/Поглед.инфо/ Днес - 17.10.2022 година, една легенда навършва легендарна възраст. Писателят, сценарист, политик и революционер Анжел Вагенщайн стана на 100 години. Изглежда почти сюреалистично, че един човек може да достигне възрастта от един век. Но какво да кажем, когато този един век е наситен със събития и история. Джеки е живата връзка на България с нашето минало - както с доброто, така и с най-злокобното и зловещо.

Той е роден в Пловдив на 17 октомври 1922 година в семейството на сефаради - от онези, които жестоката испанска инквизиция прогонва през 15-и век в земите на Османската империя. От семейство на тенекеджии, Джеки става писател, сценарист, революционер и политик. Общественик, чиято дума вдъхва респект и благоговение не само сред хората с леви и прогресивни възгледи, но дори и сред цялото ни общество. На семейството му се налага да емигрира във Франция заради политически гонения в тогавашната уж "свободна" България.

От емигрантско дете във Франция през ремсист и член на бойна група, партизанин, който се е сражавал срещу фашизма, през затворник, който е осъден на смърт, до автор на 52 игрални, документални и анимационни филми. Носител на безброй награди, почести и отличия, сред които "офицер на Националния орден за заслуги" на Франция, офицер на ордена за литература и изкуство, спечелил първата чужда награда за български филм ("Тревога"). Това е само миниатюрна част от постиженията на този изпъстрен със смисъл стогодишен живот!

Но уникалното при Джеки не са неговите постижения и награди. Не са дори многобройните му творби и творчески изяви. Уникалното е неговият дух - винаги коректив, опозиция, жив носител на революцията. Непокорен дух, лелеещ за справедливост и свобода, заради което в годините на Втората световна война е осъден на смърт.

За нас е особено важно също, че Джеки е неделима част от историята на българската левица. Той е онази връзка на левите хора в България с епохата, когато левите идеи са заплащани с кръв, а справедливостта се е извоювала със смелост и пушка в гората. Времето, когато да си ляв не е изпразнена от съдържание парламентарна реторика, а призвание, борба и реална опасност за живота.

Впрочем, борбата за справедливост на Джеки не е била ограничена само до епохата на монархо-фашизма и партизанското движение. През 80-те години той е член на Комитета за защита на Русе, който настоява за информация за замърсяването на въздуха, което идва от близка фабрика. Той се осмелява да се изправи срещу тогавашната партийна номенклатура и угодници, за да защити обществения интерес, въпреки че е ляв човек и антифашист, точно така, както десетилетия по-рано се изправя като партизанин и ремсист срещу фашистите в България!

Особено любопитно е, че той е един от едва 12-те български интелектуалци, които са поканени на закуска с френския президент Франсоа Митеран по време на визитата му у нас през 1989 година. Случайност? Не, не е случайност, а признание за националното значение, което има работата на Джеки.

После Вагенщайн се изправя и срещу новите несправедливости, които пък са породени от реставрацията на капитализма и буржоазната власт у нас. Избран е за депутат във Великото народно събрание, но се оттегля от политиката, отдавайки се на творчеството - истинската негова страст.

Като казахме, че Джеки се бори с несправедливостите и в Царска България, и в Народната република, и в съвременна България, трябва да отбележим, че той не е спирал да прави това и днес, когато продължава да застава на позиции срещу милитаризма, неонацизма и неофашизма, империализма и всяко зло. Джеки е все още живата памет, която буди съвестта ни и ни припомня защо никога не трябва да допускаме кафявата чума на фашизма! Онази съвест, която винаги ще ни напомня за безброй избити в Аушвиц, Треблинка и другите лагери на смъртта, както и от шпицкомандите в България!

Известен факт е, че романите му като "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо", "Сбогом, Шанхай" са преведени на английски, немски, френски, руски, полски, испански, чешки, унгарски, италиански, китайски и иврит. За два от тези романи получава и международни награди. Дори само този факт да описваше биографията му, щеше да си заслужи вечна слава в пантеона на българската художествено-творческа интелигенция. Но животът на Джеки е изпъстрен с толкова много неща, че надали бихме могли да изредим всичко, без да се изпусне нещо важно и ценно.

Можем само да пожелаем на Джеки здраве, спокойствие, да ни вдъхновява още дълги години и този един век лична негова история, да бъдат пример на цялото ни общество!

Редакционен екип на Поглед.инфо

Ние се гордеем с теб Джеки!

Ти си нашата морална опора, вяра, съвест и мечти!

Ти доказа, че когато духът е силен, а вярата безгранична, дори биологията се съобразява с това!

Бъди здрав и все такъв, какъвто те познаваме и през новия ти век!

Поглед.инфо е горд и с това, че едва ли има друга медия с по-редовен ревностен читател и коректив с такъв брой години - 100/а не възраст/.

Когато навършиш 100 години с такава биография, ти нямаш вече възраст!

Ти си вечен!!!

От екипа на Поглед.инфо

............

Навръх рождения ден на Анжел Вагенщайн, на 17 октомври от 18:00 ч. в Дома на киното, ще се излъчи негово обръщение към всички приятели и ще бъде дадена думата на всички официални лица, дошли да го поздравят. Събитието на 17 октомври в Дома на киното е единствената възможност да уважите юбилея на Джеки и да присъствате на прожекция на филма „Звезди". 

Тържественото събитие ще бъде увенчано с прожекция на филма „Звезди“ на реж. Конрад Волф, копродукция на България и ГДР по сценарий на Вагенщайн. Това е единственият български филм, отличен с Голямата награда на журито в Кан и с номинация за „Златна палма“. Според критиката „Звезди" без съмнение е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос и трагедията на „малкия човек" във време на война. За съжаление, тази изящна интимна драма, разгърната на смразяващия фон на Холокоста, е била забранена в България, защото засяга неудобната тема за депортираните евреи от Беломорска Тракия към лагерите на смъртта. Прожекцията на 17 октомври е единствената възможност да видите този надвременен шедьовър на голям екран в обновено дигитализирано копие.