/Поглед.инфо/ „Да си колумбиец значи да служиш на честта“,
Хорхе Луис Борхас, аржентински писател
В историята на трите южноамерикански държави – Колумбия, Венецуела и Еквадор единението и антагонизмът се редуват през всичките тези 203 години от създаването на Велика Колумбияот Боливар и Сантандер, успели да издигнат доверието над различията. Ще може ли това да се случи днес след избирането на Густаво Петро за президент на Колумбия?
Колумбия, Венецуела и Еквадорса исторически посестрини, но през последните години в резултат от световната политика и моделът, който всяка една страна е избрала, загърбиха единението и дадоха глас на антагонизмът. Безспорна е и ролята на САЩ в този курс на ескалация на напрежение и противопоставяне. Днес отношенията са изострени до краен предел заради антагонистичните политики в Богота, Каракас и Кито. Но трите страни остават една до друга, с общата история на едно и също Отечество – някогашната Великата Колумбия, продължавайки да развяват едни и същи национални знамена …
Колумбия, Венецуела и Еквадор са скъпи за мен. Преди години бях предложена за посланик на България в Колумбия, но обстоятелствата и политиките наложиха да замина по спешност вместо за Богота, за Каракас. И от Венецуела покривах двустранните дипломатически отношения с трите държави – Венецуела, Колумбия и Еквадор, пътувайки от самолет в самолет често огромните разстояния между трите столици Каракас, Богота и Кито. Тези три сестри-държави имат общо минало, общи герои, гениални политици-родолюбци, обща култура, обща независимост и се обединяват създавайки модерната за Латинска Америка в 19 век Федеративна република Велика Колумбия, 1819г., която успява да просъществува 12 бурни години – до 1831-ва.
Краткият обзор върху историческото формиране на отношенията между трите държави хвърля много светлина и върху развитието на актуалната обстановка в този регион: Великият Симон Боливар (1783-1830 г.), Освободителят на испанските колонии в Южна Америка, предлага на Конгреса в Ангостура през 1819 г. своя план-структура за създаване на федеративна република, състояща се от три департамента с отделни столици. Това са департаментът Кундинамарка, днешна Колумбия, със столица Богота, департаментът Венецуела със столица Каракас и департаментът Кито, днешен Еквадор, със столица Кито. Текстът на Конституцията на новата република е предложен на Конгреса в Кукута през 1821 г., според който столицата на Велика Колумбия се установява в Богота. Републиката е призната от Австрия, Франция, Русия, САЩ и съседни южноамерикански държави. Боливар е избран за президент на страната, а вицепрезидент става Франсиско де Паула Сантандер.През първите години Велика Колумбия помага да се освободят и други територии, които са под контрола на Испания, борещи се за независимост. Така Панама влиза в състава на федерацията през 1821 г. Държавата Перу също придобива независимост през 1824 г. с помощта на Велика Колумбия. През 1826 г. Боливар и Сантандер са преизбрани за втори мандат. Но през 1830 г. Боливар умира игодина по-късно Велика Колумбия се разпада. Причините са политически различия между привържениците на федерализма и опонентите им, които държат на централизма, както и регионални търкания между народите, съставляващи огромната република. Днес от нея са останали суверенните държави Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу и Панама.
Демократичната история на Колумбия е разтърсвана от множество кръвопролития. Две граждански войни между поддръжници на консервативната и либерална партии се водят в началото и в средата на ХХ век. Политическите противоречия, корупция нерешените социални проблеми довеждат до появата на колумбийската гериля - бунтовнически движения с национал-социалистически и комунистически характер, които на моменти губят възможността си за съпротива, но и до днес владеят предимно изолирани райони. Освен тези с ляв уклон движения има и десни паравоенни движения, които са в постоянна война помежду си. Тук се намесва голям внос на оръжие и военни, наркотици. Затова опитите за примирие имат предимно временен успех и решение.
Изборът на Густаво Петро за президент е исторически, тъй като за първи път от двеста години колумбийците избират за държавен глава политик с лява кройка от колумбийското общество.
Бивш бунтовник от колумбийската гериля Густаво Петро спечели президентския пост на балотаж с 51% преднина пред кандидата-милионер, строителен предприемач Родолфо Ернандес, който получи 47%. Избирателната активност бе 58 % - най-високата на президентски избори в Колумбия този век, посочва АФП.
62-годишният политик Петро е добре познат в региона, тъй като през годините се утвърди като хуманист и демократ.По професия е икономист, женен, има пет деца, принадлежал е към Колумбийската гериля -„ М-19“, бил е осъден на затвор, преди да бъде амнистиран и освободен. Густаво Птро е едно авторитетно име сред левите партии и движения. След амнистията през 1989г. Густаво Петро активно участва в политическия живот, заемайки отговорни постове - кмет на столицата Богота, депутат в Конгреса, сенатор в Сената е и днес. Три пъти се явява за кандидат за президентския пост в Колумбия преди да бъде избран.
Първи реакции и първа реч като президент:
“Искам Колумбия в нейното многообразие да стане една страна, а не две”. Това изрече новоизбраният колумбийски президент веднага след като разбра, че е избран за държавен глава.
В първата си реч Густаво Петро заяви :“Днес е исторически ден, ние днес пишем една нова епоха за Колумбия и Латинска Америка. Над 11 милиона избиратели заложиха за действителна промяна и ние няма да ги предадем.. От днес Колумбия се променя, тя вече е друга и тази реална промяна ще бъде, защото ние сме дали обещания за дела на хората на тези огромни площади, на които сме и сега, за политика с любов...
По-нататък Петро настоява „за изграждане на една страна, основана на помиряването между двете Колумбии. Промяната не е това да си отмъщаваш, нито да надграждаш още омраза. Нашите бащи и дядовци не са ни учили така да мразим ближния, за остане омразата, а не делата ни в историята на Колумбия. Промяната се състои в това да я оставим омразата назад във времето заедно със сектантствата ... Промяната означава да кажем добре дошла, надежда, да отворим възможности за всички колумбийци за надежда, която да обхване цялата ни необятна територия и да се разбере, че е дошло едно правителство на надеждата...“
Избраният президент помоли социалните лидери да изградят обща програма за регионален диалог, от който се нуждае страната и който да позволи „да гледаме на конфликтите само от неговата историческа регионална специфичност и да стигнем до регионален диалог чрез многообразието на Колумбия... Но големият централен договор между мен и хората е за изграждане на мира. Защото мирът не е само гаранция за права на хората, а това колумбийското общество да има възможността утре такъв като мене и като Франсия Маркес да могат да стават президент и вицепрезидент...“
Петро обеща, че ще развива продуктивната икономика, работни места и израстване на страната. И добави: „Ние ще развиваме капитализъм в Колумбия, не защото го обичаме, а защото трябва да приключим с феодализма в Колумбия”.
Поздравленията не закъсняха:
"Пожелавам на д-р Густаво Петро да знае как да ръководи страната и да е верен на своята реторика срещу корупцията. Много благодаря на всички колумбийци, че приеха предложението ми, въпреки че загубихме", заяви кандидатътРодолфо Ернандес с пораженчески вид. В отговор Густаво Петро покани всички, които гласуваха за кандидата Родолфо Ернандес да се присъединят към новия проект за изграждане на „ Колумбия на мира“.
Президентът на Колумбия консерваторът Иван Дуке поздрави Густаво Петро с победата."Обадих се на Густаво Петро, за да го поздравя като президент, избран от колумбийския народ“., както и да се срещнат през следващите дни, "за да започнат хармоничен, институционален и прозрачен преход". Петро обеща още на 7 август да встъпи в длъжност "правителство на живота, мира, социалната и екологичната справедливост".
Колумбия да поеме водеща роля в борбата срещу климатичните промени и опазването на Амазонската джунгла, обеща новоизбраният президент.
Армия за национално освобождение(АНО),(Ejército de Liberación Nacional, ELN) ляворадикална организация, създадена през 1964 г., втора по численост след ФАРК въоръжена партизанска групировка в Колумбия с около 3000 бойци също побърза да поздрави новия президент и отправи молба да бъдат подновени преговорите, започнати през 2017г., но прекратени през януари 2019г. от президента Иван Дуке. В изложението на бунтовническата група подробно се изброяват основните проблеми, които галопират в регионите, неглижирани от правителството Дуке и обезлюдяването на 8 милиона хектара плодородна земя в селскостопанските райони, което принуждава селяните да изоставят земите си и повечето да мигрират.
До Петро винаги беше Франсия Маркес първата жена от африкански произход вицепрезидент на южноамериканската държава, активист за опазването на околната среда и за защита на човешките права.„След 203 години (толкова са минали от независимостта на Колумбия – б. пр.) най-после имаме народно правителство, правителство на изправилите се хора, правителство на онези, които бяха смятани за „никои”. Ще помирим тази нация, ще вървим решително към мир, към достойнство, към социална справедливост, ще изкореним патриархата, ще отстояваме правата на нашата майка-земя”, каза новата вицепрезидентка на Колумбия.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен поздрави за победата бившия „герильеро“: "С нетърпение очакваме да работим заедно с избрания за президент (Густаво) Петро за по-нататъшното укрепване на отношенията между Съединените щати и Колумбия и за осигуряването на по-добро бъдеще на нашите страни", каза Блинкън в изявление, разпространено от Държавния департамент.
Густаво Петро бе приветстван в един глас от латиноамериканските леви презденти, отбелязва Франс прес. Кубинският президент Мигел Диас-Канел - "историческата всенародна победа" на Петро, съобщи ТАСС. "За тази братска страна настъпват нови времена", изрази задоволство венецуелският президент Николас Мадуро.
"Триумфът на Густаво Петро е исторически", каза мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор. Той заяви, че успехът на Петро може да донесе "край на проклятието" за Колумбия, където традиционно управляващите консерватори "винаги са се отличавали с жестокост".
Това е поредната политическа победа на левицата в Латинска Америка, подхранвана от желанието на избирателите в региона за промяна, коментира в. "Вашингтон пост". Миналата година президентските избори в Чили, Перу и Хондурас бяха спечелени от представители на левицата. Бившият президент на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва пък е фаворит да се върне на поста след президентските избори в най-многолюдната латиноамериканска страна през октомври.
Педро за Чавес: Кореспондентите на „Ел Паис“ и на „Ел Тиемпо“ в един глас попитали новоизбраният президент Петро за голямото му приятелство с Уго Чавес и за „деня, в който Петро и Чавес се разхождали по моста Бойка“. Петро повторил възхвалата си към Чавес, което преди година написал в автобиографичната си книга. „Огромен човек, който успя да намали бедността, както никой друг в историята ни... и огромен приятел в тежък момент“. И Петро разказа спомена си от времето, когато преди 13 години се запознали, когато „нито Чавес бе президент, нито аз – кмет на Богота. Чавес кацна в Богота на 25 юли 1994г., току що излязъл от затвора и нямаше много пари, затова го настанихме в Младежкия работнически дом JTC. Малко след връщането си във Венецуела, той стана президент, избран от народа и успя да свика Учредителното събрание. Чавес се превърна и остана до смъртта си латиноамериканският лидер. Чавес беше мой приятел и аз уважавах неговия процес в политиката, но през 2013г. усетих, че започна да имитира кубинския модел, което се оказа моя грешка...Преди 13 години вървяхме двамата по Седма улица и говорехме за мечтите на Освободителя Боливар, изградихме си политическата илюзия как би могло да се изгради една социална справедливост и как Боливар би съживил, обединявайки латиноамериканското многообразие. Аз отидох в Каракас и се сбогувах с Уго, той беше лидер...“
В тази изповед Петро има куража да каже: „Аз не съм социалист...По-скоро съм хуманист, демократ...“
Изборът на Густаво Петро за президент на Колумбия е исторически обрат със силен световен отзвук. Латиноамериканската страна през всичките си над два века независимост е била управлявана само от десницата. Затова изборът на Густаво Петро бележи нова епоха в изумрудената Колумбия.
