/Поглед.инфо/ Опозиционният лидер на партия „Дева” , Али Бабаджан, заявява, че „ако се вгледате в реториката, нищо не работи без Турция”. Казва го във връзка с факта, че на срещата на Г-20 на остров Бали, на срещата на лидерите на НАТО в Индонезия Ердоган не е бил поканен. Самият турски президент, в отговор на журналистически въпрос за случая казва - „това не е важно”. Казва го след падането на онази ракета на територията на Полша, която определено има друго послание. Просто провокация с цел привличане на НАТО в пряк военен конфликт с Русия. А разнобоят в позиции сред западните представители в състав Г-20 определeно е налагал спешно среща „очи в очи” за съгласуване на единно становище. Може да се спекулира дали липсата на покана за Ердоган има общо със ситуацията, че той е „трън в петата на НАТО”, но една ли има някой, който да не признае, че турският лидер добре се ориентира в геополитическата обстановка. Личи по дивидентите, които страната му получава при развитието на изключително сложните процеси, включително икономически, днес в света.Нормално е опозицията в Турция да атакува Ердоган при всяка предоставена възможност, в случая отсъствието му от среща на водещи страни в НАТО , Но това едва ли може да се определи като „един от важните признаци на загуба на доверие в Турция”. Не че Турция „иска да премести земята”, както се изразява Бабаджан. Просто страната е голяма, мощна и както Изтокът така и Западът искат да я привлекат към своята зона. Светът е разделен, сферите са очертани, всеки търси съюзници за укрепване на политиките си. Но сигналите са си сигнали. Няма начин Ердоган да не ги е разчел. Нима случайно,казват, че споменава отказ от членство в НАТО, ако се предизвика глобален военен конфликт. Защото онова в Украйна си е регионален конфликт, дори и да падат ракети в страна от НАТО. Той харесва да се снима рамо до рамо със световните лидери, което редовите турци приемат като повод за гордост. Така се създава и усещане, че „и аз съм световен лидер”, както се изразява Бабаджан. Факт е обаче, че амбицията на Ердоган да играе не само регионална роля, но и на геополитическата сцена е последователна политика от десетилетия. Както и стремежът страната му да е суверенна, независима държава и то под лозунга „Турция над всичко”.

След зцавръщането си от Индонезия Ердоган заявява, че „в политиката няма вечно недоволство, недоволство, недоволство”. Допълва с „когато дойде момента, можете да седнете , да прецените и направите съответното подновяване”. Съвпада с вече обявената в прословутата му реч „Векът на Турция” начало на политика на преразглеждане на отношенията със страни, с които имат дългогодишни проблеми. Но прави впечатление, че отлага тази политика за след парламентарните и президентските избори през 2023г. В тази връзка той не се притеснява да отговори на въпрос „ще се срещне ли с Асад”. Известно е, че Русия вече е заявила, че „ако има такава среща, ние можем да бъдем нейни домакини|”. Явно не се изключва такава възможност. Особено като се знае, че има установени контакти между Анкара и Дамаск на по-ниско ниво. Като начало между спецслужбите, както обикновено. Справка Наришкин/Бърнс. Въпреки опроверженията, че няма почва за разбирателство. На този етап. Засега Ердоган казва, когато дойде време, можем да се срещнем и с Асад” Но е известно,че Турция е предприела дипломатически мерки за нормализиране на отношенията със страните от Персийския залив, с Египет, Израел и др. Но следи внимателно контактите на Тел Авив с Атина, които напоследък са налице и във военната област. Мирише на газ и от Източното Средиземноморие. В същото време срещата на Ердоган с Джорджа Мелони на Г-20 се оказва особено любопитна за турските журналисти. Като тази с Байдън. Според Ердоган с Мелони, новият премиер на Италия, са акцентирали на 4-ри теми - да се увеличи солидарността в областта на енергетиката, проблемите с мигрантите, задълбочаване на отношенията в областта на отбранителната индустрия, както и на подкрепата на Рим и ЕС за Турция. Определено с днешна дата отношенията с Италия са на добро ниво и Ердоган не скрива задоволството си.

В същото вреве отговорът за „цената на изолирането на Русия от света” е само с „цената би била неограничена”. Кой както иска да го разбира. За него е грешка, че се говори нелицеприято срещу Путин и подчертава,че „Русия не е случайна страна, голяма и могъща е и съобразяването с нея е задължително”. Не крие, че Западът е предизвикал руската реакция в Украйна, но Анкара гласува в Общото събрание на ООН за изплащане на обещетение за Украйна. Но за ракетата, паднала на територията на Полша заявява, че „трябва да уважавам изявлението на Русия”.Както винаги, политика на два стола. Видно е, че е печеливша.

Няма как Ердоган да не вземе отношение по въпроса за атентата на „Истиклял”в Истанбул. Той не се върна от Бали заради този терористичен акт, защото срещите там явно са важни за Анкара. Но не може да не коментира, когато от опозицията казват, че „атентатът е благоприятен за правителството” Отговорът е, че „тази опозиция ходеше рамо до рамо в протестен поход от Анкара до Истанбул заедно с терористите”. Напомняне, че при предишни избори опозицията заедно с прокюрдската партия ДПН, Демократична партия на народите, бяха организирали този поход за обединение на усилия за успех срещу управляващите. А ДПН се свързва, основателно или не, с ПКК, която бе обявена официално като организатор на терора в Истанбул. Като опитен играч Ердоган използва случая с изявеното становище на 6-те обединили се партии от опозицията относно терора и прилага практиката на „разделяй и владей”. Незабавно посъветва Мерал Акшенер, лидер на „Добрата партия” да напусне алианса на опозицията. Все пак Акшенер преди време се отдели от крайно дясната ПНД, партия на националистическото действие, която е коалиционен партньор на управляващата Ердоганова партия ПСР,Партия на справедливостта и развитието. Ердоган се надява Акшенер да „преосмисли позицията си”. Особено в „такъв период”. За него атентатът е „ нападение свързано с предстоящите избори и е част от сценария на страха, който терористите се опитват да разпространят”. Но нито дума, че този акт може да има връзка като отмъщение с обявената още през май нова турска военна операция в Северна Сирия, срещу която се обявиха и САЩ, и Русия, и Иран ,другите играчи в Сирия. На този етап отговорите са по-малко от въпросите.

Нормално е турските журналисти да попитат Ердоган какво мисли за преговорите в Анкара между Наришкин, шеф на външното разузнаване на Русия, и колегата му Бърнс от САЩ, бивш посланик на САЩ в Москва. Инициативата за тази среща е на Вашингтон, но Анкара отново печели червена точка като страна-посредник и за подобни разговори. Разбира се, че Ердоган ще е пестелив в отговора си, защото цялата среща бе зад кадър и малко информация изтече за съдържанието й. Ердоган споделя, че според неговия ръководител на разузнаването Русия и САЩ са се разбрали, че няма да правят опити за използване на ядрени оръжия. Той е доволен, че може да каже „ ние искаме да ги държим под строг надзор и да гарантираме, че теще се събират често”. E, това си е надскачане, защото решението е само на двамата геополитически играчи, а Турция е само терен. Предпочитан и от двете страни. Но и това са си дивиденти. Особено като може да се заяви „да не дава Аллах да се стигне до нова световна война” т.е. да не се дава такава възможсот. А че са си говорили и за Киев, няма съмнение.

Друг повод за гордост на Ердоган е превръщането на Турция в „енергийна база”, както се споразумя с Путин при срещите им в Сочи. Затово той подчертава пред журналистите след завръщанвето си от Бали, че „като Турция сме в добра позиция по отношение на енергията.” Звучи самонадеяно да се каже, че „ние не се нуждаем от никого”, но истината е, че с пускането на атомната централа Аккою след 2-3 години и предстоящото строителство на втора атомна централа Синоп с 4 турбини с помощта отново на Русия, Анкара ще има повече от сериозен енергиен капацитет. Явно Турция няма да има проблеми с енергията. За разлика от повечето европейски страни, които може и да ползват възможностите за износ от страна на Турция. Според турският президент те вече го били заявили. Лавров допълни, че „планираният за изграждане в Турция газоразпределителен център ще компенсира загубите понесени от взривените газопроводи „Северен поток 1 и 2. Да му мисли София. След като загуби своя шанс в това отношение.

Прави впечатление, че коментарите в Анкара за срещата на Ердоган с Байдън на срещата на Г-20 е спомената в графата „извънредни новини”, както бе оповестена и в САЩ. Конкретиката се свежда до „ изразяване на съболезнования за атентата в Истанбул /посрещнати с мълчание от Ердоган/, изявление, че Турция е важен участник в процеса за членство на Швеция и Финландия в НАТО” и че „американският президент ще продължи да подкрепя закупуването на изтребителите F-16”. А има благодарност и за посредническата роля на Турция в т.н. зърнена сделка за износ на украинското жито .Гордостта на Ердоган като посредник. Печели, безспорно. Няма какво повече да коментира турският президент. Важно е,че се е срещнал с Джо Байдън. Другите срещи са в кулоарите в хотел Apurva Kempinski в Бали - с Моди, Макрон, Салман, но турците са впечатлени. Президентът им е на равна нога с големите. Да му мисли опозицията в Анкара. Трудно ще се пребори с Ердоган на изборите, защото той има опита да гледа света с трезв поглед. Ако не му изневери късмета на вечен победител.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com