/Поглед.инфо/ По цял свят на преден план все още стоят въпросите дали ситуацията в и около Украйна отново ще ескалира или с размяната на писмените становища между Русия и САЩ ще има глътка въздух за кратък отдих. Все още не е ясно ще се стигне ли до гореща война, макар и ограничена като размер, или ще продължи словестният сблъсък гарниран с призиви „да се даде шанс на дипломацията”. Защото е известно,, че когато дипломатите разговарят, оръжията мълчат. На Вашингтон му трябваше месец и половина, за да даде писмен отговор на Москва на исканията й от 15-17 декември за гаранции за нейната сигурност. Получи ги, но веднага заяви, че е „разочарована” от написаното. И тя щяла да мисли, „колкото трябва”, за да изрази позицията си.Включително за „отворените врати на НАТО” и „подсилването в Източна Европа”. Лавров вече заяви, че „Столтенберг е загубил връзка с реалността”, а оценките в ЕС за ситуацията се разминават с тези на САЩ. Според „Фигаро” Франция говори по-сдържано, а Борел направо заяви да не се драматизира и да не се допуска паника. А тя безспорно е обхванала целокупния Запад. Представители на Франция, Германия, Рукия и Украйна се събраха във формат Нормандска четворка в Париж и това се отчете като 1:0 за Путин. В Хърватска президентът Пленкович е категоричен, че хърватски войник няма да участва в каквито и да било военни действия свързани с Украйна. Будапеща няма да подкрепи Киев заради отношението му към унгарското малцинство /140 хил/ в Украйна. Берлин лавира, но тихомълком защитава „Северен поток 2”, защото за икономиката му това е жизнено важно. Италиански бизнесмени правят виртуална среща с Путин в разгара на „дрънкането на оръжия” по украинската граница Макрон днес ще говори по тгелефона с Путин. Отново за Украйна. Интереси, за които няма задръжки. Турция, втората по големине армия в НАТО, пък е в „деликатен баланс” между „Путин е големия шеф”, което го разбра следствие събитията в Казахстан, и съюзните задължения в Алианса. С отчитане на студените отношения в момента с Вашингтон.

Изобилни са коментарите в турските медии през последните дни, които анализират отношенията Русия/Украйна, преговорите Русия/САЩ, Русия /НАТО и разбира се ролята на Анкара в тези събития. Ердоган вече предложи посредническа роля за нормализиране на връзките Киев/Москва, но подчертава, че „всяка стъпка трябва да бъде внимателно разгледана”. Отправи покана до Путин да посети Анкара и да разговарят, за кой ли път, но сега основно за Киев. Твърдят, че поканата била приета, но поради ковид-епидемията нямало определена дата Покана бе изпратена и до Зеленский, за да се съберат заедно с Путин и с посредничеството на Ердоган да търсят приемливи решения. От Москва явно са отговорили с мълчание, което също си е отговор. Изестно е, че продажбата на дронове от Анкара на Киев разгневи Москва. Няма как военното напрежение в Украйна и региона да не уврежда отношенията на Турция с Русия. Кремъл явно ще наблюдава внимателно всяко движение на Ердоган. Така, както наблюдава Вашингтон, Брюксел и НАТО, особено като се знае, че там не всички са в единомислие. Колкото и да се опитва Ердоган да поддържа отношения между Кремъл, Белия дом и НАТО, разтърсвания са неизбежни. Няма логика Москва да приеме роля на „медиатор” на Анкара, която в същото време осигурява военна подкрепа на НАТО. А може да направи и ход в Черно море. Както казват някои в Анкара „дроновете може да са благословия, но може и да станат проклятие в политически план”. Защото Турция внася не само газ от Русия, не само гради своята атомна централа „Аккою” благодарение на Москва, но милионите руски туристи и вноса на жито от Русия през последните години могат да бъдат спрени без предупреждение. Това на фона на проблемната икономическо-финансова ситуация в страната на Ердоган. И предвид сътресенията във вътрешнополитически план с укрепването на опозицията в страната. Отделно е сривът на доверието в Ердоган поради намаляващата покупателна способност на турците. Външните инициативи може и да са полезни във вътрешен план, но рисковете навън може да донесат и негативни последици. Затова и в Турция се задава въпроса дали ще има война и каква позиция да заеме Анкара в ескалиращото напрежение между Запада и Русия. За Турция войната е нежелана. Въпреки, че Кремъл не приветства сърдечно, казват в Анкара, предложението за посредническата роля. Вратата обаче не била напълно затворена.

Основна тема на разсъждания в Турция е какви последици ще има, ако все пак се стигне до война. В тази връзка не изглеждат много обнадеждаващо „зашеметяващите кадри”, които Ройтерс публикува. На тях украински военни обучават цивилни граждани, включително и жени като Мариана Жагло, на 52г, които с тежки оръжия се учат как да стрелят и то с мисъл „готов съм да защитя страната си”. Признават в интервюта за агенцията, че сами си купуват оръжията, сами подготвят санитарни чанти и се учат да действат „меле”. Западът твърди, че Русия всеки момент ще нахлуе в Украйна, Москва отрича с „никога не е имала подобни намерения”. Убедена е, че по-скоро може да се очаква нападение от страна на Киев и то в посока Донбас. Западът задръства Украйна с оръжия и всякакви военни съоръжения, а в Анкара обясняват, че и САЩ, и ЕС са разочаровали Киев. Няма да изпращат свои войски там. Няма да воюват с Русия за сметка на Украйна. Целта е Русия да няма достъп до Средиземно море, да се затвори в Черно море, да се глобализира проблемът с криза между НАТО и Русия. Тогава Турция би трябвало да изпълни задълженията си като съюзник. С други думи САЩ поставят Украйна на ръба на война, която сами не могат да си позволят. Според редица турски коментатори Крим е окупиран, Донбас се контролира от Москва, но Западът всъщност се държи така, сякаш са приели ситуацията. А от своя страна Турция не налага санкции на Русия, не говори за проблеми на Москва в световната банкова система. Защото са убедени, че кризата около Украйна ще засегне и Анкара. Както и ЕС, което е другата цел на Държавния департамент. Прекъсване на връзките Русия/Европа или линията Берлин- Москва- Пекин, за която все по-често се говори. Макар и под сурдинка. Ако се прекъсне „тежестта на Франция и Германия в ЕС”, които са склонни на нормални връзки с Кремъл, това може да е само в полза на Вашингтон. И в Анкара има гласове, които са убедени, че докато Русия цели налагане на многополюсния свят, то САЩ са в люта битка да запазят мястото си на хегемон №1 в света.

Не случайно Вашингтон се старае да обедини съюзниците си. В случая старата схема с „коалиция на желаещите” се счита за особено подходяща. На първо място са спечелени Полша и балтийските страни. Обявява се предстоящо членство на Швеция и Финландия в НАТО. Двете страни обаче благоразумно отлагат изпълнението на тази идея. Поне до момента, в който Русия не нападне Украйна. Убеждаването на тези страни може да стане само с предизвикване на някаква криза. Преди това, пишат турски наблюдатели, била проведена активна политика срещу държави като Германия, Унгария и Австрия, които „били разглеждани като поддръжници на Русия в рамките на ЕС”. Припомня се, че в Австрия канцлерът Курц бе отстранен чрез „подкупна операция”. В Берлин имаше изборна смяна в управлението. В такава ситуация Унгария няма как да действа сама. Един вид почвата е подготвена. В Румъния има такава военна база, че ще се наложи Русия да я включва в планове за неутрализация. Предполага се, че обмисля алтернатива в Сърбия, около Ниш. Не се крие, че при необходимост ще се инсталират руски военни съоръжения на територията на Венецуела, Никарагуа и Куба т.е. в задния двор на САЩ. Нещо като „империята отвръща на удара” или „с твоите камъни, по твоята глава”. Още повече като се знаят конкретно всички военни части и съоръжения, които са разположени в балтийските страни /”засилено разширено присъствие”/, Полша /”рамкова страна”/, Румъния /4 хил/, България и засиленото военно-морско присъствие в Черно море. Тук Анкара заради договорката „Монтрьо” /1936г/ има важна роля за пропускателния режим и времето на престой /21 дни/ на военните морски съдове. Друг е въпросът със започналия на турска територия строеж на канал, който ще дублира Босфора. За Ердоган това е стратегически обект за издигане ролята на Турция на геополитическо ниво.

Какво предприема Турция в тази обстановка? Москва предпочита разговори с геополитически играчи. Турция е друг случай. „Приласкаването й” към Москва или задържането й на Запад, в рамките на НАТО, е цел и на Кремъл, и на Държавния департамент. На Ердоган разговорите с Джо Байдън трудно му се получават. С Путин разговаря, договорят се, но проблемните въпроси остават и това не е само Сирия и Либия. Посредническа роля за Украйна няма как да се приеме, защото „много ще станат гаргите на клона”. Нормандската четворка в пълен състав или Париж и Берлин поотделно ще търсят начин да поддържат битката на т.н. виртуално ниво. Нещо като медийна война, но с надежда за омиротворяване. Великобритания е навътре с „украинския пъзел”, защото на терен обучава украинската армия, внася военна техника, а външният й министър нарича Путин „хулиган”. По този начин поданиците на Кралицата са решили, че ще си върнат имперското самочувствие и влияние. Да се лавира между всички е наистина непосилна задача. Все някой ще изгърми. С пушката, която отдавна виси на стената.

И, внимание, външният министър на Китай, Ван И, говорил по телефон с Блинкен, държавният секретар, и призовал САЩ „да се отнесат сериозно към притесненията на Русия за нейната сигурност”. Сигурността на една държава не трябва да е за сметка на друга, смятат в Пекин. Манталитетът от Студената война трябвало да се изостави, казал Ван И. Регионалната сигурност не може да се гарантира чрез разширяване на военни съюзи. За препоръчване са преговори и диалог. Диалог, който в Пекин бе приложен на практика при проведената среща на Китай+5, Централна Азия. Участници са лидерите на Китай, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Темите са поддържане на политическата стабилност, борбата с ковид-епидемията и разширяване на търговско-икономическите отношения, включително ж.п. линия.. Целта е „противопоставяне на цветните революции в Централна Азия”. Несъмнено Китай дава рамо на Русия в ситуация на противопоставянето й със САЩ и НАТО. Подкрепата е повече от явна и в точен момент. Има пряка връзка с китайските планове за Тайван. Моментът е удобен. Светът е вперил поглед в Москва заради Украйна. Но ролята на Пекин в Централна Азия едва ли ще се приема с охота от Москва. Това са бивши републики от СССР и безспорно се смятат за зони на влияние на Русия. Но на този етап приоритет е да се запазят приятелските отношения с Китай. А Турция няма как да се примири с тези амбиции на Пекин и то защото счита, че тези зони са т.н. тюркски свят и там проектите на Анкара няма как да не се сблъскат с тези на Русия и Китай. На този етап обаче Украйна е на вниманието на света. Украйна, която като Македония на Балканите, се превърна в ябълка на раздора. Но всъщност е само повод, за да се води другата битка – за новия ред на света.