Министър Атанасова вдигна парите за заплати с 18%, но дали това е достатъчно, за да се подобри качеството?
Покрай задаващите сe хайки в болниците, както тръби пресата, и скандалите около ревизията на “Пирогов”, като че ли едно действие на здравния министър Десислава Атанасова остана встрани от прожекторите на медиите. А тя може вече да отчете едно изпълнено обещание. С нарочно постановление от 6 юни 2012 година кабинетът “Борисов” утвърди преструктуриране на бюджета на Министерство на здравеопазването (МЗ). Така се осигуряват необходимите средства за увеличаване на възнагражденията на работещите в центровете за спешна медицинска помощ в страната с 18%.
Безспорно увеличение на неадекватно ниските заплатите в Спешната помощ е необходимо, но оптимизмът на МЗ, че тъкмо тези 18% ще допринесат за подобряване на качеството на медицинските услуги и ще привлекат “лекари със специалност и квалифицирани медицински специалисти” едва ли може да бъде споделен.
По презумпция, идеята да не се увеличават заплатите на всички работещи в сектора, а само на тези, които постигат по-високи резултати в своята работа, би следвало да мотивира кадрите да работят по-добре. Въпросът обаче, който веднага изниква тук е как точно ще се отчита по-качествената работа в спешната помощ? Според броя прегледани пациенти на дежурство? Според скоростта на пристигане на екипите на адрес, бързината на извършените прегледи или пък според отзивите на пациентите?
Това засега поне не става ясно. Не става ясно точно по каква схема и какви увеличения на възнаграждението ще получат работещите в Спешната помощ, нито каква част от парите ще бъдат усвоени и какво ще се случи с останалите. Ясно е всъщност едно – че за да бъде изпълнено обещанието, дадено от министър Атанасова с встъпването си на поста като здравен министър №4 в рамките на мандата на управляващите, 6 504 284 лева ще бъдат пренасочени от перото за капиталови разходи на МЗ за 2012 година към перото за заплати!
Дали това е удачен ход, дали наистина е стратегически по-изгодно тези 6 милиона лева да бъдат раздадени избирателно по неясни критерии на около 6800 души – лекарски и друг персонал, работещ в спешните центрове в цялата, вместо тези предварително планирани в посока модернизиране на материалната база и оборудването средства да бъдат насочени по предназначение? Трудно е да се каже…
Безспорно ясно е обаче, че колкото и правилна да изглежда тази първа стъпка, едва ли от нея ще произтече някаква особена промяна, която да доведе до повишаването на качеството на спешната медицинска помощ. И тук не става дума, че хората, които въпреки системата се опитват и успяват да спасят човешки животи, не заслужават достойно заплащане за своя труд. Напротив.
Повишаването на качеството в спешната помощ и в здравеопазването като цяло има нужда от сериозни, целенасочени и стратегически планирани усилия, за да се стигне до реална промяна. И макар промяната в заплащането да е положителна стъпка, абсурдно е да се очаква, че точно този скромен финансов стимул ще доведе до някакви сериозни промени в качеството на медицинското обслужване.
За постигане на положителна промяна в системата на спешната помощ е необходима нова структура и организация в системата, която да гарантира бързото, ефективно и качествено обслужване на всеки един нуждаещ се. Идеята на разкриването на четири изнесени кабинета за спешна помощ в ДКЦ-тата в столичните райони “Студентски град”, “Надежда”, “Люлин” и “Кремиковци”, по която в началото на май министър Атанасова и кметът на столицата Йорданка Фандъкова постигнаха съгласие, има потенциал да осигури по-бързото достигане на линейките до адресите. Какво обаче се случва с малките и отдалечени населени места, населението на които също има нужда от спешна медицинска грижа. И ако столичани могат да бъдат транспортирани директно до съответното лечебно заведение, то дали и хората от страната могат да разчитат, че при спешни състояния те ще имат бърз достъп до специалист и качествена здравна грижа?
Липсата на достатъчен брой линейки, която стана тема на българския документален филм “13-те линейки на София” – единственото заглавие от Източна Европа, представено на 50-то юбилейно издание на Фестивала в Кан, е фактор, който няма как да допринесе за по-доброто качество на обслужването въпреки увеличението на заплатите. Липсата на адекватно оборудване в линейките от своя страна пък прави спасяването на човешки живот предизвикателство и за най-опитните специалисти. От своя страна, подготовката на кадрите в системата на спешната помощ и тяхната възможност за професионално развитие и специализация са също ключови условия за осигуряване на качеството.
Безспорно зад всичко това стои и въпросът за финансирането на системата. Защото е ясно, че нито линейки, нито апаратура, нито качествени специалисти могат да бъдат осигурени без наличието средства. Набавянето на такива средства обаче чрез прехвърляне на суми от перо в перо със сигурност не е устойчив механизъм, подпомагащ развитието.
Наливането на средства в една нереформирана система всъщност не е нищо повече от потъване на поредните ресурси в поредната черна дупка. Но от друга страна пък е добър предизборен пиар.
