/Поглед.инфо/ Приетият в Минск план за урегулиране на конфликта в Донбас днес (13-ти февруари) се превърна в повод за ожесточени спорове във Върховната Рада. В тези дрязги между привържениците на мира и поддръжниците на войната стана ясно едно – минските договорености не са в състояние да прекратят конфликта. Нещо повече, САЩ ще продължат да оказват подкрепа на киевската хунта в нарушаването на постигнатите договорености. И така, целият преговорен процес за временно примирие се оказа поредният номер на Киев за печелене на време, за прегрупиране на войски и бронетехника и за хвърляне на прах в очите на международната общност за псевдомиролюбиви намерения. В следващото изложение ще дам и аргументите си за тези мои изводи.

Тъй като Порошенко е ангажирал страната си с провеждането на конституционна реформа до края на 2015 г., в която се предполага, че ще бъде преразгледан статутът на някои административно-териториални единици, радикалите в Украинския парламент го посрещат на нож, тъй като чувстват, че суверенитета на любимата им Украйна е засегнат. Налага се министърът на външните работи на Украйна да им отговори, за да успокои тези техни съмнения:

„Каквито и да било по-нататъшни разговори за особения режим на Донбас ще се осъществяват и реализират в рамките на закона, който вече е приет от Върховната Рада. Въпросът за децентрализацията, в това число в контекста на Донбас, ще бъде разгледан в рамките на конституционната реформа, но не повече. Никакви задължения под никаква форма, нито в юридически задължаваща, нито в политическа, никой не е поемал.”

Та значи никой не е поемал каквито и да било ангажименти по отношение на статута на Донбас. Следователно не само че не е намерено решение на най-важния въпрос (защото ако Донбас се отцепи от Украйна, то и контролът на последната върху него ще бъде преустановен и юридически, а не само фактически), но и киевската хунта не се обвързва изобщо дори със задължението да потърси приемлив вариант, с който да се сложи край на кръвопролитията. Едно е, когато обсъждаш нещо зад граница, но върнеш ли се у дома в Киев, то там вече си пълновластен господар и никакви договорености, постигнати в чужбина, не важат. За да не остане съмнение, че това е може би изолирано мнение на министъра на външните работи на Украйна, то думите му получават подкрепа и от други ключови фигури в конфликта в Донбас. Министър-председателят Арсений Яценюк в интервю за Си Ен Ен (CNN) упорито натърти на това, което беше повтарял и преди преговорите за мирно решение – че най-важното е връщането на контрола над Донецк и Луганск и възстановяването на украинската власт във всички региони. За него, разбира се, средствата са без значение – важна е единствено властта (нещо, за което собствената му политическа кариера е ярък пример). Президентът Порошенко пък още в първия ден след края на преговорите в Минск се отправя в един от учебните центрове на нацгвардията, където държи реч пред фанатичните фашизирани бойци на това паравоенно формирование:

Искам у никого да няма каквито и да било илюзии. Имаме още много път до мира. И няма никаква сигурност, че условията на мира, подписани в Минск, ще бъдат изпълнявани” – заявява той.

Нямало сигурност, че условията на мира ще бъдат изпълнявани?! При положение, че подконтролните на киевската хунта войски и досега нарушаваха мирните договорености, тези думи на Порошенко звучат като признание, че нарушенията ще продължат и за в бъдеще. Сигурност не може да има, докато възнамеряваш да я застрашаваш или нарушаваш. А и каква по-добра аудитория от нацгвардията, която и без това не желае мира?! За нацгвардията всеки украинец, който не желае да бъде гражданин на чистата им Велика Украйна е „враг на народа” и трябва да бъде ликвидиран. В тази категория попадат жителите на Донецката народна република (ДНР) и на Луганската народна република (ЛНР), както и всички, които са предпочели да се укрият от мобилизацията в Украинската армия, за да не бъдат изпратени да убиват братята и сестрите си в Донбас. Нещо повече, нацгвардията се изживява като военна полева милиция и разстрелва без съд и присъда редовните войници от Украинската армия, които откажат да убиват цивилни или просто не искат да участват в една чужда война – чужда, защото е на киевската хунта и Запада, а още по-чужда, защото се води срещу собствения им народ. И докато при Порошенко заявлението за нежелание да се спазват минските договорености е някак си завоалирано, то командирът на нацгвардейците, Дмитрий Ярош, не показва такива скрупули.

За нас повече няма да има примирие с руските окупатори и терористи. Ще водим война до победното освобождение на всички украински земи от московските уроди. И победата ще бъде наша! Слава на Украйна!”

Русофобската реторика е същата; опълченците отново биват представени като марионетки на Москва, разбира се, и като терористи; Ярош както винаги се заиграва с противопоставянето „наше – чуждо”, за да използва патриотизма на украинците за политическите си и властови амбиции, т.е. да се изроди патриотизмът във фанатизъм, защото фанатизираната тълпа не мисли, а само действа, тя е лесно контролируема и затова полезна при завземането на властта. Т.е. нацгвардията и занапред ще продължава да бъде оръдие за масови избивания на жителите на ДНР и ЛНР, ще продължава да върши зверствата си и никакви мирни договорености няма да я интересуват.

Опълчението заяви, че е готово да спазва мирните договорености, ако стрелбата срещу мирните жители бъде прекратена. В противен случай опълченците ще продължат да защитават живота на жителите на ДНР и ЛНР от кръвожадността на нацгвардията и преданите на Киев войски.

Държавният департамент на САЩ представи позицията си по мирните договорености. Според официалното становище няма как правителството в Киев да наруши мирните договорености, а единствените, които могат да направят това, са опълченците. Обратната хипотеза, според Държавния департамент, е немислима. С други думи, американците възнамеряват да си затварят очите, както и досега, за геноцида, който осъществяваха и ще продължат да осъществяват киевските власти и нацгвардията по отношение на мирните жители на ДНР и ЛНР, а също така ще хвърлят цялата вина за нарушенията на мирните договорености върху опълченците, без значение, че реалният виновник е киевската хунта. Или всъщност именно поради тази причина.

Нека обобщим: киевската хунта, видно от заявленията на министър-председателя, президента и министъра на външните работи на Украйна, не смята да променя политиката си на нарушаване на мирните договорености; нацгвардията – още по-малко; а САЩ ще си затварят и занапред очите пред отявления геноцид срещу населението на Донбас и ще хвърлят вината за всяка пролята капка кръв върху опълчението. А то, от своя страна, е готово на мир стига хунтата да спре да избива населението, което то защитава.

И какво се постигна с преговорите в Минск? Красиви обещания и ангажименти, записани на луксозна хартия, която за съжаление не може да послужи за друго освен за вторични суровини. Много надежди, много шум... за нищо.

А какво би трябвало да се направи, за да не бъде „много шум за нищо”? Може би единственото решение за мирно урегулиране е мироопазваща мисия, в която да не участват нито страните, наложили санкции срещу Русия и отявлено симпатизиращи на киевската хунта, нито самата Русия, защото провокациите в зоната на конфликта биха могли да я дискредитират (а именно това целят противниците ѝ). В една евентуална мироопазваща мисия под флага на ООН трябва да влязат, стига да желаят, страни от Латинска Америка (примерно Бразилия, защото има най-големи финансови възможности за тази цел), Китай, Япония, Индия, някои африкански страни и други. Така би бил спазен критерият за безпристрастност, а и освен чрез фактическа намеса от трета неутрална сила, смятам, че е повече от очевидно, че никоя договореност не е в състояние да прекрати кръвопролитието (най-малкото от гледна точка на киевската хунта, договореностите нямат задължителен характер). Остава въпросът дали ООН се е продало и обслужва само нечии конкретни интереси или все още може да действа в защита на принципите, залегнали в собствения му Устав.

Ако желаете да организираме среща с автори от Поглед.инфо във вашия град, вижте тук как да стане това!