/Поглед.инфо/ Нямат край дилемите в Брюксел. На дневен ред е и лошият сценарий за ЕС от конфликта в Либия. Като се прибави и възникналото напрежение между Франция и Турция, което е пряко свързано с този проблем, ситуацията съвсем загрубява. Опасенията, че основни външни играчи в Либия като Русия и Турция могат да установят свои постоянни военни бази в богатата на нефт и газ страна създават чувство на ескалиращо безпокойство. Може и да изглежда преувеличено, но все пак „Ройтерс” преди дни съобщи, че Турция и подкрепяното от нея Правителство на националното съгласие, ПНС, в Триполи са се споразумели Анкара да използва 2 военни бази в Либия, което в прав текст означава постоянно присъствие на Турция не само в Либия, а и като цяло в Южното Средиземноморие. В същото време американското командване за Африка, „Африком”, информира, че Москва има достъп до 2 военни бази, което също навежда на мисълта, че ще е за постоянно.Стефан Гаунсенд, командващ „Африком”, казва „както ги видях в Сирия, сега те разширяват военни отпечатъци и в Африка, използвайки наемни сили, подкрепяни от правителствата”. Като доказателство за руско присъствие се сочи изпращането на 14 самолета МИГ-29 и СУ-24 в пустинни райони в Либия, които са под контрола на ген. Хафтар, воюващ за властта в Либия с ПНС в Триполи. Все пак не бива да се забравя, че няма официално решение за използване от Турция на военноморската база при Мисрата и военновъздушната Ал Уатия, превзети наскоро от армията на ПНС с помощта на Турция. Но Анкара не крие амбиции за влияние в Либия и региона, което едно постоянно присъствие би гарантирало осъществяването им на практика. По този начин се трасира и пътя за добив на нефт и газ в открито море т.е. в Източното Средиземноморие. Да не говорим за дивиденти в млрд дол от предприемачество в енергетика и строителни сделки при завършване на боевете в Либия.Това е нещо, от което Ердоган се нуждае особено много в настоящия момент, за да преодолее икономическата криза в страната си. Анкара енергично подкрепи с оръжие, военни сили и логистика ПНС в Триполи при битките с ЛНА /Либийска национална армия/ на ген Хафтар едва след като то подписа морски демаркационен договор, който осигурява на Турция възможност да извършва сондажни проучвания около Крит. На пръв поглед изглежда, че Русия се въздържа да се ангажира с Турция за прекратяване на огъня между двете враждуващи страни – ЛНА на ген Хафтар и ПСН с лидер Сарадж при обявени планове на ПНС да атакува и превземе Сирт. С турска помощ, разбира се. Сирт е важен град по средата на пътя Триполи-Бенгази, където е командването на ген.Хафтар. Намира се и в близост до тръбопроводи за пренос на нефт. Русия настоява да спрат военните операции и да не се атакува Сирт, Джуфра и тръбопроводите, но Анкара отказва. Казват, че това е една от причините да се провали наскоро официалното посещение в Истанбул на руска делегация с участието на Лавров, външен министър и Шойгу, министър на отбраната, която бе обявена като „сверяване на часовниците за Либия и Сирия”.Съществува възможност за ескалация на напрежение и в Либия, и в Сирия, Идлиб, ако не се получат ползотворни преговори между Русия и Турция, защото те са на противоположни позиции в тези страни.
Но на този фон започна първо словестна престрелка между Париж и Анкара и то относно Либия. При интервю за „Ла Кроа” френският външен министър, Жан-Ив Модриан, заяви, че Франция не взема страна в Либия, но Турция застрашава европейската сигурност като изпраща от Сирия радикални бойци да се сражават на страната на Триполи. Според него това е неприемлив стратегически риск, тъй като се случва само на 200 км от италианския бряг. Застрашава се Европа. Франция отхвърля обвинения, че подкрепя ген.Хафтар, но много факти говорят, че подкрепа е имало не само в периода, когато той воюва с „Ислямска държава”. Париж не критикува и страни като Египет и ОАЕ, които официално заемат страната на Хафтар, но не си спестява остри думи по адрес на Турция. После бе инцидентът с френската регата /контролираща региона по споразумение в НАТО/ при либийския бряг, която е настоявала турски кораб да предостави достъп до кораба, за да се докаже, че не пренася оръжие за ПНС в Триполи. По решение на ООН и НАТО доставките на оръжие за двете воюващи страни са забранени, но Анкара все пак намира начин да наруши ембаргото и осигурява модерни средства за битките на ПНС. Според Париж агресивната роля на Турция в Либия расте, а в отговор Чавушоолу, външен министър, казва, че „ подкрепата на Франция за пучиста Хафтар засилва кризата в Либия”. Става въпрос за двама съюзника в НАТО. Анкара арестува 4 френски граждани за шпионаж и отношенията са „на трупчета”. Италия на този етап остава мълчалива, а тя е съпричастна исторически към всичко свързано с Либия. Не може да се изключва влиянието й. Но дилемата в Брюксел за Либия предстои, защото и по този въпрос има разминаване във становищата. Разминаване има, но силни думи на Чавушоолу като „подкрепата на Макрон за превратаджиите и критиките към Турция са доказателство, че те застават зад нов колониализъм” едва ли ще се приемат с разбиране в ЕС. Макрон нарича подкрепата на Турция за ПНС в Триполи „опасна игра” и за пореден път споменава, че това е ново доказателство за „мозъчната смърт на НАТО”, която вече бе обявил преди време. Защото и Турция, и Франция са съюзници в Алианса, а разбирателство, съгласуване и диалог няма. Докато Чавушоолу обвинява Франция, че е виновна за хаоса в Либия и подкрепя открито Египет, който заплаши, че ще се намеси военно, ако ПНС атакува Сирт с подкрепата на Анкара, а Макрон твърди, че „политиката на Турция е отказ от разум”, ситуацията в Либия, а оттам и в Сирия остава повече от напрегната. Никой не може да гарантира, че скоро ще има развръзка в посока мир и стабилност. САЩ са заети с предизборни главоблъсканици и вътрешни битки, поради което не може да се очаква, че ще имат твърда и окончателна позиция за Либия. Ще трябва да се чака до ноември, ако изобщо имат представа накъде ще се наклонят везните в либийската драма.Източното Средиземноморие е терен за ожесточени сблъсъци, защото мирише на газ, а Либия е страната, която може да даде предимство за влияние в този регион. Включително за Франция, която няма крайбрежие там.Остава въпросът дали ЕС ще се справи с поредния кошмар? Този път либийски. И как ще се разбере с другите геополитически играчи. Да се каже, че „либийският народ ще реши съдбата на страната, а не Франция”, както заявява Чавушоолу, са думи, които звучат красиво, но действителността е различна. Историята доказва противното. Народите са потърпевшите, винаги.
