/Поглед.инфо/ “...Жарещо слънце осветява дори нашите кости и ни снишава до земята в широкополите ни шапки. Само луната през нощта разхлажда потъналите в сън села, а изгревът ни закичва с големите си палми...”

Марио Несторофф,

поет от Лас Бреняс.

С пристигането ми в Буенос Айрес, Аржентина намерих в посолството неразрязана книгата на журналиста Омар Ценов и бивш кмет на гр. Лас Бреняс “Летопис за хората на Лас Бреняс” и я прочетох. Запознах се и дълго разговарях с Борис Спасофф, също от Чако, който ми подари своята книга “Сърцето на кебрачото”. Кебрачо е прочуто дърво в махагонен или бял цвят, което тежи като олово, с особена твърдост и якост... Дървото кебрачо не се страхува нито от студ, нито от жега, то издържа на безводие и суша, макар че може да пие над 300 литра вода на денонощие. Кебрачовите гори на Чако те карат да потръпваш пред мисълта, че секачите-мъже трябва да имат сила на великани. Издръжливостта на това дърво го прави годно за железопътните трасета. Две улици в Буенос Айрес са павирани от дървото кебрачо и са по-здрави от паветата. От кората му се извлича сок, който се използва в кожарската индустрия. Когато посетих Чако и се срещнах с българите разбрах защо Спасофф сравнява сърцето на кебрачото с твърдостта на българите в тази далечна провинция.

Провинция Чако, на север на повече от 1300 км от Буенос Айрес, по територия колкото България, е регионът, където аржентинското правителство през годините 1920-1937 г. е изпращало най-много български заселници. Тази нова провинция се е обособила в началото на века. Градовете са млади, на възраст по-малка от 150 години и все още са живи строителите на тези градове. Каква разлика с Европа, където на всеки град тегнат на плещите му векове и хилядолетия! Главният поминък на населението е отглеждане на памук, поради климатичните особености - почти целогодишно високи температури, малко валежи и обширни полета, блата и гори.

По икономически данни през 1996 г. Аржентина се превръща в петия износител в света на памук, благодарение на производството му в този регион. Провинция Чако е на кръстопътя на Централната пътна ос на МЕРКОСУР - Латиноамериканският общ пазар. През нея минават пътищата, които водят към Боливия, Перу и Чили, както и тези за Парагвай, Бразилия и за пристанищата, които превозват стоки за Европа с излаз на Източния Атлантик. Чако произвежда 65 % от общото производство на памук в Аржентина. Когато говорих с губернатора на провинция Чако г-н Анхел Росас, той изтъкна, че “през тази година (1997г.) са засети 650 милиона хектара с памук, като главните задачи на провинцията са две: добро производство и добър износ”. Провинцията е главно земеделска: 65% от населението е ангажирано в земеделието, 24% в скотовъдството и 6% в гори и горско стопанство.

За отбелязване е, че българите живеят пръснати из цялата провинция, но най-големите землячески организации има в градовете: Президенсия Роке Саенс Пеня и Лас Бреняс.

Дружество “Христо Ботев”

Градът, където са се заселили най-много българи е Президенсия Роке Саес Пеня, вторият по големина град на провинция Чако с над 70 000 жители. Градът е основан през 1912 г. и е известен като “Национална столица на памука”.

На входа градът те посреща с голяма бяла скулптора на селянин с рало. От двете му страни на булеварда, който те въвежда в града, са записани имената на общностите, които са изградили този град с техните знамена. Зарадвах се, когато видях Българската общност на второ място с българския трикольор. По централните улици на града светят реклами на магазини “Магазините на Кънчев”, “Магазин за обувки Неда”, хотел “Орел”, сепурмеркет на Несторови и т.н. все български имена. Добиваш чувството, че се намираш в България от времето, когато имаше и реклами на български, а не само на английски...

Отседнах в хотел “Гуалок”, което в превод означава “памук”.

Идеята за създаване на земляческо дружество на българите в Чако възниква още през 1935 г. на празника Кирил и Методий - 24 май, когато събралите се българи в къщата на Петко Кирчефф Тенефф (дядото на днешните политици Флоренсио и Карлос Теневи и на Чушкофф) на бул. “Сармиенто” 167 решават и основават дружеството “Отец Паисий” “в памет на светеца-монах Паисий, написал Българската история”.

По време на Втората световна война дружеството се политизира и разпуска. По-късно същите българи и някои по-млади основават Българското дружество “Христо Ботев” на 22 февруари 1953 г. Първият председател на дружеството е Никола Нинофф. Мотото на дружеството е заветът на Христо Ботев: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.

Първото събиране на нашите сънародници е на 24 май същата година - Денят на българската култура. Д-р Чушкофф е президент на нашето земляческо сдружение 20 години. Хирург и гинеколог по професия, този деен и мек човек дълги години е бил директор на родилен дом с 80 опитни гинеколози от различни националности и над 300 сестри и санитари. Ползва се с авторитет в цялата провинция Чако. Д-р Чушкофф ме покани да обсъдим програмата по пребиваването ми.

Сградата на нашите българи в Чако е в центъра на града, построена е със средствата на наши сънародници тук и с помощта на българската държава. Подредена е с вкус и обич. Има салон за събрания, кабинет на председателя, библиотека и сервизни помещения. В уюта на сградата се чувства реда на д-р Чушкофф, който заедно с Елеонора Илиефф, секретар на дружеството, са съумели да съберат много архив и история за първите заселници и да го подредят за бъдещите поколения. На видно място в салона е окачен портрета на Иван Нинофф, основателят на дружеството, наред с портретите на Ботев, Левски и двамата братя Кирил и Методий. Програмата, която ми предложиха беше много интересна. По моя идея в програмата бяха включени и моите две желания:

  1. Да посетя гробището, където са погребани първите български заселници - строители на нова Аржентина.

  2. Да се срещна с българите - ветерани в провинция Чако - не те да дойдат в дружеството, а аз да ги посетя в дома им при тях.

Помолих ръководството на дружеството да обмислят въпросите, които ги интересуват, за да им съдействам по време на официалните ми разговори с кмета на града и с губернатора на Чако.

Докторът подчерта, че щастието на дружеството е в това, че в него са ангажирани българи, които притежават богата обща култура като: “проф. Нани Петрофф диригентка на Градския симфоничен оркестър, тя е дъщеря на българина-ветеран Цвятко Петрофф. Сестра й - Геновева Петрофф е чиновник в кметството, но и е много добра рецитаторка. Дъщерята на основателя на дружеството Иван Нинофф, Луиза Нинофф е оперна певица - великолепно сопрано. Исидор Георгефф е директор на гимназията в града и като историк не пропуска българска бележита дата. Учителят Петър Колефф преподава по български език. Искам да го чуете - той говори много добре и превежда при нужда на срещи или пък материали за нуждите на дружеството... С една дума работим в един голям екип с благородната задача - да съхраним българското в нас и в децата ни...”

На 23 май вечерта в тържествена обстановка бе отбелязан официалният български празник 24 май - ден на българската писменост .Сред официалните гости беше и кметът на града със съпругата си. Д-р Чушкофф ме представи официално на общността ни и на кмета Виктор Антонио Лапасини и съпругата си. Кметът ме покани да му гостувам в кметството на другия ден и не пропусна да ми каже, че жена му е българка, което означава, че и децата му са с българска кръв, освен с италианска, каквато е неговата. На празника бяха дошли и българите от нашето дружество “Васил Левски” в гр. Лас Бреняс, българи от съседните градове Пампа дел Инфиерно (в превод “Пампата на Ада”) , Виля Анхела, гости от другите емигрантски общности в града. Салонът бе препълнен. Дългогодишният директор на нашето землячество д-р Хосе Чушкофф бе организирал безупречно тържеството. В краткото си слово И. Георгиефф говори за българската азбука, българската култура и 1300-годишната българска държава, която на всички тук български колони им вдъхва самочувствието, че имат голяма и славна история.

Професор Георгиефф не пропусна да говори и за втората паметна дата - 25 май 1810 г., Майската революция - началото на въоръжената борба за независимост на Аржентина, днес национален празник на страната. Всяка една от емигрантските общности, които живеят в Президенсия Роке Саенс Пеня, връчиха адреси-поздравления и изнесоха художествено-музикална програма с техни национални танци.

При кмета на град Пресиденсия Роке Саенс Пеня

Заедно с председателя на нашето дружество “Христо Ботев” д-р Хосе Чушкофф посетих в уречения час голямата сграда на кметството. Пред хотела още ме чакаха журналисти и патрулна кола по нареждане на градоначалника. На вратата ме посрещна самият кмет Виктор Антонио Лапасини и ме въведе любезно в кабинета си. След топлото приветствие с Декрет на общинските съветници ме обяви за “почетен гражданин на най-българския град в Аржентина, Президенсия Роке Саенс Пеня, където всеки трети аржентинец тук е български имигрант...”

Запозна ме с постиженията на града и с проектите му за бъдещето. Постепенно разговорът премина към българското дружество и българската общност.

“Българинът тук е един от пионерите-строители на младия град”, каза кметът. “Аз съм български зет, моите деца носят българска кръв. Българите не са донесли със себе си тук нито богатства, нито пари в торбите си, а много спомени, много обичаи, много тъга и обич по отечеството. Тук като кажеш българин - значи трудолюбие, умение и сръчност. Най-голям е процентът на изучени деца при българските имигранти. Те са бъдещите поколения на нова Аржентина...”, акцентува кметът в речта си. “В града има много юристи-българи, инженери-българи, музиканти-българи, учители-българи, лекари-българи, бизнесмени, едри земеделци и дърводелци - българи. Затова кметството е взело решение най-централната улица в града да носи името на българския революционер и поет Христо Ботев”, подчерта кметът. “Чакаме да получим само бюст-паметника от България, който сте обещали...”

“Благодаря Ви искрено за Вашето внимание и вниманието на Вашия град към мен с решението да ме удостоите с това високо признание на провинция Чако - Почетен гражданин на града, в който живеят най-много българи и в който булевардът и бюстът на най-големия български революционер и поет - Христо Ботев ще красят централния площад, за да се засели Ботевият дух завинаги при нашите земляци в Чако...”

На срещите губернаторът на Чако Анхел Росас призна: “Бях избран за губернатор на провинция Чако с обещанието ми правителството да служи на хората. Година и половина по-късно искам да Ви убедя, че въпреки че нашата провинция е част от една страна в криза, имам задоволството да Ви съобщя, че така както обещах на моите избиратели: спазваме точно хронологията и програмата на плащанията на активно работещите, на пенсионерите, инвалидите и т.н. ата...”

Българското гробище в Президенсия Роке Саенс Пеня

“Покойници, вий в други полк минахте...”

Иван Вазов

Сутринта на 24 май влязох с кошница рози в българското гробище, придружена от глутница журналисти. Спрях се най-напред пред огромния железен кръст за поклон към всички. Развълнуван или по-точно разплакан д-р Чушкофф обясняваше за всеки покойник-българин какво е направил приживе.

Операторът, който снимаше всеки гроб, на който поставях по една роза, забелязах, че се просълзи и незабелязано бърше лицето си: “Госпожо, току що сложихте роза на гроба на дядо ми Нестор... Официално лице от България досега не се е сетило да дойде на това гробище и да остави по една българска роза за тези, забравени и от отечество, и от Бога, тръгнали от неволя за странство...”

Гробището е потънало в спомена за епопеята по съграждането на новата държава Аржентина във времето, в забравата и във вечността. Българските имена на първозаселниците са изписани на латиница, а каменните гробници говорят за друговерство, католицизъм и не за православие...

“И костите по родината плачат”, беше казал великият Виктор Юго...

При ветераните в Чако: Йордан Дакофф и Цвятко Петрофф

Отидох в скромната къща на бай Йордан. 83-годишният ветеран. Чакаше навън, пред входа, пременен с “риза, купена от България”, стиснал красива китка в ръка. “Добре дошла, влизайте на хлад вътре в одаята”.

“Пристигнах през 1929г. ... Бях останал кръгъл сирак, живеех в сиропиталище и католическата църква помагаше за поддръжката му. Аз не бях чувал за Аржентина, но като ми казаха: ще бъдеш на топло, ще си направиш къща... и така дойдох тука. Работих в една фабрика - честно цял живот. Накрая чорбаджията ми даде ето там - на стената е писмото за честност и добра работа, и пенсия... Останах сам, жената умря. Децата се изучиха: синът ми е главен съдя на града, а дъщеря ми - завърши химия и завежда лаборатория в гр. Ресистенсия, в столицата. Синът ми идва всеки ден, носи лекарства, ей ги тук - на масата... Къщата ми е кирпичена, хладна, не е богата. Пари не скътах, но изучих децата си, ето тук на стената са техните дипломи... станаха хора, честни, работливи...”

Попитах го дали е ходил в България.

“Бях през 1978 г. Не можах да я позная - красива е станала България. Обиколих я, бях на морето, ходих и на Дунава, бях на село и видях се с някои мои селски... Евтино в България, живееше се добре, ама вече тука ми е къщата, децата. Купих си от там костюм, ризи, чаршафи, все от памук. Ето, тази на мене си я нося за празник, като днешния... Казват, че сега в България е дошъл капитализъм, поскъпнало и там...”

84-годишният Цвятко Петрофф, ме чакаше пред разцъфналата си градина, заедно с двете си дъщери Нани и Геновева. Има и син -собственик на 25 таксита в града. Цвятко тръгнал също през 1929 г. заедно с баща си. Съдбата е била по-благосклонна към него. Предложила му е възможността да чиракува в едно заможно семейство, за чиято дъщеря се оженва по-късно и така се занимава с бизнес, удвоява и утроява имането на тъста си. Къщата на бай Цвятко се различава от тази на бай Йордан. Тя е просторна, тухлена, масивна и богато наредена. Ръката на Нани се чувства навсякъде, тъй като тя живее при баща си. Големият и просторен хол е подреден с много вкус и спомени от България и от турнетата на оркестъра и хора, които Нани ръководи в града. Бай Цвятко също изучил децата си: Нани е диригент, завършила Консерватория, Геновева работи в кметството, а синът му - “бизнесът го влече”. Има роднини, пътувал е няколко пъти до България, придружен от дъщерите си. Попитах го дали се чувства самотен. “Не, чета, гледам телевизия, често има гости - нали виждате тук пианото, събират се по-младите, но винаги ме канят... Радвам се, че България се промени, защото аз не съм за комунистите, но не съм и за крайно десните, защото в България няма богати, поне аз не видях богати. България е малка и управлението й, така си мисля, трябва да бъде по волята на всички...”

Пихме турско кафе, ядохме сладкиш, направен от Нани.

На гости на Флоренсио и Карлос Теневи

Столицата на провинция Чако - гр. Ресистенсия е на 180 км от гр. Президенсия Роке Саенс Пеня и е най-големият административен и културен център в тази северна провинция. Градът има около 350 хиляди души, много училища, университети и оживена търговия. В провинция Чако името Тенев е познато и всеки може да те заведе до нотариата на Флоренсио Тенев, най-известният нотариус в провинцията.

Спряхме пред голямата къща - сграда, където са адвокатските кантори на д-р Тенев. В неговия нотариат работят 39 юриста. Флоренсио прекъсна заседание на Хустисиалистката партия (“на справедливостта”) , на която е председател в провинция Чако. Предстояха парламентарни избори.

“Обезпокоени сме, но прогнозите понякога не се сбъдват...”, надяваше се Флоринсио Тенев. “Опитваме се да си върнем доверието, но Буенос Айрес не ни помага с примера си на управление. Не може да се прави всичко само за един град, а останалата част на Аржентина да живее в мизерия. Всичко е за Буенос Айрес. Менем разочарова провинцията и той няма да спечели, това е ясно... Дано само по-малко загубим, това е целта ми.”

Погледът ми се плъзна по десетките дипломи и снимки в рамки зад гърба му като: губернатор, министър, депутат и лидер на партия, грамоти, снимки с президенти, с министри и с обикновени хора.

Влезе брат му д-р Карлос Тенев. Той е биолог по професия, има химически лаборатории в града. С Карлос имаме също приятелство и доверие от честите ни общи срещи в Буенос Айрес. Доверието и обичта между двамата братя бяха толкова силни и здрави, че ако единият е в управлението, другият работи за партията и обратно.

Пристигна малката дъщеря на Флоренсио, която е студентка трета година химия в Университета и предложи аператив. “ Тази е гроздова ракия, ето - баба ми Славка я е направила ракията с цели зърна грозде, така както я правят в Плевенско. Моята баба Цвета я научи навремето и гроздовата й е огън-силна. А тази тук е сливова, всичко има в моята българска къща...”

Поканиха ни за обяд. Влязохме във вътрешен двор - сенчест с високи дървета и палми, фикуси, бели магнолии и бял жасмин. В средата на почит наредени бяха 20-30 саксии с малки червени чушлета, гордостта на Флоренсио от България: радва им се като на бебета, полива ги, гледа ги, следи да нямат паразити.

“Като си ходиш до България, ще ми донесеш разсад от люти чушлета, от тези малките, червените... Поканих президента на Парагвай на лов. Обикаляхме с хеликоптер, ловихме риба, ловувахме едър дивеч. На масата му предложих от лютите чушки, а той ми казва, че бил свикнал да яде люто. Но когато опита моите люти българчета, дъхът му спря. Сега съм му подготвил 10 саксии разсад за него...”

Пътеката на двора ни заведе в типичен аржентински ресторант - частна собственост. Масите бяха заети и пълни с хора. Флоренсио обясни: “Това са съпартийците ми.” Малко след това той ме представи официално на партийния актив на Чако.

За кафето Флоренсио Тенев предложи да го пием в неговата къща. Къщата на Флоренсио е скъпа, но дискретна. Има и уют, и лукс. Направи ми впечатление, че стъклата на прозорците блестят особено. После разбрах, че те са кристални, “за да бъде хладно през лятото и топло през зимата...”

Флоренсио се радваше, че съм дошла на гости у дома му. Докато Даниела - дъщеря му правеше кафе и наливаше шампанско, Флонесио се обади по телефона на другите си дъщери Силвина - психолог и Габриела - детска учителка, които пристигнаха заедно с рояк деца и зетьове. Къщата се изпълни с хора. Най-голямо бе вниманието към внука на Флоренсио. Тръгнахме обратния път след полунощ.

Дружество “Васил Левски” в Лас Бреняс

Лас Бреняс е “градът на имигрантите” в провинция Чако. В този град имигрантските общности са 14, а българската е на първо място. Думата “гринго” или “чуждоземец” е обичайно срещана и тук всички заселили се сред бурени и бодили “чуждоземци” са сътворили днешният град Лас Бреняс, от където идва и името му. Тук всичко се помни. Помнят се и първите заселници, пристигнали с камиони... Жителите му днес са 50 000 души. Градът е на 70-80 км от Роке Саенс Пеня.

Тук искам да припомня, че когато намерих неразрязаната книга на Омар Ценов в чекмеджето на консулското бюро, посветена на предишен колега и започнах да я чета, потърсих документация за Лас Бреняс. Оказа се, че такава няма. Открих досие, за да има памет в българското посолство. Цяла една общност от българи с дружество “Васил Левски” нямаха история... Поради тази причина изпитвах неудобство от предстоящата ми среща с тия мои сънародници.

Когато се обадих от Буенос Айрес на Омар Ценов, че по време на обиколката ми из провинция Чако имам желание да посетя и техния град и да се срещна с българите там, той ми обеща да ме намери още с пристигането ми в хотела в Р.С.Пеня. С председателя на дружеството “Васил Левски” Асенсио Пелофф лично дойдоха в хотела и ме поканиха да гостувам на българите в този град. Организирали бяха пресконференция.

В уречения час на входа на града пред огромния надпис “Лас Бреняс” от уважение към България и към институцията, която представлявах, ме чакаха с коли ръководството на дружеството, Омар Ценов и момичета, облечени в българска носия и с българското знаме в ръка.

Гостоприемството, което българите тук са съхранили грижливо от времето на техните деди в България, днес сякаш само в спомените се среща. Нашият динамичен и напрегнат живот, треската да се европеизираме от днес за утре сякаш ни ограби от много добродетели и гостоприемството остава в сянката на миналото.

Председателят Асенсио Пелофф ми представи ръководството на дружеството: двамата синове на Велико Станчефф, основател на първото българско училище построено през 1931 г. в Лас Бреняс, Паскал и Константин Станчеви, журналиста Омар Ценов - най-изтъкнатата личност в града, бивш кмет на Лас Бреняс, който се ползва с голям авторитет не само сред българите тук, но и сред всички имигрантски общности... Заведоха ме в началото на града да посетя Парка-градина на имигрантите, наречен Комплекс за културни и социални нужди. В него всяка общност е изградила в свой стил сградата си. Амфитеатърът е огромен, съобразен с много националности, които се събират в него.

Българският павилион е построен изцяло със собствени средства и е една от най-хубавите и големи сгради. Направи ми впечатление интериора: в големия салон стените бяха в дървена ламперия, таваните - в дърворезба копривщенски слънца и голяма камина в същия стил. На входа на българския павилион - два огромни жълто-кафяви лъва, стъпили здраво, сякаш предупреждават: “вход само за българи!”.

“Направихме ги по снимка на Съдебната палата в София, за да символизират българската държава. Защото лев значи лъв...”, призна Омар Ценов.

А когато попитах дали са пътували в България - разбрах, че никой от тях не бе видял на живо лъвовете в София пред Съдебната палата, а само в спомените и на снимка...

С клаксони и развято българско знаме пристигнахме пред сградата, където се състоя пресконференцията. Посрещнаха ни на вратата българите с плакати: “България”, “Добре дошла!” Имаше от всички възрасти - и стари, и млади, и деца.

В украсения със знамена на славянските общности - български, чешки, словашки, югославски, полски, украински и руски и аржентински знамена, в шпалир от деца и младежи, облечени в носии, в препълнения от хора салон, влязохме с председателя на дружеството Асенсио Пелофф, който ме представи на официалните гости от аржентинска страна, дошли за този тържествен акт: председателят на общинския съвет Рубен Алварин, градоначалникът на Лас Бреняс Рубен Хенес, председателят на Съвета на имигрантските общности в Чако Валтер Сесар Стач. Журналисти от местните вестници, радио и телевизионни канали отразяваха събитието в града. Пресконференцията се предаваше на живо по телевизията и радиото. Познатият на всички Омар Ценов извести, че поводът за тази земляческа среща е посещението на представител на България по случай празника 24 май, ден на славянската писменост.

Ежедневникът “Норте” отрази на цяла страница събитието с моите начални думи: “Бих искала да ви прегърна всички заедно, мили мои български сънародници, от името на моето отечество: България...” Същият вестник съобщи за тържествената вечер, посветена на братята Кирил и Методий. А със снимки - за обявяването ми от кмета на Роке Саенс Пеня за “Почетен гражданин на провинция Чако”.

Аржентинският ежедневник “Ел Диарио” не пропусна подробно да цитира “интензивната програма на българската консулка в провинция Чако”: срещата “с най-изтъкнатите българи в Аржентина - д-р Флоренсио Тенев и д-р Карлос Тенев.” В оценката за пребиваването ми вестникът изтъква: “за посещението на консулката на български ветерани в домовете им” и “един неповторим досега детайл - поклон на покойните българи в местното гробище”. Вестникът отбелязва също: “Поканена бе от губернатора на провинция Чако Анхел Росас заедно с него да вземе участие в официалните актове по случай аржентинския национален празник във Виля Анхела, 25 май.”

Извадки от книгата „По вълните на дипломацията“, 2000г