/Поглед.инфо/ Ако заедно с коронавирусната пандемия безспорното събитие на годината по света бяха изборите за президент в САЩ, то коментарите след датата 3 ноември, когато бе изборният ден, се оказаха не по-малко интригуващи за всички политически лидери и народи в глобален мащаб. Няма и как да е иначе след като сякаш по правило езикът и подходите на обитателите на Белия дом започват да се използват от повечето западни /и не само!/ лидери по света. Тръмп започна да използва фразата „фейк нюс” в туитър и автоматично тя става често срещана в изказвания на премиера на Израел Нетаняху и президента на Бразилия Болсонаро, например. Много от държавите непременно държат да изградят приятелски отношения с най-мощната все още държава, каквато са САЩ и вече дни наред не спират поздравленията за обявения от медиите за победител в президенските избори Джо Байдън. Разбира се, че вътрешните неразбории по отношение на проведените избори са си вътрешен проблем на Вашингтон, но дори и там са наясно, че Тръмп получи значителна подкрепа от лидери извън САЩ и то само защото е президент „извън калъпа”, както се казва. Поне така твърди „Файненшъл Таймс”, ФТ,а неговите коментари намират широк отзвук например в Турция. Нормално, защото от политиката на Джо Байдън зависи и бъдещото политическо ситуиране на Анкара. Предположенията, че победата на Байдън „означава загуба за Ердоган” може и да не са много коректни, но определено насочват внимание към позиции, които очертават друг прочит за предстоящи промени, включително и по отношение на нови дипломатически ходове от страна на САЩ. Независимо от факта, че държавният секретар Помпео започва обиколка на Европа, Близкия изток и разбира се Турция в момент, когато би трябвало да се очаква подготовка за мирно предаване на властта. А той дори си позволи да каже, че „ще има нов ешалон, втори, на екипа на Тръмп” в управлението. В Анкара са нащрек, защото ФТ еднозначно определя Ердоган, заедно с престолонаследника на Саудитска Арабия Салман, унгарският премиер Орбан, Нетаняху, Борис Джонсън, Болсонаро в Бразилия, премиера на Индия Моди, северокорейския лидер Ким Чен Ун за потърпевши от победата на Байдън.Това, че в списъка е и руският президент Путин никак не е изненадващо, но липсата на името на Си.Дзинпин, китайският лидер, сред „загубилите” е симптоматично. Все пак Путин и Си Дзинпин очакват официалното обявяване на победата на Джо Байдън, за да го поздравят. Задкулисието в Анкара винаги е живяло с мисълта, че между Ердоган и Тръмп е „имало естествена хармония” и анализите на ФТ го потвърждават. Доказателствата винаги са били, че Тръмп е бил „щит срещу предприемането на финансови санкции срещу Турция”.Например за покупката на руските системи С-400. Едва ли оценките в тази връзка могат да претендират за „последна инстанция”, но е факт, че щадяща политика към Анкара провежда не само Берлин. В Анкара не могат да са много спокойни, когато се знае, че доскоро Байдън наричаше Ердоган „автократ”. Утехата е, че САЩ не могат да си позволят да бъде загубен член на НАТО като Турция , който се намира на границата с държави като Ирак, Иран, Сирия, с които Вашингтон има неуредени сметки. Едва ли личният подход на Байдът ще е така добронамерен като на Тръмп по отношение на Ердоган, но интересите на САЩ са над всичко, нали? А те налагат балансиран подход, дори и за Ердоган и водената от него политика. Известно е, че Джо Байдън добре познава Турция. Не само като вицепрезидент на Барак Обама, когато 4 пъти посети Анкара. Той дълго време е член на сенатската комисия за външни отношения и нейн председател.. Познати са близките му връзки с арменското лоби в САЩ, както се знае и че като цяло арменците гласуваха за него на изборите на 3 ноември. Негови изявления за арменския геноцид са били тема за обсъждане в Анкара. Още повече, че в предизборната си кампания той обеща, че ще подкрепи отново проекта за арменски геноцид в Камарата на представителите. Всъщност Байдън влиза в Сената една година преди кипърската операция през 1974г, когато бе създадена т.н. Северна турска кипърска република, непризната от никого, освен от Турция. Според ФТ има значение фактът, че Байдън е сенатор от Делауер, където живеят много американски граждани от гръцки произход.След турската операция в Кипър той е един от тези, които говорят за решения против действията на Турция. През 1975г е настоявал за оръжейно ембарго по отношение на Анкара заради тази операция. Няма как Анкара да не обръща внимание на такива подробности, защото те определено дават основание за оценка, че позициите на Байдън за политиките на Турция не са от вчера и могат да бъдат основание за трънлив път на Анкара в отношенията й със САЩ в наше време. Без да се надценяват, рабира се, като мащаби и стремеж към баланс, за който Джо Байдън вече говори. Все пак той е бил в периода 2011г-2016г 4 път в Турция. В Анкара през 2011г е разговарял с президента Абдуллах Гюл и премиера Ердоган. Акцент в разговорите са били събитията от т.н. Арабска пролет.През 2014г Байдън разговаря с Ердоган, който вече е президент и темите са съсредоточени изключително върху опасността от „Ислямска държава”, ИД, за региона. Съгласувани са предвижданите въздушни операции на САЩ . През 2016г Турция се включва в коалицията за борба срещу ИД и „отваря” военнитие бази на собствена територия за действия на САЩ на територии, където са радикалните екстремисти на ИД. Последното посещение на Байдън е през 2016г, след опита за преврат в Турция от 15 юли. В Анкара считат, че тъй като позицията на Вашингтон относно опита за преврат не е била еднозначно посочена, наложило се е Байдън лично да посеги съюзничката от НАТО, за да изрази „съпричастност”. Ако днес Турция се надява, че Байдън ще омекоти свои изказвания, че Анкара е „оказвала помощ на ИД с пари и оръжие”, явно не познава или предпочита да не афишира нравите на геополитически играчи от ранга на САЩ. Там не се извиняват. Подават сигнали и всеки сам да се ориентира и съобразява. Байдън, когато е дискутирал тет, а тет с Ердоган т.н. опит за преврат в Турция е подчертавал, че „американският народ е на ваша страна и може би трябваше да дойда по-рано”.Но през 2019г той посочи, че „САЩ трябва да имаме по-ясен подход като подкрепим лидерите на опозицията в Турция, за да се осигури интеграцията на кюрдския народ, който да заеме мястото си в парламента на тази страна”.Байдън е убеден, че Вашингтон не трябва да крие позиции, които смята за грешни и „който е извършил грешки, трябва да си плати цената”. Той определено е считал, че „можем да подкрепим опозицията в Турция, за да победи Ердоган, но не с преврат, а на избори”. Е, няма как Анкара да не обръща внимание на такива коментари във ФТ! Още повече, че Джо Байдън е един от световните лидери, който категорично взе позиция за превръщането на „Св.София” в джамия като призова Ердоган „да промени решението си”. „Св.София” трябва да остане музей, защото „85 години даваше щанс на хора от цял свят да го посещават, да се възхищават и да се молят там”.

Друг въпрос е защо ФТ смята, че от „загубата на Тръмп са се зарадвали канадският премиер Трюдо и канцлерът Меркел”.Твърди се, че в Европа са се опасявали, че втори мандат на Тръмп ще означава отделяна на САЩ от НАТО и противопоставяне на ЕС. Едва ли тези оценки са категорично правдиви, но това са внушенията, които се наблюдаваха през цялата кампания за президентските избори в САЩ.Същото може да се каже и за изброените „печеливши” от победата на Байдън. Сред тях се споменават иранският президент Роухани, френският президент Макрон венецуелският президен Мадуро /!/ и аржентинският Алберто Фернандес. Като се има предвид зад кого застанаха издания като „Ню Йорк Таймс”, „Вашингтон пост” и „Файненшъл Таймс”, няма защо да има изненади от коментарите им. Но бъдещето ще покаже кой крив, кой прав. Поне да приключат изборите в САЩ и официално да се обяви победителят. А Ердоган има над какво да работи, особено във нътрешен план. Турската лира продължава да пада, въпреки смяната на шефа на Централната банка и оставката на финансовия министър, Албайрак, който му е зет. Смяната на висши кадри в 7 министерства говири за мерки, наричани от някои панически, за да се спре с развитието на финансовата и икономическа криза. А участиета на турски сили зад граница изисква повече разходи, отколкото дори мощна държава като Турция може да си позволи в такава ситуация. Тревогите си остават, а изборите в САЩ тепърва ще имат и нови оценки.