/Поглед.инфо/ След очевидното смразяване на отношенията между София и Скопие поради твърдата на този етап позиция на България относно стартирането на присъединителния процес на Повардарието към ЕС, подчертано внимателното вглеждане в събитията на Вардара дават основание за извод, че България най –после си е дала сметка за последиците от провеждана от десетилетия пасивна, непоследователна и без стратегия политика на държавата ни по отношение на т.н. македонски въпрос. Политика, която отчужди допълнително братята ни от старите етнически граници на страната. Отчужди, защото освен нескрит натиск от север и юг, гражданите с българско самосъзнание не получиха така необходимата им подкрепа от Отечеството в сложни за тях времена. Всеки остана сам с проблемите си, а днес се сърба попарата от надробени от самите нас грешки, пропуски, недоразумения или действия в услуга на чужди интереси. Предприетите стъпки за изваждане наяве на исторически документи от последните 100 години, запознаване на обществеността, особено младите българи, с личната кореспонденция и творби на борците за независимост от Османската империя на останалите извън Отечеството земи, осветляване на ситуацията със създаването на т.н.македонски език, посочване с пръст на факти за насилия, изпращане в концентрационни лагери, физическа разправа, включително смърт, на заявили се като етнически българи в годините на титова Югославия са само брънки от различна българска политика. За съжаление наблюдавани действия в Скопие дават основание да се разсъждава, че антибългаризмът и старите връзки с Белград не са минало, въпреки напъните за европеизация. Някои на Балканите го наричат минало незабравимо. Толкова незабравимо, че паяжината вече се плете въз основа на грижа за „сръбски свят” т.е. сръбски общности в повечето балкански страни, не само в Косово. Мини- Шенген на Балканите си има дълбоки корени. И дори западна подкрепа.

В случая обаче София е с нова дилема относно Повардарието. Едни казват, че отлагането на предвиждано от години преброяване на населението има „албански контекс”, а други, че е следствие на своего рода страх от възможност доста граждани във вече Република Северна Македония, РСМ, да се пишат българи. По официални български данни те са около 100-120 хил, защото имат български паспорти, но според Скопие през 2002г само около 1500 /точно 1417/ са посмели да се определят като българи в преброяването.Всъщност самото отлагане на преброяването за 5 септември е постигнато след споразумение между управляващите от СДСМ, начело с премиера Зоран Заев, и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с лидер Мицковски. Непримиримите във всички посоки опоненти явно са имали сериозна причина да съгласуват подобно решение. Албанският фактор не е мираж и не е позициониран само в РСМ. Напротив, енергични политически прояви на албански лидери в Косово, Албания и РСМ говорят за използване на всяка възможност за съгласуване и подкрепа. В Прищина Курти, спечелил впечатляващо парламентарни избори на 14 февруари със своята „Самоопределение” , готви се за премиер и не пропуска да спомене за обединение чрез референдум с Тирана. Счита, че така засилва позиции при разговори, ако се осъществят, с Белград. за постигане на признание на независимо Косово.Алтан Груби, вицепремиер на РСМ от квотата на албанската коалиционна на Заев партия ДСИ, произхождаща от АНО, въоръжената групировка аналогична на АОК в Косово, прави посещение в Прищина. Не остава тайна, че настоява за упражняване на влияние върху албанската диаспора в Европа, за да бъде активна в процеса на преброяване на населението и имотите в самата РСМ. Думите му, че „преброяването е не само статистическа, а политическа операция” заслужават внимание. Казани са при посещение в Тирана и среща с експремиера на страната Пандели Майко. Албанската диаспора явно се е вслушала в призивите и резултатите от започнало на 1 март преброяване извън страната са, че от преброени 120 хил участници в страни от Европа албанците водят със 7:1 на православните македонци.. Сигналът е отекнал в Скопие, където и без това албанските претенции през последните десетилетия водят до все повече „нощни кошмари”, както казват някои, сред македонските лидери. Никак не е случайно, че още по време на управлението на премиера Груевски, през 2011г, имаше друго отлагане на преброяване сред населението в тогава Р Македония. Мотивите бяха, че са налице опасения от злоупотреби по време на самия процес, но истината бе, че след направени проучвания се потвърдиха опасенията, че ще има нарушаване на съществуващия баланс между основните етнически общности – албанци и македонци. В полза на албанците, естествено. Те знаят как да получат повече гласове в свой интерес, предимно от зад граница.. Съгласно Охридското споразумение, подписано под западен натиск, за да се спрат военните действия на албанската АНО срещу властта в Скопие, разпределението на управлението на местно и национално ниво е в съответствие с % на съответната общност, определен с преброяване. Смята се, че албанците са около 25% от гражданите на РСМ и на тази основа те получават ¼ от управленческите позиции. Как да не се търси и помощ отвън, сред своите зад граница? Затова вместо на 1 април, преброяването ще е на 5 септември, когато други събития могат да променят дневния ред в полза на управлението на СДСМ.

Разбира се, че подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ за изход от тази ситуация не е без съответен компромис.Например да се отблокират икономическите политики, предложени от Зоран Заев в Собранието /парламента/, които опозицията доскоро оспорваше. Мицковски споменава и че имало в тази връзка и „тайни” договорки, които Зоран Заев трябвало да изпълни. Така се управлява в Скопие. Но по темата България, няма кой знае каква разлика в позициите. Като се почне от палене на българското знаме, обидните слова по адрес на външната ни министърка, заплахите към избрания македонския представител в Евровизия, който се оказа и български гражданин, задържането на български книги на границата, институционален натиск над граждани с български паспорти и не криещи българската си принадлежност, честване на Тито като национален герой на Повардарието или приемане на закон за изучаване на сръбски език /факултативно засега/ в училищата и се стигне до масово хулене на българската политика относно Скопие в проправителствените медии. Да не говорим за драмите с общата ни история и герои във вековните ни общи битки за освобождение, независимост и съединение. На този фон министърът на външните работи на РСМ, Буяр Османи, при посещение в Мадрид лобира, казват, за промяна на позицията на Испания относно Косово. Испания е една от 5-те европейски страни, която не е признала Косово като независима държава. Няма как като си има Каталуния.

Ние пък какво да кажем като има предложение моста „Тодор Александров” в Скопие да се преименува на Накие Байрам, а други улици да получат имена като Беким Фатмиу, Ибрахим Ругова, Адем Демачи и т.н.? То и в парламента на Норвегия при проведените наскоро парламентарни избори бяха избрани за депутати 5-6 турски граждани и Анкара бе във възторг от такъв резултат. Какво да говорим за Балканите, където Турция сърце и душа дава за населението, което изповядва мюсюлманска политика То съответно получава мощна икономико-политическа подкрепа. Още повече, че е приело за приоритет членството в ЕС и няма намерение да се откаже нито от стратегическа албанска общност, нито от позиции на държавнотворен народ. Албанският език вече е с такъв статут, албанското знаме се вее над половин РСМ, всеки 4-ти управленец или назначен на работа е албанец, без значение на качества или образование, но Пандели Майко заявява, че „целта е 50% от населението в РСМ да е албанско”. При тези обстоятелства що за призиви има в Скопие, че „след изборите Македония трябва да се изправи срещу България”? Публикуват се с подчертано удоволствие изказвания като „Вашингтон разчиства терена за Македония в ЕСкато демонстрира ватиск върху София”. Изказал се Матю Палмър, заместник-помощник държавен секретар на САЩ, че „спорът с България трябва да се реши на двустранна основа и че една държава-членка на НАТО не може да заплашва друга държава- членка на НАТО” и ето ти международна интрига. Сякаш България от вчера е член на НАТО и ЕС и не е наясно с практики и прояви, които винаги се правят в интерес на стратегическите цели на геополитически играчи. И често са в противоречие с национални интереси. Атаки срещу София като тези чрез НПО, базирано в Словения и наречено словенски институт IFIMES, където са ни нарекли в публичен доклад с обидни слова бързо могат да намерят отговор чрез поискано вето за РСМ, докато не „освободи осъдените за нахлуване в парламента на 27 април 2017г граждани”. Това е искане внесено от Словенска национална партия в парламента на Любляна, за да се блокира началото на преговорите на РСМ за членство в ЕС. Мъглата от случилото се на 27 април 2017г, след което Зоран Заев взе властта без избори, не се е разсеяла и явно някои в Словения са наясно със ситуацията. Когато имаш трески да дялане, по-добре не повишавай глас с обиди, заплахи и търсене на подкрепа сред силните на деня. Историята и истината не са монета с две страни и не става въпрос за игра ези/тура. Нито може да се разчита на лица за влияние, които нямат мира да доказват колко по-добре за България ще бъде да се вслуша в съвети за отпушване на процеса за начало на преговорен процес за членство на РСМ в ЕС. Като начало да се организира междуправителствената конференция, която ще даде старт на този процес. Оставете историята на комисии, които няма как да се разберат, но може да си преговарят до края на света. А като се откажем и от история, и от предци, и от език, и от единствената обединителна за последните 100 години кауза, какво ще остане за българите? Ето на този въпрос отговор не дават онези, които милеят за съюзнически задължения и евроатлантическа солидарност. Имаме си я, не се отмятаме, ама народът ни като цяло не се отказва от своето. Тогава? Следете процесите в геополитиката, в ЕС, сред новите идеи за нови съюзи там и не бързайте с отговори. Времето ни е пълно с изненади и обрати.. Само да не са военни, че тогава съвсем ще объркаме конците. Особено като си знаем мъката македонска.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели