/Поглед.инфо/ Точните думи са на канцлера Меркел след поредна среща с Путин още през 2018г, а именно „Време е Европа да застане на своите два крака”.
На завършилата преди дни конференция по сигурността в Мюнхен, наблюдавана с подчертан интерес от цял свят, президентът Макрон пък каза „Европа трябва да престане да бъде младши партьор на САЩ”, а призивът му за „поставяне на край на конфликтите с Китай и Русия като втори избор в настоящата ситуация” бе определен от редица световни наблюдатели като „дипломатически шамар към САЩ”. Френският президент ясно артикулира позиция, че „конфликтите се множат, а ние не сме способни да ги решим”. Допълнението, разбира се е, че „европейците ще останат част от НАТО, но нищо не ги спира да бъдат независими, обединени и демократични, да действат като такива през следващите десетилетия” и дава сигнал с „трябва да се мисли по европейски, а не непрекъснато да се обръщаме към САЩ”.
От своя страна германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заяви в Мюнхен, че „Great again е за сметка на парньорите, което не е приемливо”, което подчертава тезата му за „Европа споделя общи ценности и няма да участва във война с Русия и Китай”. Нещо като призив за неутрална Европа. Ако се добавят и думи на АКК / Анегрет-Крамп Каренбауер, министър на отбраната на Германия/, подала вече оставка като лидер на ХДС на Меркел, че „Западът с неговите идеали са подложени на предизвикателство, а ЕС има задължението да може да покаже, че действа” става пределно ясно, че в Европа не от вчера духат нови ветрове и причината не е само Брекзит. Коментатори на Запад припомнят слова и на Хайко Маас, външен министър на Германия, че „на САЩ не може да се разчита”. Може би затова има анализи в стил „Меркел се среща по-често с Путин, отколкото с Тръмп”. Да, обаче държавният сектетар на САЩ, Помпео, не без съответното самочувствие на световен хегемон, в Мюнхел бе пределно ясен с критика към някои изказвания в Германия, които в прав текст казват, че „САЩ се оттеглят”. Той е щастлив, че смъртта на трансатлантическия съюз се преувеличава и че „ ние заедно като Запад печелим, правим го заедно”. Според него опитите да се дистанцира ЕС от САЩ рискуват „разделението на Европа”. Още повече, че той не вярва Европа да се справи сама. Пътят е само „заедно със САЩ”. Речта на Помпео в Мюнхен наистива съдържаше доста често думата „победа” /win/, което някои определиха като „ехо от речи на Тръмп с неговото so much winning”, но той е пределно ясен със защитата си на водещата роля на САЩ в света. Казват, че Макрон е контрирал с „Европа се превръща в континент, който не вярва в своето бъдеще и има ослабване на Запада”. Онзи Запад, който винаги е смятал, че неговите ценности са универсални и ще управляват завинаги света, ще доминират. Това са изводи на Макрон и то след прословутото му „НАТО е в мозъчна смърт”.Няма как да не се направи връзка с факта, че Европа е притеснена от ескалирането на напрежение между геополитическите играчи като САЩ, Русия и Китай. Опитва се като в случая с отхвърлянето от Вашингтон на ядреното споразумение с Иран да противодейства, поради негативни резултати за собствената икономика, чрез създаване на специална бартерна система / подкрепена от Москва/, за да заобиколи въведените санкции от САЩ, но на практика няма официално обявен резултат. Видно е от случващото се около Иран и поредица изказвания на Техеран в тази насока. Объркване има и във връзка с идеята на Макрон за създаване на европейска армия, която да представлява европейските интереси, но без да се излиза от НАТО. Столтенберг, ген.секретар на НАТО, няма как да не похвали в Мюнхен съществуващите отношения между САЩ и ЕС. Напрежението и объркването е налице, но дали конференцията в Мюнхен разсея мъглата? Дали някои не си купуват фабрика на 8 септември, пък други са в състояние да се включат стратегически в новите промени, които съпътстват геополитиката на този етап? ЕС продължава с подкрепата си на санкциите към Русия, например, но с някои изказвания относно намаляващата роля на НАТО не правят Вашингтон щастлив. Да се говори за еманципиране на Европа може и да е пресилено, но не може принципно да се отхвърля нашето „интересът клати феса”. Защото Брюксел несъмнено има своите интереси и дори въвеждането на мита върху европейски стоки-емблеми, стопирането на европейски разработки като в самолетостроенето и редица подобни действия нанасят удар върху стандартите на Европа, върху икономиката й. Да не говорим за шпионските скандали и подслушванията на високо ниво от страна на съюзници. Още повече, че страни от Централна и Източна Европа няма съмнение, че поддържат постоянни връзки с Русия, без да отхвърлят санкциите до момента. Не проявяват ентусиазъм при призиви за сатанизиране на политиката и президента й. Даже я подкрепят в редица действия. По обясними причини без Полша и страните от Балтика, но даже и те напоследък прецизират изявления. Не е ясна посоката, в която ще се движи светът в следващите десетилетия. Сигнали, че Европа прави опити да излезе от чадъра на САЩ за сигурността си е красноречиво доказателство, че има нови характеристики на етапа след Студената война. Онази война, в чийто край, според думи на Путин още през 2007г също в Мюнхен, Западът не изпълни обещания за ограничаване на разширяването на НАТО на Изток. Днес Москва има самочувствие на държава с модерно оръжие, добре въоръжена армия, успехи на геополитически терен и реформира не само икономиката, но и политическата си система, което няма как да не се отчита в Брюксел. Звучат думи за Европа от Лисабон до Владивосток, а дали ще се чуят из цяла Европа е въпрос на бъдеще. Дали София ще ги разчете? Предстои.
