/Поглед.инфо/ Едва ли има българин, който да не знае „Що ми е мило и драго, мамо, во Струга града дюкян да имам”. Пее се по сватби и кръщенета, пее се, когато душата има повод за празник. Днес в Струга трудно се чува реч на „нашия език”, дюкяните са предимно на македонски граждани от албанския етнос, а знамената, които се веят са албански.
В Охрид, както обикновено през лятото, гостите са в пъти повече от жителите на града и българска реч се чува едва ли не на всяка крачка. Не всеки българин помни, че в нашата история Охрид се е наричал „българският Ерусалим”, но все още се срещат на почетна възраст охридчани , които като разберат, че идваш от София казват с умиление ” а, от царското село, значи”. Няма начин да не се усмихне човек и да не си помисли, че онова с „манипулирането на историята”, с „наслоената омраза” от десетилетия към де-що има българско не е дело на редовите люде, на хората, които не искат друго, а да си живеят мирно и спокойно, в добруване и разбирателство. То е дело на елити, които не са само в Скопие. Елити, които са заети предимно с мании за власт и пари или имат други специфични интереси. А те се получават „не по божи закони”, уверявят ни местни. И се гневят, че минарето на прословутата „Али паша джамия” се строи без официално решение на власт. Сянката й, споделят под сурдинка, засяга достойнството на православните. Джамията е в историческия център на града, построена през 15-ти век върху православен храм „Св.Никола”, а той от своя страна е заел мястото на раннохристиянска черква от 4-ти век. Преди 100г минарето на джамията е била разрушено и всеки може да се досети защо тогава. Но днес някой е решил да възстанови джамията като действащ мюсюлмански храм, а не като Мемориален център на цивилизациите, както настояват православните охридчани. Те винаги са били толерантни хора, познато ни е. Уверяват ни, оглеждайки се, че и минаретао е жертва на политиката „яз на тебе минаре, ти на мене гласови”, което осигурявало поддръжка за коалиционното правителство на премиера Зоран Заев /СДСМ/ в Скопие. Огорчението на охридчани стига до там, че с болка говорят как минарето щяло да стане символ на Охрид. „Като при Струга, брат, вервай ми”. казват на чаша „жолта ракия”.
На този етап обаче минарето някак е минало на заден план, защото целокупното гражданство е заето да следи аферата „Рекет”, в която някак между другото се преплита и българска връзка. Оказва се, че и настоящата власт, по-точно висши чиновници в Скопие са били подслушвани и чрез малкия италиански вестник, близък до управляващата партия „Лига” в Рим, „Ла Верита”, до Повардарието стигат информации, че бизнесмени, политици, магистрати в Скопие са замесени в корупционни практики. Някой си Боян Йовановски /Боки 13/ изнудвал за сума 1.5 млн евро Йордан /Орце/ Камчев, богат бизнесмен, задържан под стража за близки връзки и подозрения в незаконни действия с експремиера Никола Груевски. Солидната сума щяла да осигури освобождаването му от затвора, а в разговорите се чувало името не само на ръководителя на спецпрокуратурата Катица Янева, но и на премиера Зоран Заев. Той пък бил споменат като близък и запознат със случая. Скандалът е чудовищен, защото още не е забравено как Зоран Заев дойде на власт след оповестяването сред обществеността на нерегламентирани действия на експремиера Груевси и негово обкръжение при управлението на държавата само до преди 2 години. Разбира се, че Зоран Заев опровергава твърденията за подобни намеси, но реакциите му издава загуба на контрол върху поведение в екстремна ситуация. А ситуацията наистина е такава, защото не само опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ използва случая, за да иска оставки и предсрочни избори, но нейни представители наричат управляващите „банда престъпници”. Привържениците на опозицията са на мнение, че „изявленията на Зоран Заев отразяват психическото му състояние, той е отчаян и нервен, губи почва под краката си и не е в състояние да решава бъдещето на гражданите и страната”. Така се говори опозиционно, но всъщност ситуацията не е в полза на управляващите. Те съзнават, че или ще трябва да се справят със създаденото положение, или ще напуснат властта. Безславно, както убеждават от ВМРО-ДПМНЕ. В случая обаче българската връзка се споменава не случайно. Орце Камчев е онзи бизнесмен, който българското правителство предложи за почетен консул при малката ни съседка, а управляващите отклониха тази кандидатура.Зад кулисите се говори, защото е бил близък на експремиера Груевски, чието мнение често се чува и до днес от Будапеща. Зоран Заев в гнева си след неочакваната атака с аферата „Рекет”, в която Катица Янева призна, че се чува на записите нейния глас, наистина „губи контрол и не се държи като премиер с достойнство”. Думи като „със сигурност няма да позволя на няколко престъпници, суетен журналист и един педераст да свалят това правителство” наляха масло в огъня. Взривиха се не само привържениците на ЛГБТ-общността. Социалните мрежи искат публично извинение и поемане на отговорност пряко пред народа. Когато казва, че ”дошъл съм на власт по волята на гражданите, борейки се за свобода, демокрация, върховенство на закона и за нормална държава”, Зоран Заев не успява да омиротвори обществеността. Защото тя настоява за яснота по случая, за поемене на отговорност за незаконни деяния и доказателства, че „тази власт не е като предишната”. Да, ама настроенията сред редовите македонци определено са в посока „ и тия са като ония”. Видно е от пръв поглед. Сигурно затова и на Запад призивите са „да се направи задълбочено разследване и се накажат виновните”. Същото казва и външният министър на Финландия, Тути Тупураинен, която след среща с Буяр Османи, вицепремиер на Северна Македония, е категорична, че „случаят „Рекет” е тест за правова държава”. Финландия е настоящият председател на ЕС, а Буяр Османи е в Хелзинки определено с цел агитация през есента да се постави началота на преговорния процес за членство на страната в ЕС. Иначе правителството в Скопие ще има още повече проблеми, няма спор.
В същото време расте недоволство сред македонското общество и заради факта, че в Северна Македония средната заплата е най-ниската на Балканите, 413 евро, че само през 2018г 25 хил граждани са напуснали страната на път за Западна Европа, което е 2.1% от цялото население. Все повече къщи по села и градове остават празни, защото след младите и старите отиват при тях. Няма кой да се грижи за възрастните, а в Повардарието все още е запазено патриархалното чувство за признателност към родители и деди. Заминават и православни, заминават и албанци, въпреке че си говорят на „вие и ние” , което е ярко доказателство за голямото разделение сред македонското общество. Независимо, че Тирана обяви намерие да дава албанско гражданство на всеки от Северна Македония, който го поиска. За Косово е повече от ясно. Да му мислят Черна гора и Босна и Херцеговина. Иначе някои у нас казват, че идеята за „Велика Албания” била отживелица. Може, ама нещо зачестиха амбиции, макар и като начин за решаване на вътрешни проблеми. На всичкото отгоре в Скопие може да се чуе, че вече никой не търси български паспорт, за да замине на работа в Европа /сякаш ние не сме Европа!/, защото „в Германия ни взимат на работа само с наш паспорт и няма проблем”. Спорно е дали е истина или просто начин за запазване на малко провинциално достойнство, но „работата”, както и на нас ни е известно, в повечето случаи е онази, която самите германци не желаят да вършат. И в Северна Македония медсестрите вече са кът, а лекарите ги следват по пътя към страните от ЕС.
В цялата суматоха от скандали и подозрения правителството обяви решение за поставяне на нови табели на паметниците из цяла Северна Македония, които да указват, че са част от древната елинска история. Това е в изпълнение на условия от Преспанския договор между Северна Македония и Гърция. Да, ама триезичните табели на съответните паметници, най-вече на Александър Македонски, само след часове са премахнати, стъпкани на земята и няма информации кой и кога го е направил. Набързо служби нескопосано залепват отново табелите, а лепилото тече и гражданите се подхилват със задоволство. Обявено е ново решение тези паметници да бъдат под засилен надзор, за да се пречи на премахването на табелите. Още работа за общинските служби. И то докато повечето граждани в Северна Македония не приемат и решението за премахване от всички обществени места на т.н. „Звезда от Вергина”, включително от гербовете и знамената. Предвиждали се солени глоби за неизпълнение на решението. Какво ли ще направят в Щип, където Звездата от Вергина /слънцето от Кутлеш/ е символ на града? Щип е университетски град, а университетът носи името на Гоце Делчев. Той е бил учител в града. Познайте по какъв предмет! Само дето ние още не можем да го поделим този наш исторически национален герой-революционер, роден в днешна Гърция в град Кукуш, наричан от гърците вече Килкис. То от Кукуш в София има част от българска фамилия, напуснала града след издевателства на гърците през 1913г, но единият от братята останал в родното място, вторият повел семейството си към Отечеството-майка, а най-малкият се запътил към Скопие, защото там бил „уйката”. Сега наследниците си общуват без проблеми, но едните са гърци, другите българи, а онези от Скопие свенливо казват, че са македонци. Балканска съдба или по-скоро българска. Историята ни е пълна с трагедии, повечето чисто човешки. Но и днес има ситуации, които изглеждат трагично. Как ще излезе София например от дилемата Гоце Делчев, създадена след последното заседания на съвместната комисия по договора ни за добросъседство и сътрудничество с тогава Р Македония? Нещо с искането на премиера Борисов въпросът да се реши до октомври, изразено при поднасянето заедно със Зоран Заев на венец на гроба на Гоце Делчев в Скопие на 2 август, Илинден, има засечка. Мъгляви са обясненията на управляващите в Скопие, а членовете на комисията от страна на Северна Македония уверяват, че спазването на такъв срок е невъзможно. Така е между роднини, трудно се намира консенсус. Без значение, че нашият щеф на ГЩ е на посещение при колегите си в Скопие, а външният ни министър е в Струмица за откриване на многофункционален социален център, реконструиран и обновен с българско финансиране в размер на 270 хил лв. Добро дело в стил „мека политика”. Само дето не е ясно как ще се възприема в напрегнатата политическа обстановка в Северна Македония. Реализацията на проекти като фестивали, културен обмен, изграждане на спортни съоръжения или мостове, детски градини и т.н. би могло да има ефект срещу т.н. език на омразата, ако се прави ненатрапчиво, без фанфари и натякване, защото знаците не само лесно се разчитат. Често се и преиначават и имат обратно звучене. Не всички в Северна Македония са като старите охридчани. Иначе построяването на модерен път между Струмица и граничен пункт Ново село би трябвало да се приветства и насърчава. А ако най-после Повардарието има въможност да гледа и българска телевизия, а не само т.н. чалга-канали, тогава нещата могат и да се „натъманят” , както се изразяват и от двети страни на границата.
Всъщност въпросът е София как ще отиграе топките с поредицата скандали в Скопие, в които се споменава и България. Бурим Рустеми напромер, обвинител от спецпрокуратурата на Северна Македония, е разпитван по дело за „Пощенска банка” и то във връзка с операция „Рекет”. Поне така пишат медии в Скопие. А Орце Камчев, казват, че бил „уведомил българските власти” за случващото се с него по аферата „Рекет”. Явно наистина Скопие трябва да докаже, че е правова държава. А ние да намерим онзи път към македонските сърца, който ще ни осигури добруването и съвместното съществуване в мир и благоденствие. Мечти? Празни надежди? Може, ама те умират последни, както се знае.
