/Поглед.инфо/ В древногръцкия театър трима актьори играят всички основни драматични роли в трагедията; главната е изиграна от протагониста, а останалите две от деутерагониста и тритагониста.

От 70 години насам всяка година през четвъртата седмица на септември се провежда есенната сесия на Общото събрание на ООН. “Общият дебат” е най-важният, защото като на модно дефиле държавните ръководители на страните-членки на ООН се изправят на банката и се опитват да защитят позициите си на управници. А и не само с тази цел, те искат да блеснат и да ги запомнят, било то на големи или малки държави. Защото тук в ООН няма значение - всяка държава е с един глас и това е важно. Но... под светлините на прожекторите и на банката пред света всеки лъсва с неговото верую и политика. Някои държавници приличат на артисти-аматьори - държат се неловко, препъват се и се объркват, изпускат листите с речите си... А това говори, че така управляват и страните си. Други държавници са първокласни артисти, блестящи оратори, използват умело политическата реторика и се запомнят, завладяват залата, получават овации и печелят последователи и съюзници. Така техният един глас набъбва и от един става съюз от държави.

Тазгодишното “дефиле” на световната дипломация в Ню Йорк събра света – 154 държавни глави и премиери и 30 министри. Годината 2015 е юбилейна за световния мир, защото Европа и светът отбелязват 70 години от края на Втората световна война. На 24 септември 1945г. се създава Организацията на обединените нации на мястото на „Обществото на народите“, стожер на световния мир 70 години. На 16 ноември 1945г. е създадена и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО за насърчаване сътрудничество между нациите, „меката сила“ за промяна към доброто.

Три са основните теми, които вълнуваха участниците в сесията на ООН: Борбата с бедността; Сирийският конфликт и бежанците и Кандидатура на жена за следващ Генерален секретар на ООН.

 

Борбата с бедността

Силният старт бе даден на15 септември със Срещата на върха за устойчиво развитие за периода 2015-2030г.

Два дни преди Срещата се състоя Международната конференция за устойчиво развитие под наслов “Първи стъпки в прилагането на целите за устойчиво развитие” с трима основни лектори, които на практика очертаха приоритетите и позволиха още през първия ден да бъдат приети целите й:

Първият жалон: “Преодоляване на крайната бедност и възможност за достъп до образование на всички хора по света са приоритетните задачи за ООН и за ЮНЕСКО.Преодоляване огромните социални различия, междукултурен диалог и грамотност, толерантност. Толерантност към тази огромна бежанска вълна, борба с липсата на образование, с липсата на перспектива пред младите хора, това изгубило се поколение, което може да стане източник на нов екстремизъм...Необходим е нов подход за развитие на цялото човечество, нови източници на средства, по-широки партньорства. Ще изградим нови партньорства за иновации и социално приобщаване. Трябва да дадем на правителствата всички необходими инструменти, политически ориентири, норми, стандарти и способности, да мобилизираме цялото човечество, като работим с гражданското общество, с частния сектор и най-вече с младите мъже и жени. Това изисква нов подход към развитието. Не милостиня, а да се развиваме всички заедно, цялото човечество. Трябва да мобилизираме нови източници на средства, по-широки партньорства, чрез които да работим за осъществяването на всички нови цели".Ирина Бокова, заместник генерален секретар на ООН и генерален директор за ЮНЕСКО.

Вторият жалон: “Бежанската криза е проблем, не само за пряко засегнатите държави, но също и за транзитните страни като Либия, Турция, Йордания и Ливан, както и за самите държави, от които идват бежанците. Така че основната мисия, върху която трябва да се съсредоточим, е мир в Сирия и стабилност в Близкия изток”. Ян Елиасън – заместник генерален секретар на ООН.

Третият жалон: ”Не харесвам идеята, подкрепяна от правителството на САЩ, че режимът на Асад трябва да си ходи, та това означава война. Моето предложение е – върнете се в Съвета за сигурност, подпишете споразумение, Русия, САЩ, Китай, Великобритания и Франция – петте постоянни членки. Както се разбраха при иранските преговори, така трябва да постигнат съгласие сега и за бъдещето на Сирия и да помогнат за мира в тази страна. Без този мир, бежанският проблем ще продължи да се разраства абсолютно без контрол”. Проф. Джефри Сакс, Колумбийски университет. Световноизвестният професоропредели следващите дни като исторически за ООН и за света, изправен пред едни от най-сериозните по думите му “предизвикателства от векове насам, не само от гледна точка на целите за устойчивото развитие, но и в политически контекст”.

Със Срещата на върха за устойчиво развитие, 2015-2030гзапочна на практика работата на ООН. Още през първия ден бе приета новата амбициозна пътна карта за устойчиво развитие от седемнадесет цели за изкореняване на бедността до 2030г.

Папа Франциск първи изложи своята визия за по-добър свят. Понтифексът засегна горещите теми и призова за мир и състрадание. Той заклейми войната в Близкия Изток, бедността и алчността. Папата разкритикува жаждата за материални печалби и власт, заявявайки на световните лидери, че алчността унищожава ресурсите на земята и задълбочава бедността. “Егоизмът и безграничната жажда за власт и материален просперитет водят до злоупотреба с природните ресурси, изключвайки бедните, слабите и неравностойните". Папата призова за по-хуманна глобална система и икономически ред.

Китайския президент Си Цзинпин, чието участие бе едно от ключовите, заяви, че Китай дава 2 милиарда долара помощ за слаборазвитите страни в изпълнение на новите цели, които си поставя ООН в борбата срещу бедността. Той обеща, че Китай ще направи нужното, за да помогне да бъде намален дългът на тези държави, спазвайки избора на всяка нация за нейно управление и разбирането й за развитие.

Кубинският президентРаул Кастро също обяви, че Куба ще участва с програма в борбата с бедността. Кастро разказа за възстановяване на дипломатическите отношения между Куба и САЩ, прекъснати преди 50 години, изтъквайки, че има напредък в отношенията Куба - САЩ. Но съществуващото ембарго, наложено от САЩ преди 50 години продължава да тегне над Куба и нанася сериозни вреди и лишения за кубинския народ. Би следвало да бъде вдигнато.

Сирийският конфликт и бежанците

Общият дебат, 28 септември – 3 октомври 2015г. бе открит от генералния секретар на ООН, Бан Ки мун, който направи кратка равносметка за изминалия период.

Първият оратор бе бразлиският президент Дилма Русефф, която представи икономическото ниво на Бразилия като "стабилно и проспериращо", въпреки трудностите, които страната-южноамерикански гигант среща с корупцията и все още съществуващата бедност по бразилските “фавели”.

Бразилката с български корени, преживяла миграционно преселение, подробно се спря на бежанската вълна от Близкия Изток, която залива Европа през последните месеци. Президентката заяви, че Бразилия е многонационална държава, в която всеки втори е бил бежанец и “с отворени ръце ще приемем бежанци от този регион".

След Дилма думата взе президентът на САЩ Барак Обама - излезе на банката със самочувствие, спокоен и уверен в себе си, приковавайки вниманието в залата. Той говори ясно, отчетливо с шлифована реторика на първокласен оратор. Но още в началото на речта си президентът подчерта надмощието на САЩ като първа световна военна сила, което не беше най-добрия начин на изказ в една организация, стожер на световния мир. Обама намекна, че е привърженик на “силната демокрация и изграждане на международен ред”, "признавайки достойнството и равноправието на всички хора". "Ние, САЩ, не можем да разрешим световните проблеми сами... не постигнахме тази стабилност в Ирак, която искахме, въпреки разходите от "трилиони долари"... Без да използва имена американският президент акцентува, че диктаторите сами провокират конфликтите в страните си. "Силните мъже, които са днес, се превръщат в искрата на революцията утре"...

За Украйна Барак Обама обвини Русия в налагане на сила и се обърна към залата: "Представяте ли си Русия като истинска демокрация утре? Това ще бъде по-добре, както за Украйна, така и за самата Русия". Американският президент отговори на своя кубински колега, че предстои Конгресът на САЩ да отмени ембаргото към Куба, “което не трябва повече да действа”. Залата прие това изявление с аплодисменти.

В речта си Обама се спря на Сирия и бежанците, като изтъкна, че в интерес на мира и за решаване на конфликтите САЩ ще търси съдружие с всички държави. Барак Обама обяви, че въпреки различията в позициите относно конфликта Сирия, той е готов да преговаря и с Иран, и с Русия. В почивката след речта му журналистка от CNN попита президента на Иран Хасан Рухани дали ще има среща с президента Обама. Иранецът отговори кратко „Не е дошъл още моментът“. По-късно Рухани се срещна с руския президент В.Путин.

Програмна и важна бе речта в ООН на руския президент Владимир Путин, който от 10 години не бе вземал думата от високата трибуна. Путин засегна най-важните за Русия и за света международни теми и в характерния негов конкретен и точен стил говори, спазвайки регламента от 15 минути време. Подобаващо той отвърна кратко на намеците на Обама относно санкциите, по темата Украйна... но най-вече на предизвикателствата, които днес стоят пред човечеството.

Акцентите от речта му:

„Износ на “демократични революции” продължава в Близкия Изток и Северна Африка. Агресивното външно вмешателство доведе вместо реформиране на държавните институти до безцеремонното им разрушаване. Вместо тържество на демокрация и прогрес - насилие, нищета, социална катастрофа... и въпросът ми е към тези, които го направиха: Сега разбирате ли изобщо, какво сътворихте? Но, страхувам се, че този въпрос ще увисне във въздуха, защото в основата на политиката им е залегнала самоувереност, убеденост в собствената изключителност и безнаказаност...“

„Ислямска държава"-Възникналият властови вакуум в редица държави от Близкия Изток и Северна Африка доведе до създаването на зони на анархия, които незабавно се запълват от екстремисти и терористи. Под знамената на т. нар. „Ислямска държава" вече воюват десетки хиляди терористи. Сред тях са и бивши иракски военнослужещи, които в резултат на нахлуването в Ирак през 2003г. бяха изхвърлени на улицата. Доставчик на такива „наборници" се явява и Либия, чиято държавност беше разрушена в резултат на грубото нарушаване на Резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН. А днес редовете на радикалите се попълват и от членовете на „умерена сирийска опозиция", подкрепяна от Запада. Тях първоначално ги въоръжават, обучават, а след това те преминават на страната на „Ислямска държава".

„Ислямската държава" възникна не на празно място: тя бе захранена като оръдие против неудобните светски режими. Създавайки си плацдарм в Сирия и Ирак, „Ислямска държава" активно разширява експанзията си и в други региони, прицелвайки се към господство в ислямския свят, а и не само в него. Явно е, че тя не се ограничава само с тези планове. Положението на нещата е повече от опасно. Затова в такава ситуация е повече от лицемерно и безотговорно да се излиза с гръмогласни декларации за заплахите от международния тероризъм и наред с това да се затварят очите пред каналите за финансиране и поддръжка на терористите...наркобизнес, нелегална търговия с нефт, оръжие...

Всякакви опити за заиграване с терористите са пожароопасни. В лагерите на „Ислямска държава" преминават „школовка" терористи от много държави в това число и европейски.

Ние оказваме военно-техническа помощ и на Ирак, и на Сирия, и на други страни от региона, които водят борба с терористичните групировки. Считаме за огромна грешка отказът от сътрудничество със сирийските власти, с правителствената армия, с тези, които мъжествено, лице в лице се сражават с терора. Трябва да признаем, че освен правителствените войски на президента Асад и кюрдското опълчение в Сирия с „Ислямска държава" и с другите терористични организации никой друг не се бори.“

Руският президент настоя за създаване на "широка международна коалиция" срещу Ислямската държава въз основа на Хартата на ООН с участие на Сирия и мюсюлманските държави. „Ние предлагаме създаване на широка международна антитерористична коалиция, ръководена не от амбиции, а от общи ценности и общи интереси на основата на международното право, обединявайки усилията за решаване на стоящите пред нас нови проблеми, както антихитлеристката коалиция, която сплоти в редовете си най-различни сили, готови решително да противостоят на тези, които също като нацистите, сеят зло и човеконенавистничество. Ключови участници в такава коалиция трябва да станат мюсюлманските страни...“

„Русия като председател на Съвета за сигурност, още в следващите дни свиква заседание на министрите за комплексен анализ на заплахите на територията на Близкия Изток. Преди всичко предлагаме да бъде обсъдена възможността за съгласуване на резолюция за координация за действие на всички сили, които противодействат на „Ислямска държава" и на другите терористични групировки. Повтарям, такава координация трябва да се основава на принципите на Устава на ООН.“

Бежанците „Потокът от хора, принудени да напуснат родната им земя буквално заля съседните страни, а след това и Европа. Тук иде реч за стотици хиляди, а може би и милиони хора. Това е, по същество, ново Велико, но тъжно преселение на народите и тежък урок за всички нас, в това число и за Европа. Бежанците, безусловно, се нуждаят от състрадание и подкрепа. Но кардинално този проблем може да бъде решен само по пътя на възстановяване на държавността там, където тя бе унищожена, чрез укрепване на институциите на властта там, където те все още са съхранени или ще бъдат създадени отново, по пътя на всестранна помощ.“

Среща Путин - Обама

Още същия ден в ООН се състоя очакваната „tête à tête“ среща между двамата първи, Путин и Обама. В продължилата повече от сто минути среща, двамата останаха на позициите си, които изложиха вече. Според руския президент нивото на отношенията Русия - САЩ е ниско. По главната тема - Сирия: Русия и САЩ имат съвпадащи позиции за търсене на "политическо решение" по конфликта. Путин не изключва Русия да се включи заедно с Европа и страните от региона срещу „Ислямска държава“ във въздушните действия. Но трънливите теми, окачествяващи срещата за "хладна" сумирано са четири фундаментални различия:

1.Ролята на сирийския президент Башар ал Асад - исторически съюзник на Москва. Русия смята, че Асад е част от решението на конфликта, а САЩ, че Асад е част от проблема;

2. Кои военни части и формирования да бъдат поддържани в Сирия срещу „Ислямска държава“;

3. Различните съюзници в региона, които имат Русия и САЩ;

4. Протагонизмът на двамата: за Барак Обама войната в Сирия може да донесе международен политически срив, докато за Владимир Путин точно обратното - ще засили престижа му в света.

Коментари:

CNN:“Руският президент Владимир Путин се завърна и взе отново лидерството от американския си колега Барак Обама на световната сцена! След срещата между Барак Обама и Владимир Путин в Ню Йорк двамата си стиснаха сковано ръцете пред камерите. Беше очевидно, че Обама би предпочел да не е там". Руският президент говори пред ООН за първи път от десетилетие, като обеща бунт срещу глобалното лидерство на САЩ и призова за отнемане на контрола на Америка върху коалицията, която се бори с "Ислямска държава". НоПутин не беше единственият лидер, който измести Обама от светлината на прожекторите на годишното събиране на лидерите в ООН. Речите на китайския президент Си Цзинпин и на иранския лидер Хасан Рухани на 70-та юбилейна сесия на Общото събрание на ООН създадоха атмосфера, в която Барак Обама трябва не само да защитава своята външна политика, която вече е обект на атаки от републиканците в Конгреса, но и поставиха под съмнение целия замисъл на световен ред, който в продължение на седем десетилетия е бил под глобалното лидерство на САЩ.“ коментира журналистът Стивън Колинсън от CNN.

Ноам Чомски: „Доктрината на САЩ в международните отношения е тази на мафията. Кръстникът не приема непослушание. Това е господстващият принцип в международните отношения.“

След срещата Путин - Обама, в сградата на ООН се проведе Среща на високо равнище на лидерите на държавите-членки на ООН за противодействие на “Ислямската държава” и екстремизма, организирана от президента на САЩ Барак Обама. Президентът Р.Плевнелиев и вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова също присъстваха. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова направи силно изказване: „Днес конфликтите не са между държавите, а вътре в тях. Тероризмът има различни лица. Екстремистите рушат културни ценности, защото искат да заличат паметта на народите. За борба с екстремизма е необходимо да се инвестира в образованието и в младите хора. Вборбата срещу насилието и екстремизма и в условията на безпрецедентна хуманитарна криза в Сирия и Ирак стратегическо значение има качественото образование. Защото светът е свидетел на културно прочистване в огромен мащаб, унищожаване, разграбване и незаконна продажба на предмети на световното културно наследство... В условията на глобализация нито една страна не остава незасегната. Ние трябва да дадем решителен отпор, трябва да подкрепим постигането на помирение в Сирия и Ирак, да спрем културното прочистване, което е военно престъпление, да се противопоставим на насилието и екстремизма. Младите хора се учат на омраза, а световните лидери трябва да ги научат да обичат мира, да имат достъп до качествено образование, и да придобият умения да мислят критично и да се противопоставят на омразата”.

Музеят Метрополитън пък бе домакин на мащабен форум насочен към необходимостта от опазване на богатото културно наследство в Сирия и Ирак., на който американският държавен секретар Джон Кери заяви пред аудиторията, че както за президнета Обама, така и за цялата негова администрация, това е цел от съществено значение.

Ирина Бокова също подчерта, че “Светът е свидетел на съзнателното унищожаване на богата културна история от екстремистки групи, което тя нарече тежко посегателство върху миналото, настоящето и бъдещето на тези държави. Нападенията срещу културата са нападения срещу хората, срещу тяхната идентичност, ценности и история, срещу тяхното бъдеще – ето защо културните и хуманитарни измерения на международната ответна реакция не могат да бъдат нарушавани...“

Кандидатура на жена за Генерален секретар на ООН.

Една от най-обсъжданите теми в ООН, от които зависи бъдещата дейност на организацията е избирането на Генерален секретар на ООН. В словото си президентът на Коста Рика проф.Луис Гильермо Солис обрисува личността Генерален секретар така: „Генералният секретар е най-важната международна фигура в света. Международната общност гледа на тази личност, за да получи ориентации, търси в него лидерство и иска чрез него да бъдат решени най-дълбоките и жестоки кризи, от климатичните промени до тероризма, от ядреното разоръжаване до човешките права...“

Президентът на Аржентина, Кристина Фернандес се Кирчнер присъства на световния форум за равноправието на жените в ООН, 20 години след Световната конференция в Пекин, и поиска "жена да оглави и да ръководи ООН след 2016г." Тази нейна позиция е подкрепена и от президента на Бразилия, Дилма Русефф, както и от китайския президент, Си Цзинпин, които също участваха във форума.

На същия форум за участието на жените в управлението говори и канцлерът на Германия А. Меркел, която изтъкна ролята на Конференцията преди 20 години в Китай, която повлия за издигане на жени в управлението в много страни в света. „Но, за съжаление, дискриминацията жени - мъже съществува, въпреки, че от Конференцията през 1995г. се постигна не малко, но все още малко са жените – ръководители на държави или на международни организации", заключи Меркел.

На30.09. президентът на България Росен Плевнелиев от трибуната на ООН на третия ден на Общия дебат изрази официално, че България има жена кандидат за поста Генерален секретар на ООН, визирайки качествата на Ирина Бокова, без да я назове поименно:

"Г-н Председател, сред досегашните осем Генерални секретари на ООН, всички от които мъже, никога не е имало представител от Източноевропейската регионална група. Неотдавна приетата от Общото събрание Резолюция 69/321 подчертава необходимостта при определянето на Генералния секретар да бъде осигурено равнопоставено и справедливо разпределение, основано на баланс по полов и географски признак, като същевременно бъдат изпълнени най-високите изисквания. Дошло е времето най-високият пост в Секретариата на ООН да бъде поверен на жена от Източна Европа. След като, както е предвидено в резолюцията, бъде разпространено съвместно писмо от председателите на Общото събрание и Съвета за сигурност и така започне процесът на подбор на кандидати, България има готовност да номинира кандидата, който е най-подходящ за този пост. Това ще бъде личност с изключителни качества, с огромен опит в международните отношения, с прекрасни междуличностни умения, ефикасен мениджър и комуникатор, истински лидер."

Тук е моментът да кажа, че в Ню Йорк се получиха сериозни дипломатически гафове поради непремислени и непремерени коментари от представители на България. Остана се с впечатление за разнобой между институциите Правителство и Президент - с решение две български правителства определят Ирина Бокова за официален кандидат на България за Генерален секретар на ООН, подкрепена и от българския парламент, а президентската институция премълчава кандидатурата на правителството. Това предизвика коментари, че България има две кандидатури за поста Генерален секретар на ООН, което от света не се гледа с добро око, сякаш властимеещите в България променят мнението си всеки месец.България е малка държава в ООН, за да претендира да бъде "силен играч" с две кандидатури в световната организация за най-висшия пост в ООН. Държави като Бразилия, Аржентина, Индия и т.н. не си позволяват такива необмислени ходове по отношение на кандидатурите си. Не бях допускала, че можем да стигнем до двойственост пред света и то в момент, когато авторитетните световни лидери и медии окачествяват Ирина Бокова за фаворит за поста генерален секретар на ООН заради дейността й като заместник генерален секретар на ООН и генерален директор в ООН за ЮНЕСКО в продължение на 10г., за нейните качества на дипломат и политик. Смятам, че вече на всички е ясно, че зад описанието на президента Плевнелиев от трибуната на ООН стои Ирина Бокова, защото Ирина Бокова е явление за българската дипломация на световна сцена.