/Поглед.инфо/ Испанският Конгрес на депутатите отбелязва днес 40-годишнината от опита за държавен преврат на 23 февруари 1981г.. По този повод на официалния акт бе поканен краля Фелипе VI, който уважи Конгреса и придружен от премиера Педро Санчес двамата посрещнати от председателката на Конгреса влязоха през вратата с лъвовете, която се отваря само при изключителни поводи.
Големият отсъстващ на това честване е самият крал Хуан Карлос, чието обръщение през нощта на 23 февруари 1981г. бе решаващото, за да не се върне франкизмът. Председателката на Конгреса Meritxell Batet обясни, че “този официален акт се свиква, за да покажем силата на демократичните институции, стойността на Конституцията и на испанската демокрация. Да си спомним как испанското общество реагира в такъв момент и как продължава и днес да защитава демокрацията в Испания.”
Депутатката-социалистка припомни също, че преди 10 години, бе отбелязана 30-годишнина с подобен официален акт и официален обяд с краля Хуан Карлос. Конгресът тогава бе с председател Хосе Боно и с премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. На обяда по случая присъстваха ръководителите на парламентарните групи, които са били в Кортесите по време на нахлуването на превратаджиите /на снимката/: депутатите Микел Рока, Сантиаго Карильо, Фелипе Гонсалес, Фрага Ирибарне, Алехандро Рохас Марко и тогавашният председател на Кортесите Ланделино Лавиля, повечето от които вече не са между нас, но остават в историята на Испания...“
Реакцията на политическите сили не закъсня. Депутатите от ERC, Junt, CUP, EH Bildu, PNV, Compromis y BNC отказаха да честват този ден заедно с краля Фелипе VI и напуснаха Конгреса.
На днешния официален акт кралят Фелипе VI не пропусна да припомни, че “твърдостта и авторитетът”, с който баща му крал Хуан Карлос защити демокрацията на 23 февруари 1981г. бяха определящи и решаващи за защитата и триумфа на демокрацията в Испания” Гости на този официален акт бяха двамата “бащи на Конституцията“ Микел Рока и Родригес де Миньон. След официалния акт председателката на Конгреса покани краля и министър-предсдедателя на официален обяд “по традиция” заедно с ръководството на парламента.
Но нека върнем лентата с историята 40 години и припомним “най-горчивата нощ” за испанците“23-F“ и я погледнем отвътре. през погледа на тези, които я живяха и които я помнят и осмислят.
“Анатомията на един миг”, пише журналистът Хавиер Серкас за датата “23-F”. Според него “тази дата блиндира Короната, защото кралят застана зад Конституцията, използвайки последната възможност катоглавно-командващда въдвори ред във войските, да озапти генералите-метежници, превръщайки се в Кралят-спасител на демокрацията.. За всички е ясно, че Хуан Карлос спаси Испания от връщане на франкизма в Испания, тъй като превратаджиите бяха избрали точния момент, за да нанесат смъртоносния удар в сърцето на новата демокрация – в парламента, където в този момент бе целият управленски елит на Испания, над 500 политици, където става предаването на изпълнителната власт Адолфо Суарес -Калво Сотело...”
Кралят Хуан Карлос I разкри пред в.”Ел Мундо” преди дни кой е истинският герой, скрит и премълчан тези десетилетия, който действа от името на краля и предотврати военния преврат, известен като“23-F“: "Получих обаждане от генерал Хусте: “Ваше Величество, аз съм генерал Хусте. Ако не Ви безпокоя искам да Ви попитам: С Вас ли е генерал Армада?” Аз му отговорих: Не. Тогава Хусте продължи: “Той ми каза, че идва при Вас, моля Ви не го приемайте…” Кралят в заключение заявява:"Генерал Хусте бе този, който попречи армията да повярва, че аз стоя зад преврата”. Според това, което дон Хуан Карлос е казал на “Ел Мундо” именно генерал Хусте е този, които фактически изпълнява тежката съдбовна задача. “Той убеждава генерал Армада да не идва до двореца Сарсуела, а да убеди останалите военни, замесени в преврата, успокоявайки ги, че аз съм с тях... А междувременно аз подготвях изявлението си по телевизията, а генерал Хусте по моя заповед дава заповед на своята бронирана дивизия “Брюнете” да остане по казармите и да не излиза да превзема улиците в Мадрид.”.
Според агенция “EFE” Бронирата дивизия “Брунете” представлява един от възловите елементи в плановете за преврата, защото е необходимо да бъдат завладени улиците в столицата. Генералът Хяусте говорил също със секретаря на Кралската къща Сабино Фернандес Кампо и го попитал дали генерал Армада се намира в двореца. Отговорът на Фернадес Кампо също бил категоричен: “Нито е тук, нито се очаква!” Генерал Хусте убеден, че кралят не подкрепя военния преврат, се впуска в изпълнение на кралската заповед и успява да задържи и да не бъде замесена Бронираната дивизия Брунете в преврата.
Операцията в плана за Конгреса е под странното име “херцогът на Аумада” (Оperacion “duque de Ahumada”,името е на първия директор на Цивилната гвардия , участник във Войната за независимост срещу Наполеон) В 18.23ч. подполковник Антонио Техеро влиза в Конгреса на депутатите с високо вдигнат пистолет в ръка и прекъсва с удари по банките пленарното заседание, когато става гласуването на новия председател на правителството Леополдо Калво Сотело като премиер на мястото на премиера в оставка Адолфо Суарес.
В същия този момент журналистът Хуан Луис Себриан, тогава директор на „Ел Паис“, интервюирал депутат в съседен кабинет. “Чух заповедта “Спокойно всички и на пода!” на Техеро в коридора преди да насочи оръжието си и да почнат цивилните гвардейци да стрелят по тавана,.. Чух после и по радиото и ми се преобърнаха червата … опит за военен преврат през Конгреса на депутатите. После излязох и видях. Депутатите се криеха под банките, само генерал Мануел Гутиерес Мелядо, даде лице на превратаджиите, застана пред тях хладнокръвен и спокоен така, че ти настръхват космите... Реакцията ми беше да изиграя може би последната ми карта като журналист - два часа след този рисков момент вестникът “Ел Паис“ излезе с 16 страници – двоен тираж със заглавието:“Държавен преврат, “Ел Паис“ е с Конституцията.“
Ланделино Лавиля, председателят на Конгреса на депутатите споделя: “Тогава ръководих втория тур от гласуване кандидатурата на новия премиер Калво-Сотело на мястото на Адолфо Суарес, подал оставка на 29 януари1981, когато подполковник Техеро нахлу в пленарната зала и със стрелба прекъсна работата на Конгреса. Аз се опитах по човешки да го задържа. Но подполковникът не пожела изобщо да ме чуе и продължи да размахва пистолет. Чак на сутринта преди да бъде отведен в ареста той се приближи до мен и каза “Благодаря, господин председател, на Вашите услуги!” Съзнавайки високата си отговорност и загриженост към депутатите в пленарната зала, се опитах да представя ситуацията спокойна, да създам впечатление, че положението е овладяно и затова съм спокоен, въпреки че насочен пистолет следваше всяко мое движение.“ Ланделино Лавия връща спокойствието в залата.”Взех микрофона и помолих депутатите да запазят спокойствие и да спазят инструкцията за излизане от залата , движение по коридорите, но не от сградата на Кортесите. В този ден Испания преживя 17 часа драматични и преломни, военните направиха опит да се върне франкизма и да се ликвидира това, което ние, демократичните сили, изградихме след Франко през тези пет години преход. Това става в един труден момент за демокрацията, момент на дълбока политическа и икономическа криза с правителството на Адолфо Суарес при една нестабилност и вътре в управляващата партия на Суарес, Съюз на демократицния център (UCD) и тероризъм на ЕТА... Кралят Хуан Карлос изигра своята жизненоважна роля, потушавайки военния преврат. Бяха осъдени 33 души 32 военни и един цивилен, най-висок ранг бяха генералите Хайме Миланс дел Бош и Алфонсо Армада. За световния печат останаха кадрите за неуспялия военен преврат с подполковник Антонио Техеро, който нахлува в Конгреса на депутатите с група от 200 въоръжени...
Премиерът Адолфо Суарес за 23 февруари също споделя интересни моменти: „Като пряк свидетел на т.н. операция “херцог Аумада” предпочитах да умра от един изстрел, вместо да съм свидетел на това падение-преврат. Да гледам как капитани от Цивилната гвардия стрелят хладнокръвно с картечен откос по тавана на Конгреса, в пленарна зала и Техеро започва да крещи, да дава заповеди на депутатите, които се тръшнаха на пода и по банките си останаха само единиците - генерал Мануел Гутиерес Мелядо, вицепремиер, който се хвърли веднага срещу Техеро. Аз, побързах да се намеся, за да не блъскат този знаменит политик. И третият депутат – Сантияго Карильо с дългогодишна практика на борец за свобода и равенство, който седеше на банката и пушеше, гледайки с пренебрежение хаоса. Превратаджиите изведоха пред очите ми от голямата зала генерал Мелядо и Сантиаго Карильо и ги закараха в Залата на часовниците, предполагайки че бяха с идеята да бъдат убити. Опитът за военен преврат беше да се сложи край на парламентарната монархия и на демократичния преход, пет години след смъртта на Франко...“
Премиерът в оставка Адолфо Суарес бе една от ярките личности на испанския преход. Политик с волеви характер и превъзходен юрист, бивш губернатор на Сеговия, бивш генерален директор на Испанската Телевизия и Радио / RTVE и министър - главен секретар на Движението /единствената партия по време на франкизма/. Суарес оглавява испанското правителство по покана на краля Хуан Карлос след смъртта на Франко за премиер от 1976 до оставката му през януари 1981. По време на неговото управление се легализираха политическите партии, завърнаха се много политици и интелектуалци от изгнание през времето на Франко, приета бе нова Конституция и се приеха така наречените Пактовете на Монклоа / Pactos de la Moncloa/. Правителството Суарес бе изложено на тежка икономическа криза, на тероризма от страна на ЕТА и на териториалните проблеми с 17-те автономии и тяхната подредба. Отделно проблемите в партията и преждевременното му решение да напусне поста на 29 януари 1981г., предлагайки за негов заместник политика Калво-Сотело. Във времето, което прекара в двореца Монклоа, правителствената резиденция- преживя вот на доверие и вот на недоверие, а той самия беше обект на два опити за държавен преврат т.н.“Operación Galaxia” и този щурм на Конгреса на 23 февруари 1981г.в самия ден, в който следваше да предаде властта на Леополдо Калво-Сотело. Адолфо Суарес умира през 2014.
Тягостните часове вървят трудно. От 18.23 ч. , когато стартира т.н. операция ”Херцогът Аумада“ и влиза подполковникът Техеро с 200 войни-превратаджии със заповедта “всички депутати на земята”, превръщайки ги в заложници, изваждайки най-непокорните - генерал Мелядо и комуниста Карильо в отделна зала до дългоочакваното послание на краля в 1,14ч. Минават тежки часове на страх и несигурност до Обръщение на краля Хуан Карлос в 1.14ч. на 24 февруари.
По националната телевизия кралят облечен в генералски мундир прочита два пъти специално Обръщението си към испанския народ. Хуан Карсос дава нареждания като Главно-командващ трите вида испански войски и заповядва да се спазва редът установен от ръководството на Генералния щаб.
Акцентът:“Короната, която е символ на постоянството и единство на Отечеството не може да толерира по никакъв начин действия и поведения на лица , които претендират да прекъснат със сила демократичния процес, който Конституцията, гласувана от испанския народ определи чрез референдум”. Кралят защитава испанската Конституция, въдворява ред във Въоръжените сили. Хуан Карлос заповядва да бъде отстранен незабавно от поста командващия дивизията “Маестрасго” генерал Миланс дел Бош, единственият военен, извадил своите 2000 войни на улицата и чака заразителната реакция на останалите да се присъединят. Бронираната дивизия “Брунете” на генерал Хусте в Мадрид не излезе по улиците и остава вярна на краля и на Конституцията.
На 27 февруари 1981г. се провежда спонтанна общата манифестация под надслов : “За свобода, демокрация и Конституция” и цял Мадрид излезе на улицата с лозунги “Да живее демокрацията!”, Да живее кралят!”
Генералите Армада и Миланс дел Бош и подполковник Техеро бяха осъдени на 30 години затвор за бунт и въстание. Осъдени са общо 32 военни и един цивилен с различни присъди. Процесът се състоя на 19 февруарои 1982г. в казарма в околностите на Мадрид, приспособена за случая.
