношение към конфликтни зони като Босна, Чечения и други, особено там, където има големи мюсюлмански малцинства. С това се обяснява и активният строеж на различни религиозни обекти със саудитски материални помощи във всички кътчета на планетата.
Омразата на Кадафи към Саудитска Арабия го подтикна на 19 октомври 1980 г. да призове мюсюлманите да не ходят на поклонение в Мека. Според него това е необходимо, тъй като саудитската територия и двете светини (Мека и Медина - бел. авт.) са под американска окупация. Въпросните изявления предизвикаха мълниеносен отговор на Риад, който след три дни прекъсна дипломатическите отношения.
Саудитско-либийското напрежение изигра водеща роля за подкрепата на Триполи за Иран в кървавата ирано-иракска война през 80-те години на ХХ век. Тогава Либия беше против Садам Хюсеин, само защото Саудитска Арабия го подкрепи. Това обаче не попречи на Кадафи да обяви тридневен траур, когато бившият иракски президент беше обесен.
В Риад много остро посрещнаха и появата на „Зелената книга” на Кадафи. Някои експерти твърдят, че либийският лидер дори считал, че тя може да замени пророческите откровения като източник на ислямското право.
Саудитските улеми възприемат като догматично кощунство и опитите на Кадафи да промени ислямския календар. За негово начало той определи смъртта на пророка Мохамед (632 г.), а не емигрирането му от Мека в Медина (622 г.), каквато е официалната версия. Освен това дързостта на либийския ръководител стигна до там, че той лично започна да пренарежда късите гласни в арабския език, използвани в Корана. Нееднократно Кадафи заявява на всеослушание: „Аз знам и разбирам исляма повече от саудитския крал.”
Кадафи се опита да използва атентатите от 11 септември, за да ерозира религиозната легитимност и лидерството на Саудитска Арабия. През август 2003 г. пред телевизия АБС либиецът заяви: „Уахабитската доктрина в кралството (Саудитска Арабия - бел. авт.) е отговорна за появата на Ал Кайда и другите терористични организации”. Във въпросната медийна изява той директно обвинява кралството, че се „основава върху принципите на радикалния ислямски фундаментализъм”.
На второ място, е отношението към арабския национализъм и външната политика. Кадафи остава един от най-верните последователи на принципите на египетския президент Гамал Абдел Насър, въпреки че те се засичат заедно на власт едва една година. Запознати твърдят, че обръщението на харизматичния египетски лидер към Кадафи: „Ти си пазителят на арабския национализъм. В теб виждам своите младежки години.” силно рефлектират върху психиката на младия либийски ръководител. Тези думи се превръщат в символ верую на неговата политическа програма и ключов елемент за разбирането на непредвидимото поведение на лидера на Първосептемврийската революция. Изследователят Шериф Абдул Азиз е на мнение, че именно тези думи на Насър внушават на Кадафи, че той е неговият идеен наследник като лидер на арабския свят.
За арабските националисти през 60-те години на ХХ век монархическите режими в арабския свят са „реакционни” и „антипрогресивни”, тъй като техните идеологически платформи са радикално повлияни от силните тогава социалистически и най-вече комунистически идеи. Студената война е в апогея си. Националистите, какъвто е Кадафи, се борят за арабско единство на революционна основа. Те се противопоставят на ислямското обединение, тъй като то е отстоявано от арабските монархии. Тогава Либия силно влошава отношенията си с Мароко и с Йордания. На практика обаче основният удар е насочен отново към Саудитска Арабия, тъй като тя е своеобразния лидер на въпросния „ислямски лагер” в арабски и световен план.
През 2008 г. в Тунис Кадафи за пореден път открито демонстрира своята омраза към саудитското кралство. Използвайки откровена манипулация, той заявява, че Либия и САЩ имат сходна външна политика. Той подчертава, че и двете държави са против „тероризма” и против „теократичните реакционни режими, които използват религията”.
В своето интервю Шалкам отбелязва, че изпращайки го представител на Либия в ООН, Кадафи му е поставил непосредствена задача: да настройва американски ръководители, законодатели и журналисти против Саудитска Арабия и ухабизма. Либийският лидер дори му е дал наставления пред американските медии непрекъснато да повтаря, че Осама бен Ладен е саудитец.
На трето място, стоят личните амбиции на трудно контролируемия либийски лидер. Самият Шалкам отбелязва в интервюто си, че е възможно сутринта Кадафи да говори едно, а вечерта – нещо коренно различно. Веднъж „посочен” от Насър за свой наследник в арабския свят, Кадафи започва атаките си срещу всички онези, които се „опитват да оспорват лидерството му”. Логично, най-безпардонен е към онези, които имат най-голяма популярност. Такива са саудитските монарси и в частност тогавашният крал Фейсал. Това чувство остава непреодолимо, дори когато саудитската страна показва видима индиферентност към интригите, генерирани от институционална и персонална омраза. Въпреки разкрития през 2005 г. атентат срещу принца – престолонаследник Абдула от страна на либийските тайни служби, саудитският лидер заявява: „Между двете страни няма проблеми.”
Паметно ще остане обяснението на покойния саудитски крал Халед през 1975 г. на въпроса защо има желание да посети Либия. Тогава той обяви, че единственото нещо, което иска, е да се убеди със собствените си очи, че Моамар Кадафи е луд.
