/Поглед.инфо/ Ако има нещо безспорно относно ситуацията в геополитиката напоследък, това е, че тя наистина се е променила радикално. Дори и София да си затваря очи за ориентация заради политическата криза в страната или заради неумение поради васални зависимости, факт е, че промените са колкото непредсказуеми, толкова и несекващи. Няма как те да не влияят на вътрешната обстановка и промяна в политическите процеси у нас. Въпрос на време. По света обаче те не само се следят внимателно, но се и регистрират и анализират задълбочено, защото имат потенциал да влошат въпроси от националната сигурност и да засегнат съответни национални интереси. Проведената на 19-22 юли 13-та среща на Форума за сигурност на Аспен, Колорадо, САЩ, е именно с такава цел - да се направят оценки на събития като срещата на високо раннище в Техеран, както и за хода на Украинската война. Всъщност за цялостната външна политика на Вашингтон в променениете условия на международнота сцена.
Присъствието на директора на ЦРУ, Уилям Бърнс, на тази среща и възможността да му бъдат задавани въпроси от журналисти несъмнено открехва вратата за повече яснота по теми, които са в основата на конфликта Изток/Запад. Някои го наричат цивилизационен конфликт. Оказва се, че думите на Върховния лидер на Иран, аятолах Хаменеи, при срещата му с Путин в Техеран, че „ако не бяхте направили ход, другата страна /НАТО/ щеше да започне войната” са обект на сериозно внимание в САЩ. Обсъжда се, не дали стаята на срещата е била впечатляващо празна и без характерните знамена и украси за такова ниво на разговори, а дали тази среща не е „нов и по-силен съюз на враговете ни”.Според Бърнс, като две „силно санкционирани страни” Русия и Иран се нуждаят един от друг, за да пработят заедно и да заобикалят санкциите. Но това не означавало, че си вярват, защото те са „конкуренти на енергийния пазар. Имат си и някои „исторически амбиции”, които ги различават. Може би това е намек, че Русия и Иран многократно са воювали в миналото и Москва обекновено е излизала победител във войните. То и САЩ воюваха в Корея, във Виетнам, Ирак, Афганистан например, но не могат да се похвалят с победа. Ситуацията днес е различна и поглед в миналото не носи дивиденти. А за присъствието на Ердоган на тристранната среща в Техеран Бърнс е убеден, че „Туция и Ердоган са много добри в жонглирането, те са майстори”. Отдавна Ердоган не е чувал такава похвала от страна на Вашингтон. Особено със слова като „взима много привидно противоречиви връзки заедно”. Казва го личност, която часове преди това призна, че „Путин не е болен” и постави в неловко положение солидни западни медии, да не говорим за нашите, които изпаднаха в ситуация като разпространители на манипулативни новини.
Бърнс не е спрял да хвали Турция и заради „това, което правят за зърнения коридор в Одеса”, което е част от играна на Ердоган за ролята на посpедник при разрешаване на конфликта Украйна/Русия. Независимо, че това всъщност е конфликт САЩ/Русия чрез механизмите на НАТО. А Украйна е само територия за размяна на удари с дългосрочна стратегически цели. Ако Сирия е била точка №1 в дневния ред на срещата в Техеран между Русия, Иран и Турция, то различията им по темата са видни и признанието,че „все още не е постигнато споразумение по този въпрос” не променя изводите на директора на ЦРУ. За него е важно да подчертае, че САЩ имат роля и при решаване въпроса с износа на украйнското зърно през Одеса”, защото „стара въпрос за преговори, насърчавани от САЩ и други западни съюзници”. Е, преговорите са между Русия, Украйна и в присъствието на Турция и представители на ООН, но Вашингтон е „одобрил с признание, че работата та турската страна и ООН е мъдро усилие”. Трябвало да се оценяват и подкрепят усилията на турската страна. Дали не става въпрос за „да се прави помен с чужда пита” или наистина САЩ са бабували на тази сделка? От откровенията на Бърнс пред журналист като Андрея Мичъл не става ясно. Мичъл между другото е присъствал като журналист и на срещата в Техеран. Именно той пита Бърнс „дали можем да определем Путин като психически стабилен и здрав човек”, а получава отговор, че „руският лидер е напълно и много здрав”. Просто имал „собствена перспектива за реалността”. Както и да се разбира. В този отговор е категоричен, но за отстраняването на шеф в отдел „Вътрешна сигурност” в Украйна, както и за глания прокурор, отговорът е уклончив. Мичъл смята, че „били „откраднали някакви държавин тайни” и това да е риск за ЦРУ. Отговорът е „между Украйна и САЩ има само тясно сътрудничество в разузнаването”. Точка, както напоследък обичат да казват руснаците.
Китай, разбира се, няма как да не бъде тема за обсъждане или въпрос на компетентни журналисти. Според Бърнс „не бива да се подценява решимостта на Си Дзипин да гарантира суверенитета на КНР над Тайван”. Бърнс е убеден, че „Китай ще домонстрира военната си сила, която е способна да извърши такова действие”. Според него „Китай учи уроците от нахлуването на Русия в Украйна”. Въпросът не е дали Китай ще нахлуе в Тайван, а кога и как. Блъфира ли Бърнс? Или провокира Пекин? Все пак уточнява, че „не мисля, че Китай ще предприеме такива действия веднага след важния конгрес на ККП тази есен”. Всички чакат дали Си Дзинпин ще бъде преизбран и с колко на този конгрес. Твърдения,че само Путин и Си знаят отговорар не е далеч от истината.
Бърнс не подминава ситуацията в Иран и придобиването на ядрено оръжие от Техеран. Той отрича Иран да е стартирал отново ядрената си програма и акцентира върху въпроса колко време ще е необходимо за изграждане на иранско ядрено удстройство. Американското разузнаване не било регистрирало рестартиране на усилия за въоръжаване на иранците с ядрено оръжие . Това било фокус на особено внимание в американското разузнаване.
Важна подробност в случая е, че на сесията във форума е присътвал и шефът на МИ-6 Ричард Мур.Той е бил и посланик в Анкара. На този етап според него светът т.е. Лондон се намира в „труден период”. Британското разузнаване никога не е имало илюзии относно Пекин, но сега полагаме повече усилия в Китай , отколкото през който и друг период”. Това и взело предимство пред борбата с тероризма, заявява Мур. За него е съществено, че „трябва да гарантираме победа на Украйна и то защото Си Дзинпин наблюдава всичко, което се случва в Украйна като ястреб”. Важно е, че „Путин и Си обявиха през февруари сделка за сътрудничество между двете страни, която няма граници”. Явно там ги стяга чепикът, както казват българите. Трябвало да се слуша много внимателно, когато Си казва такива неща. Разбира се, че в това сътрудничество на Москва била отредена ролята на „младши партньор”, особено след Украйна. „Китай е на шофьорската седалка”, казва Мур. Може, ако Москва не е наясно със стратегията да се сложи прът в колелото на сътредничеството между Москва и Пекин. Заедно трудно ще бъдат победени, но поотделно е повече от възможно. С такава цел Бърнс и Мур твърдят и че „съседските отношения” между Москва и Техеран” нямат здрава основа. На което говорителят на иранското МВнР, Насър Кенани, отговаря, че „съседската ни политика не подлежи на разрешение от САЩ”. Просто допълнение към думите на аятолах Хаменей, който каза при срещата с Путин на 19 юли, че „дългосрочното сътрудничество е изключително полезно и за двете страни”. Зад неутралитет всъщност Иран подкрепя действията на Русия в Украйна. Това го заявява Нед Прайс, говорител на Държавния департамент. Да, Вашингтон и в Колорадо потвържава, че според американското разузнаване Иран ще достави на Русия „стотици безпилотни самолети в Москва” Ще обучава и специалисти за боравене с тях. Но за Москва се оказва, че по-важни са договорките за подписаната енергийна сделка. Газпром и Иран са се споразумели за разбирателство на стойност 40 млрд дол , което ще помогне за производство на допълнителни 100 млн кубически метра на ден от газовите находища Киш и Северен Парс.
Каквото и да се говори, видно е, че се формират нови тенденции в организацията на живот и в геополитиката. Формират се нови реалности в международните отношения, при управлението на глобалните финанси. Всяка държава ще се стреми при новите условия в радикално променящата се геополитическа среда да защити собствените си интереси. Няма как това да става с предишни механизми и навици в почти „статичната среда” В САЩ са го не само осъзнали, но се подготвят и за съответна реакция. Русия си следва целите, за които говори открито. Само у нас продължават да вървят по утъпкания път от предишни години и с взор към новете съюзници. А те се спасяват поединично и осигуряват с предимство собствените си държави. Особено като са наясно с нивото на взимащите решенията в Брюксел, например. Какво ли ще ни донесе тази зима? Връщане в предишен век или настройване според новите условияа в геополитиката? Отговорите ще дойдат след мръзненето.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
