/Поглед.инфо/ На 29 юли тази година Европейският съюз решава да засили санкциите срещу Русия. В прессъобщение от същата дата се посочва и обосновката на този пакет от мерки:

„Пакетът е предназначен да послужи като сериозно предупреждение: незаконното анексиране на територия и умишленото дестабилизиране на съседна суверенна държава не могат да бъдат приети през 21-ви век в Европа. Още повече, че когато насилието(...) води до убийството на почти 300 мирни граждани по време на техния полет от Холандия към Малайзия, ситуацията изисква спешен и решителен отговор. Европейският съюз ще изпълни своите задължения да защити и да гарантира безопасността на своите граждани. И Европейският съюз ще застане зад своите съседи и партньори.

От началото на кризата в Украйна Европейският съюз се обръща към ръководството на Русия, за да работи в посока на мирно решение. (...) На нашите призиви, на практика, не беше обърнато внимание. Оръжие и бойци продължават да прииждат в Украйна от Руската федерация. (...)”

Ако разгледаме критично това заявление, веднага забелязваме колко абсурдно и несъстоятелно е то. Звучи като чисто оправдание, а не като солидна обосновка на наложените санкции. В следващите редове ще го разгледам подробно, за да защитя тази теза.

На първо място, Европейският съюз твърди, че Русия незаконно е анексирала Крим. Но не се казва защо да е незаконно населението на една територия да упражни правото си на самоопределение, гарантирано му от Международното право и представляващо един от десетте принципа на същото това право. Освен това очевидно се пропуска причината за упражняването на това право – решението на киевската хунта да отнеме правото на рускоговорящото население да говори на своя майчин език. Да не забравяме, че това решение на украинското правителство противоречи на чл. 5 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, който гласи:

„Член 5

1. Страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност, а именно - религия, език, традиции и културно наследство.

2. Без това да засяга мерките, приети в рамките на общата им политика за интегриране, страните се въздържат от провеждане на политика или дейности, насочени към асимилиране на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.”

В чл. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека се осъжда дискриминацията на езиков признак:

„Всеки човек трябва да се ползва с всички права и свободи, провъзгласени от настоящата декларация, без оглед на неговата раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имуществено, съсловно или друго положение.”

Сходни разпоредби съдържа и конституцията на Украйна относно населението в регионите.

И така, Украйна нарушава човешките права, произтичащи от Международното право (те също са един от десетте принципа), както и от вътрешното ѝ законодателство, а Руската федерация уважава свободно изразения избор на гражданите на Крим да упражнят правото си на самоопределение, за да защитят по този начин други свои социални и културни права. Русия била „анексирала” Крим. Как точно го е анексирала след като той се е самоопределил като територия извън юрисдикцията на украинската държава (на референдум с над 95% подкрепили това решение), това не става ясно. Подобна констатация не почива на правни аргументи, а единствено на политическа целесъобразност. И все пак наказаният не е този, който нарушава международното право, а този, който гарантира спазването му и защитата на правата на човека! Къде е логиката?

На второ място, Русия умишлено дестабилизирала една съседна суверенна държава! Разбира се, не се посочва как я дестабилизира, нито пък се посочват доказателства за това твърдение. С какво я дестабилизира? Може би с това, че предоставя хуманитарни коридори, от които над 700 хил. бежанци вече са се възползвали, за да не бъдат избити от украинското правителство. Може пък и с това, че подслонява и изхранва бежанците. Или пък пречи с това, че показва ужасите от конфликта и масовото избиване на мирни граждани от страна на киевската хунта ежедневно, което не се харесва на ЕС и САЩ. В Интернет всеки ден излизат съобщения за случващото се в Донецката народна република (ДНР) и в Луганската народна република (ЛНР), подкрепени с видеоматериали. Но понеже изхождат от руски източник, много хора, които определят себе си като „русофоби” или „путинофоби”, просто си затварят очите за тях. Уж било руска пропаганда. Пропагандата не означава лъжа! Пропагандата е ни повече, ни по-малко разпространяване на информация с цел въздействие. Пропаганда има и от двете страни в конфликта. Аз обаче съм склонен да вярвам на тази пропаганда, която е подкрепена с доказателства, със сериозни анализи, а не само със заявления, граничещи с липсата на всякакъв здрав разум. Ако путинофобите и русофобите можеха поне за малко да се откъснат от идеологическите си пристрастия и да разберат, че човешкият живот е най-висша ценност, която трябва да се защитава без значение кой я заплашва, то може би нещата щяха да са различни. Западът играе с антируската карта, която е модификация на някогашната антикомунистическа такава (и антисъветска), макар че между двете няма припокриване. Сякаш сме се върнали в годините на Студената война, когато някой е лош само защото е от другата страна на „желязната завеса”. Не се търси истинският злосторник, извършителят на зверствата, а се заклеймява идеологическият противник. САЩ и ЕС (а и немалко българи), погълнати от идеологията, остават слепи за реалностите и трагедията, която се разиграва пред очите им, за една разрастваща се хуманитарна катастрофа. Да, идеологизиране има, но отвъд нея: къде е логиката?

На трето място, идва убийството на почти 300 мирни граждани. Още не е приключило разследването за това кой стои зад трагичния инцидент, а ЕС налага санкции срещу Русия. Как да разбираме това? Сигурно Русия го е свалила според дамите и господата в Брюксел... Но поне да бяха изчакали официално становище на комисията, занимаваща се със случая! Да не говорим, че в последните дни в Интернет се появи информация, че самолетът е бил свален с ракета „въздух-въздух” от украинските ВВС. По-подробно по въпроса може да се прочете в статията „Украински пилот е свалил малайзийския Боинг 777”:

http://svetoven.pogled.info/news/56749/Ukrainski-pilot-e-svalil-malaiziiskiya-Boing-777

Но за Запада тези констатации са без значение, защото той иска Русия да е виновна, търси си оправдание да влезе в конфликт с нея, да ѝ наложи санкции, да накърни интересите на Руската федерация. Тази позиция на ЕС и САЩ, използването на огромната човешка трагедия за политическите им цели, е наистина отвратително поведение. Има ли смисъл да питам къде е логиката?!

На четвърто място, Европейският съюз щял да изпълни своите задължения да защити и да гарантира безопасността на своите граждани. Коя безопасност и на кои граждани? Защото безопасността има много измерения. Със сигурност не става дума за икономическата безопасност след като водещи икономисти от Германия, Великобритания, Франция и други страни в ЕС се изказаха срещу санкциите, а Латвия дори поиска от ЕС компенсации за вредите, които санкциите ѝ нанасят или ще ѝ нанесат. Едва ли става дума и за физическата неприкосновеност на гражданите на ЕС, след като военните действия се водят на територията на Украйна – държава, която не е членка на Съюза. Ако пък толкова ги беше грижа в Брюксел за полетите, то те щяха да положат усилия реално да оценят ситуацията покрай сваления Боинг и да се придържат към доказателства, а не към желаното, за да накажат истинския виновник и да гарантират безопасността на гражданското въздухоплаване. Та не е ясно коя безопасност ще гарантира ЕС на своите граждани, но със сигурност налагането на санкции на държава, която не участва в конфликта в Украйна, може най-много да навреди на сигурността на гражданите на ЕС, но не и да я обезпечи. Къде е логиката от тези санкции тогава?

На пето място, ЕС щял да застане зад своите съседи и партньори. Русия е съсед и партньор на ЕС от доста години, а зад нея той не застава. По отношение на Руската федерация няма обективност, няма опити за диалог, а само за действие от позицията на силата. Всъщност ЕС наистина застава зад съседите и партньорите си, но правилната формулировка, отговаряща на истината би била: „И ЕС ще застане зад някои от своите съседи и зад онези от своите партньори, които обслужват в най-голяма степен интереса му.”

На шесто място, оръжие и бойци продължавали да прииждат от Русия. Сблъскваме се отново с липсата на доказателства. Това е поредното заявление, неподкрепено с нищо, но за сметка на това „удобно”. Все някак трябва да се вмени вина на Русия, а щом тя не участва във военните действия пряко, то друг начин, освен да се покаже някаква причастност, няма. Как така не излезе едно видео, показващо руски военни, пресичащи границата, на руски камиони, превозващи оръжие към ДНР и ЛНР, а излязоха десетки материали, включително и официални изявления на САЩ за финансова и кадрова подкрепа на киевската хунта? Излизат ежедневно и материали за това как същата тази хунта избива населението на ДНР и ЛНР! Ама те руснаците всичко правели тайно! Е, като е тайно, откъде идва тази информация? Някой трябва да е „разбулил тайната”, но тогава поне да беше посочил някакви доказателства! Ама ЦРУ знаели! Те може много неща да знаят, но ние няма как да ги проверим. Аз вярвам на това, което виждам, а не на някакви голословия и теории на конспирацията, почиващи на високопарните излияния на Държавния департамент и институциите на ЕС. Всеки сам си решава на какво да вярва и на какво не.

По мое мнение, санкциите на ЕС, Япония и САЩ срещу Руската федерация са абсолютно неоправдани. Зад тях не стоят съществени аргументи, а само политическа изгода, която си остава в сферата на идеологията, но не и на прагматизма. Днес (7 август) Руската федерация „отвърна на удара”. Това е естествена закономерност, очакван отговор на лицемерното поведение на Запада. Не можеш постоянно да обиждаш някого, да се държиш несправедливо спрямо него, да му налагаш всевъзможни санкции и да очакваш, че той само ще търпи. Нещата не стават така. Поне ако този някой има самоуважение...

А каква е ситуацията у нас? Ние подкрепяме санкциите на ЕС като верни поданици на последния. Президентът ни през ден, през два, все ще изръси нещо за „повече Европа”, колкото и нелепа да е тази Европа в международните си отношения. Същата тази Европа (загрижена за щастливите прасета, щастливите кокошки и правите краставици) не се интересува много-много от икономическите интереси на своите граждани и от правата на човека в Украйна (най-вече правото на живот). Важното за нея е да уязви Русия, „да ѝ направи мръсно”, казано по народному. Но това за нашия политически елит няма значение, защото каквото и за му се спусне от Брюксел, той все ще го изпълни. Сега контрасанкциите на Руската федерация срещу вноса на селскостопански продукти от страните, наложили ѝ санкции, ще засегнат и нас. Вече видяхме „обосновката” на тези санкции (на ЕС).

Тук опираме до самоуважението. Дотолкова ли сме го изгубили, че да правим послушно, каквото ни се каже от Брюксел или Вашингтон? Нямаме ли грам собствена мисъл, изгубили ли сме способността да разсъждаваме сами или просто ни е по-изгодно (и безспорно по-лесно) да не го правим? На малките деца често им се задава въпросът: „Ако той скочи от петия етаж, ти ще скочиш ли?”, когато някое детенце свърши някоя простотия, а някое друго направи същата, за да не се различава от първото. Лошото е, че на този въпрос нашата външна политика системно и безусловно дава утвърдителен отговор.

Въпросът тук не опира до това дали сме малка или голяма страна, а до това дали имаме принципи и самочувствие, за да защитаваме националните си интереси. Защото ограничаването на нашия износ за Русия не обслужва интересите ни, затварянето на очите ни пред геноцида в Украйна уронва и нашия престиж на международната сцена по темата за защита на правата на човека, подкрепата ни за всяка глупост, която се приема в Брюксел не свидетелства за някакви интелектуални способности от наша страна! „Ние сме малки и слаби, нека да дадем на силните да ни решават проблемите, а ние покорно ще им се подчиняваме!” Това е позицията ни по всеки международен проблем впрочем, а силният тук е или ЕС, или САЩ. Изглеждаме като народ, който няма своя външна политика, а е изгубил и нещо още по-важно – самоуважението си...