/Поглед.инфо/ Вниманието на цял свят е привлечено от събитие като предстоящото посещение на Си Дзинпин в САЩ, което се осъществява в условията на сложна международна обстановка и в момент, когато китайско-американските отношения се намират на критичен кръстопът. По покана на Джо Байдън китайският президент ще участва в среща на високо равнище между Китай и САЩ на 30-тата среща на икономическите лидери на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество /АТИС/ в Сан Франциско. Байдън щял да пристигне на 14 ноември, а Си Дзинпин – на 15 ноември. Известно е, че двете най-развити икономики в света имат доста преплетени икономически интереси. Те имат 1/3 от световната икономика и ¼ от световното население. На тях са пада и 1/5 от световната търговия. Анализатори тези дни непрекъснато напомнят за предишната среща на Байдън със Си Дзинпин, която се състоя през ноември 2022г в Бали, Индонезия, където според двете страни са били постигнати „редица важни общи разбирания”.Тогава Си Дзинпин каза, че „при настоящите обстоятелства Китай и САЩ споделят повече, а не по-малко общи интереси”. А напоследък непрекъснато повтаря, че Китай е за „зваимно уважение, мирно съвместно съществуване и взаимоизгодно сътрудничество”.За последно Си Дзинпин е бил в САЩ през 2017г.

В навечерието на тази дългоочаквана от Вашингтон среща Пекин говори за „ние винаги вярваме на общите интереси на Китай и САЩ, които далеч надхвърлят различията, а успехите на двете страни по-скоро дават възможности, отколкото предизвикателства един за друг”. Дипломацията явно се е погрижила за създаване на оптимални условия за ползотворна среща. Нещо като изявления на Кисинджър, че „партньорството между двете страни е в интерес и на двете, и на света като цяло”. |

Разбира се, че напоследък отношенията между Китай и САЩ преминаха през обрати. Често думи и действия се разминаваха и то сериозно по отношение на посоката определена от двамата президенти в Бали. Но поредица от американски висши представители посетиха Пекин, а в края на октомври китайският външен министър Ван И посети САЩ. Той се срещна не само с Блинкен, но и с представители на американските политически, стратегически и бизнес среди. До 12 ноември във Вашингтон бе и Хе Лифенг, вицепремиер на Държавния съвет и водещо лице на Китай по икономическите и търговските въпроси между двете страни. Американски представители бяха на току-що завършилото 5-то международно изложение за внос в Китай. Явно има сигнали за положителни признаци за стабилизиране на отношенията. В този дух са и посещения на американски предприемачи в Китай, форум за приятелство между хората в Китай и САЩ 2023г, посещение на „Летящите тигри” в Китай, 5-та конференция на градовете-сестри на Китай и САЩ и т.н. Говори се за „основна движеща сила са хората с техния обмен” и се призовава за „отворена комуникация за подобряване на китайско-американските отношения”. Според Пекин, ако се насърчава сътрудничеството, ще се намалява напрежението и ще се постигне пробив за решаване на настоящи световни кризи.

Всички тези изяви се извършват на фона на назначаването от Байдън на виден антикитаец, Кембъл, за зам.държавен секретар, което се определи във Вашингтон като сигнал за „нарастваща конфронтация с Китай”.Обявеното „завъртане към Азия” едва ли може да се определи като нещо различно от „сдържане на Китай” . Още повече, че се наблюдава позициониране на военни сили около Китай и създаване на търговски фронт срещу Пекин.. Но това е част от т.н. геополитически игри, където трите големи сили често разменят словесни /и не само!/ удари към определените за „конкуренти”, „врагове” или „недоброжелателни” държави. Определя се като „нищо лично, просто бизнес”, но тоталното разминаване в гледните точки вече достатъчно объркаха света. И то до състояние, в което все по-често се говори за Трета световна война. Даже се напомня за прословутата реплика на лорд Палмърсън „как трудно се живее, когато никой не воюва с Русия”. Само не е ясно дали Пекин познава точно това двуличие на Запада и изявлението на Палмърсън.. Важното е, че светът се преформатира и една от причините е войната в Газа.

Именно заради Газа Саудитска Арабия обяви и проведе две срещи на върха на арабски и ислямски лидери, които ще обсъдят „конфликта в Газа”.Първо е арабска среща на върха /събота/, а после среща на върха на държавите-членки на ислямското сътрудничество /ОИС/.Обсъжда се израелското нападение над Газа и хуманитарните последици.Саудитска Арабия вече обяви, че заради тези срещи отлага арабско-африканската среща на върха. Но даде гласност на предсказания за „ще се срещнат ли Асад и Ердоган на срещата на върха в Джеда”.Защото те са участници в дебатите и на двете срещи.Всъщност след съвместна среща на върха на Организацията за ислямско сътрудничество и Арабската лига, проведена в Риад, държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на ОИС и Лигата направиха съвместно изявление. Посочиха, че участниците са се събрали „в отговор на призивите на Саудитска Арабия и Държавата Палестина да обсъдят израелската агресия срещу палестинския народ в ивицата Газа и в цялата палестинска територия, включително Ерусалим аш-Шарив”.Речта на Башар Асад бе сред дългоочакваните. Той е призовал ислямските държави с „нека използваме нашата сила” и е подчертал необходимостта от промяна на метода срещу ционизма. Да се прибегне до всички политически средства. Тази реч се е ачаквала с любопитство поради дългото отсъствие на Сирия от такива общи срещи на арабските страни. Според Асад израелската агресия трябва да бъде спряна не само сега, а и в дългосрочен план. „Проблемът не е в Газа, а в Палестина” е заявил сирийският президент.Добавил е, че „Газа е само една гара в 75-годишните ционистки престъпления”.Неговото мнение е, че „трябва да се прекъсне порочният кръг на кланетата и помощите”. Важно е „да се спаси бъдещето на Палестина”. Най-съществената част от речта на Абас е, че е подчертал необходимостта арабско-ислямският свят да използва силата си, за да промени подхода си към палестинската кауза. „Необходимо е да се спре с реториката и да се предприемат действия”, казва Асад. „Продължаването на сегашните методи само ще спаси положението, но ще проправи пътя към унищожаването на палестинския народ”.

В тази връзка е важно да се припомни какво постигна Блинкен при посещението си само преди дни в Турция. Защото темата отново бе „случващото се в Газа”. А срещите му с Фидан, турският външен министър, са част от усилията на Вашингтон да реализира своята политика относно |Близкия изток, включително Израел. Срещата Блинкен-Фидан, 2 часа, не бе последвана от съвместно изявление. Блинкен сподели впечатления и оценки при заминаване на летището. Самото му посрещане бе толкова на ниско ниво, че коментарите са излишни, както се казва. Турските медии акцентират повече върху казаното от Фидан, че „трябва да се попречи на Израел да нанася удари по цивилни граждани и да разселва хората в Газа” Настоявал е за „обявяване на пълно прекратяване на огъня”.Оценката на повечето турски коментатори за тази среща е, че „Блинкен не е получил това, което е искал от Турция”.Редица наблюдатели в Анкара споделят, че „САЩ и Израел се опитват и днес да изключат Турция от процеса, да я игнорират”. Първо са прилагали политика на изключване, а после са преминали на политика на използване на Анкара. Една от целите на посещението на Блинкен е била и „да се наруши турско-иранското единство”. Защото Вашингтон е бил „разтревожен” от посещението на външния министър на Иран в Анкара и последвалото посещение на иранския президент в Турция. Искане е имало и по отношение да не се подкрепя Хамас от Анкара. Предполага се, че е предложено на Турция и да приеме палестински бежанци. Самият факт, че не е имало изявления пред медиите, означава, че не е имало съгласие по исканията.Получила се е разлика между това, което са искали от САЩ и това, което е искала Турция. Явно интересите на този етап по тези теми не съвпадат.Блинкен не е получил нищо от това, за което е пристигнал в Турция, твърдят повечето наблюдатели в Турция. Заглавията са „Турция каза „не” на Америка”. Още повече, че преобладава мнението, че „САЩ искат регионална война, а Турция не желае да бъде въвлечена в такава война”. Не е трудно да се преположи, че Блинкен е бил наясно с онова, което да очаква в Анкара. Анкара е на мнение, че трябва на всяка цена да се предотврати регионална война и няма никакво намерение да се включва в такива сблъсъци. Общото мнение на турските медии и общество е, че това е правилната политика. Пример дава и иранският президент, който пътува до Саудитска Арабия и то при положение, че Иран и Саудитска Арабия от години са повече от съперници.А днес са единни в идеите да се спре насилието и убийствата в Газа. Затова някои в Турция пишат, че „Америка сякаш е изпаднала в парадокс. Опитвайки се да започне регионална война, тя може да затъне в блатото. Като във Виетнам”.Въпросите, които се задават са „какво ще стане с американо-израелските военни бази в Турция”, „ще си сътрудничи ли управлението на ПСР, партия на справедливостта и развитието, управляваща, с превителството на Асад в Сирия”, „какк ще се реагира на желанието на САЩ да създадат държава на ПКК” и ще може ли Турция да застане на страната на Палестина и да остане член на НАТО?

Щом и „Ню Йорк Таймс” пише, че „Байдън не може да управлява и Украйна, и Израел едновременно”, значи трудни времена са настъпили за Вашингтон. Пишат за „изтощение и разочарование”, за „Байдън изпитва умора и разочарование от войната в Украйна”, а сега и с Нетаняху. И в това време Лавров, външен министър на Русия, заявява „искат да ограничат Русия по всички възможни начини и да я изтласкат от Централна Азия и Кавказ.Тези опити са безплодни”. Ние сме тук исторически и няма да изчезнем никъде И нашите партньори, и нашите съюзници са наясно с това”. Очаква се и срещата Си Дзинпин с Байдън, за да се изясни как точно се е преформатирал света. И какво ще стане с Газа.

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.