/Поглед.инфо/ Ако поне за час се откъсне поглед от Украйна, няма как да не се забележи, че шахматните дъски в геополитиката са се увеличили като брой. Големите играчи местят фигури, т.е. действат незабавно и в други посоки, а това е ясен сигнал, че повечето от технологиите са били разработени предварително. На срещата на върха преди ден в Мексико на северноамериканските лидери например президентът Андреас Мануел Лопес Обрадор заяви на Байдън и на премиера на Канада Трюдо, че „енергийната политика на Мексико е важна за националната сигурност” и така се противопостави на критиките на събеседниците си за предоставянето на контрола върху енергийния пазар на държавни компании. Определено спорът за енергийната политика е бил водещ на срещата между Мексико, САЩ и Канада. Но това е политика на левия Обрадор не от вчера. Още повече, че на тази среща той е призовал президента на САЩ, Джо Байдън, да „сложи край на презрението на САЩ към Латинска Америка” После пак казвайте, че Орбан не е прав, когато говори за „Западът се опитва да запази частично господство”. Частично, защото е видно, казва Орбан, че „моделът на доминацията на САЩ в световния ред вече е изчерпан”.Но за Обрадор е важно да подчертае, че е „време Латинска Америка и Карибите да решат да сложат край на това изоставане и на това презрение”. Байдън държал ключа към подобряване на отношенията и трябвало да се задейства за нормализиране на връзките на САЩ с всички страни от Северна и Южна Америка.

Въпросът е кое ще бъде приоритетно за Байдън в момент, когато кампанията за президентските избори през 2024г всъщност е стартирала. Дали да избяга от обвинения, че е на прага да започне ІІІ-та световна война заради Украйна или да продължи да крие Вашингтон зад Киев, за да „не се налага ние сами да се оправяме в бъдеще с руснаците”, както казва Кондолиса Райс. Все пак трябва да се мисли за положителен облик сред избирателите. Парите и оръжията явно не са непреодолим проблем. Времето лети бързо. Което не пречи да се играе срещу Москва на всички фронтове, за да „изтрият Русия от политическата карта на света”,както твърди Патрушев.

Брънка от тази верига на западните комбинатори на международната сцена са „изборите в Турция”. Те са „най-важните от всички избори през 2023г”, пишат в Блумбърг, защото Ердоган „нарича Путин свой добър приятел” и създава пречки пред изолацията на Русия в международните отношения. Не само в търговско-икономически аспект. Не подкрепя западните санкции към Русия, не ратифицира решение за членство на Швеция и Финландия в НАТО, поддържа агресивна реторика към Гърция, внася руска газ и нефт на преференциални цени, ще строи газов хъб в турска Тракия, купува С-400 от Русия, заплашва Европа с потоци бежанци и т.н. Ако в Нигерия изборите са „най-големите”, в Пакистан „най-шумните”, а Полша не е проблем, защото е верен съюзник, то в Анкара трябва да има промяна. Блумбърг в прав текст казва, че „западните лидери искат да видят задната част на врата на Ердоган”. По всички сериозни западни медии се публикуват материали за възможна загуба на Ердоган на предстоящите президентски и парламентарни избори през юни. Дори и Ердоган да реши да ги насрочи по-рано по съображения за по-добър резултат поради нарастналия му напоследък рейтинг от 39% на 47%. Затова „Файненшъл Таймс” пише, че „Екрем Имамоолу, кмет на Истанбул, прогнозира, че избирателите ще накажат партията на Ердоган на изборите”.Няма да е лесно, застрахова се редакцията, но заради присъдата на Имамоолу за обида на държавна институция е преценено, че това може и да има обединителен ефект за неговите поддръжници. По примера на самия Ердоган, който след присъда спечели парламентарни избори и стана премиер.Имамоолу е предпочитан от англосаксонците кандидат за президент на Турция, защото се счита, че ще върне страната към атлантическата линия. Факт е, че резултатът от предстоящите избори ще има влияние върху геополитическите и икономическите изчисления и във Вашингтон, и в Москва. Но и в Европа, Близкия изток, Централна Азия и Африка. Това доказва влиянието на Ердоган в световни дела по време на 20-годишния му мандат като лидер в Анкара. Презастраховането е , че „тези, които искат Ердоган да си отиде, не могат да са големи оптимисти”.Въпреки ролята му на посредник за решаване на кризата с износа на украинското жито. САЩ и Европа „биха били по-добре без разрушителното влияние на Ердоган върху световните дела, особено в момент, когато конфронтацията с Путин се засилва”. Още повече, че висши турски служители открито обвиняват САЩ за преврата от 2016г и за съдействието към терористични организации. Визират се ПКК и сирийските кюрди. Надеждите са, че нов президент ще превърне Турция в „различен външнополитически фактор, който се чувства по-удобно като западна държава”.Разбира се, че няма да има бърз обрат на 180 градуса и партията на Ердоган ще запази място и роля в политическия живот на страната. Ще се съпротивлява на промените Социологически проучвания напоследък показват, че 62% определят Русия като добър помощник на Турция в икономиката, и предпочитат Турция да има неутрална политика по отношение на Украйна. 48% считат, че САЩ и НАТО са виновни за войната Явно отношенията със САЩ са меко казано сложни. Като цялата вътрешнополитическа обстановка в Турция.

Ердоган обаче не стои със скръстени ръце. Увеличава заплати и пенсии с 25%, раздава хиляди обществени поръчки на близки фирми и привърженици без конкурс, лансира нормализиране на отношенията с държави, с които години наред е в конфликт. Сирия е красноречив пример, но тук ролята на Москва не бива да се забравя. Известно е че успешни лидери са тези, които лесно могат да минат от позиция на враг към позиция на партньор. Това Ердоган го може. Приятел на Асад в Дамаск, после го обяви за нелегитимен президент и застана на страната на опозиция срещу него, а сега се готви за среща със стария приятел под егидата на Москва, за да се нормализира обстановката в Сирия. Разбира се при изпълнение на някои турски условия като участие на свободната сирийска армия, подкрепяна от Анкара, в бъдещото устройство на страната на Асад. Подготовката за среща Ердоган/Асад е в ход Ще се осъществи преди изборите, защото „целта на Ердоган е да получи предимство и влияние в критичните интереси на Турция, да покаже напредък ” , казва последният посланик на Вашингтон в Дамаск Робърт Форд. Определено ще му донесе дивиденти. Преди това ще разговарят в Москна външните министри на Русия, Турция и Сирия. Но САЩ не одобряват стремежите за нормализиране на отношенията относно обстановката в Сирия и ще изпратят нарочна делегация от Вашингтон в Анкара, за да се уточняват позициите. На този етап Вашингтон е против водените преговори в този състав. Но желание за участие като четвърта страна проявяват ОАЕ, чийто външен министър миналата седмица се срещна в Дамаск с президента Башар Асад. А ОАЕ, заедно със Саудитска Арабия, са държави, на чиито инвестиции Турция разчита. Датата на срещата на външните министри се уточнява, защото Чавушоолу е на визити в Африка в 5 държави за 6 дни, а на 17 януари пътува за САЩ. Срещата с държавния секретар Блинкен е на 18 януали в 13.00ч. Сирия ще е една от темите на разговорите. Но сложните отношения със САЩ, доставките на F-16, ситуацията в Украйна и ролята на Турция няма как да бъдат оставени на заден план. Възможно е посещението в Москва да се осъществи след пристигането от Вашингтон. Каквото и да се говори, енергичната суверенна външна политика на Турция ще има положително отражение върху настроенията на редовите турски граждани. А Москва няма интерес от загуба на Ердоган на изборите. Независимо, че руски медии говорят за „Ердоган лови риба в мътна вода”.Не е случайно споменаването, че Армения е била единствената страна от бившия СССР, която е подкрепила руската акция в Сирия, макар и без силно собствено участие. Това е след изказване на Анкара, че Турция ще подкрепя безрезервно Азербайджан. Става въпрос за Кавказ и региони с изконни руски интереси на сигурност. Явно не трябва да се забравя старото правило „всичко с мярка”.

Остава да се каже нещо и за действията на турските опозиционни партии в този предизборен период. Западът подкрепя всячески опозицията, но ако Имамоолу няма да има възможност за участие като общ кандидат-президент, остава на преден план Калъчдароолу, лидер на НРП, народнорепубликанска партия. За него „Блумбърг” пише, че е „безцветен политик –ветеран, който ръководи НРП 12 години”. Да не се забравя, че Имамоолу спечели кметския пост в Истанбул с мащабното участие на турските кюрди, а сега тяхната партия, ДПН /демократична партия на народите/ не е сред 6-те обединени опозиционни партии. Наричани масата на 6-те, които до края на месеца ще обявят координирана програма и своя кандидат –президент. Мненията на Запад са, че опозицията се бави с номинацията. Редица турски медии пък пишат, че опозицията представя „претоплена манджа” с познати обещания. Каквото и да решат, няма как да не се очаква Ердоган да атакува и кандидат-претендента, и програмата, и всяко действие на противната страна. Опитът си казва думата.

Личи, че и Турция е част от онези територии, на които се сблъскват интересите на големите в геополитиката. Предстои да се наблюдава. Разликата е, че Ердоган също е играч.

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com